Р Е Ш Е Н И Е № 215 С о ф и я, 15 а п р и л 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 а п р и л 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 659/2013 година. Производство по делото е образувано като касационно по реда на Глава 23 от НПК във връзка с подадената на основание чл.346, т.4 от НПК касационна жалба на защитника на молителя Б. И. Б. от В. адв.Т.Я. от АК-В. против определение № 73/13.02.2013 г., постановено от Варненския окръжен съд по ВЧНД № 1435/2012 г., с което е отменено определение № 2184 от 13.10.2012 г. на Варненския районен съд по ЧНД № 3346/2012 г., като се позовава на основанието по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК и иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата, а по същество - за неоснователността й. Молителят Б., чрез защитника си адв.Г.С. от АК-В. поддържа жалбата в съдебно заседание и моли да бъде уважена. Върховният касационен съд провери въззивното определение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 2184 от 13.10.2012 г., постановено по ЧНД № 3346/2012 г. Варненският районен съд е оставил без уважение молбата на осъдения Б. И. Б. от В. за съдебна реабилитация на основание чл.87 от НК за осъждането му по НОХД № 2835/2004 г. на районен съд-В. за престъпление по чл.131, ал.2, т.4 вр.чл.130, ал.2 от НК, за което му е било наложено наказание глоба в полза на държавата в размер на 800 лв, но която, въпреки образуваното изпълнително дело за принудителното й събиране от публичния изпълнител към НАП-В., не е заплатена и относно която по искане на защитника на осъдения е прието от последния, че е погасена по давност. Съдът е изложил съображения, че въпреки становището на публичния изпълнител, разпоредбата на чл.82, ал.5 от НК не позволява изпълнението на наказанието да бъде погасено по давност и като неизтърпяно, е пречка за реабилитирането на Б. за това му осъждане. По въззивна жалба на защитника с доводи за неправилно приложение на материалния закон и искане за произнасяне положително по искането на молителя, въззивният Варненски окръжен съд е приел въззивната жалба за недопустима, а по съществото й липса на основание за реабилитирането на молителя не само от съда, но и за реабилитирането му по право на основание чл.86 и чл.88а от НК и като е отменил обжалваното пред него определение, е прекратил „производството по делото” и е върнал въззивната жалба като недопустима. Считайки, че така постановения въззивен съдебен акт прегражда пътя на производството по делото и позовавайки се на чл.346, т.4 от НПК, като навежда доводи за неправилно приложение на материалния закон, защитникът на молителя адв.Я. моли касационната инстанция да отмени атакуваното от него определение на окръжен съд-В. и върне делото на същия съд за новото му разглеждане от друг негов състав. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че жалбата е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, съгласно чл.346, т.4 от НПК и има за предмет въззивно определение, с което за първи път се прекратява производството по делото и което подлежи на проверка от касационната инстанция, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Производството по раздел ІІ от Глава 34 на Част седма на НПК е част от наказателното производство дотолкова, доколкото дава възможност на осъдено лице да поиска заличаване на факта и последиците от осъждането му при наличие на предвидените в материалния закон положителни за него и за обществото като цяло обстоятелства. Когато тези последици се заличават по силата на закона (чл.86, чл.88а от НК), съдът не дължи изрично произнасяне, като реабилитирането на осъдения се преценява и отразява в бюлетина за съдимост, контролирано обаче не по реда на НПК (виж определения № 285/09.01.2013 г. по адм.д.№ 15380/2012 г-VІ о. И № 15645/17.12.2009 г. по адм.д.№ 13899/2009 г.-VІІ о. на ВАС). Именно защото реабилитацията не засяга самото осъждане и наложеното наказание, извличането на правния интерес на осъдения да поиска съдебна реабилитация за осъждането си и начина на произнасяне на съда по това му искане е поставено в зависимост от наличието или не на предпоставките, които законът свързва с двата вида реабилитация – реабилитация по право и реабилитация с акт на съда. При първата не се изисква някакъв формален акт, а тя само се констатира, докато при втората съдът с всички допустими по НПК способи и средства следва да установи наличието на изискуемите се предпоставки, за да отговори положително на отправеното му искане. А доколкото и при двата вида реабилитация законодателят я свързва с изтърпяване на наказанието, доводът за изтекла давност за изпълнението му следва да бъде обсъден по съществото на искането на осъдения и влияе на начина на произнасяне на съда ( виж решение 25/06.02.1989 г. по н.д.№ 731/88 г.-ІІ н.о., решение № 342/10.10.1995 г. по н.д.№ 241/1995 г.-ІІІ н.о., решение № 91/23.02.2011 г. по н.д.№ 13/2011 г.-ІІІ н.о. на ВКС) В настоящия случай съдебният акт на първата инстанция е подлежал на въззивна проверка, съгласно ал.2 на чл.436 от НПК, по реда на глава 21 от НПК, като въззивната инстанция дължи произнасяне по съществото на искането на молителя, уредено в ал.3 на същия член. Окръжният съд е приел въззивната жалба за недопустима, но формирайки изводи по съществото на спора, което означава произнасяне по жалбата със съответния съдебен акт, а не прекратяване на производството и връщането й на подателя. Друг е въпросът доколко както първата, така и въззивната инстанция са тълкували правилно приложимия материален закон, което обаче не може да бъде проконтролирано в настоящето производство, допустимо и инициирано с жалба срещу прекратяването на производството за първи път пред втората инстанция. След решаване на делото по въззивната жалба на молителя, такава проверка ще е допустима по реда на глава 33 от НПК, а не по реда на редовното касационно производство. Процесуалният проблем в случая е неправилното прекратяване на производството, тъй като въззивната инстанция е дължала произнасяне по съществото на делото, а не стореното от нея, поради което атакуваното определение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд за законосъобразното му произнасяне по въззивната жалба на молителя. Поради изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ определение № 73/13.02.2013 г., постановено от Варненския окръжен съд по ВЧНД № 1435/2012 г. и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :