4 РЕШЕНИЕ № 81 гр. София, 26.05.2017 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Жанин Силдарева Членове: Дияна Ценева Александър Цонев изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3818/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Касационното производство е допуснато по касационната жалба на Д. С. Б. срещу решение № 3440/ 28.04.2016г., постановено по в.гр.д. 7999/2015г. на Софийски градски съд, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 31, ал.2 от ЗС за сумата от 6589,37лв. и иска по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1033,81лв. по въпроса „Кой е законният представител на държавата за получаване на поканата по чл.31, ал.2 ЗС“. По поставения въпрос, ВКС намира следното: По аналогия с чл. 55, ал.1 ЗДС, поканата по чл. 31, ал.2 ЗС следва да се адресира до органа, който може да предостави ползване върху съсобствената вещ или да направи предложение за доброволна делба. Когато в процеса по предоставяне на ползване или на извършване на доброволна делба участват няколко държавни органи с отделни волеизявления, достатъчно е поканата по чл. 31, ал.2 ЗС да бъде адресирана само до един от тях. Поканата по чл. 31, ал.2 ЗС представлява едностранно волеизявление, с което се иска предоставяне на ползване върху съсобствената вещ. Това волеизявление, за да породи правни последици следва да достигне до адресата си и по аналогия с чл. 55 ЗДС, поканата следва да се изпрати до органа, който може да предостави ползването или да направи предложение за доброволната делба. Аналогията в случая е допустима тъй като и в двете хипотези се касае за доброволно и извънсъдебно уреждане на отношения между съсобственици и до материално- правно представителство на държавата. Когато в процеса по предоставяне на ползването или по извършването на доброволна делба следва да участват повече от един държавен орган със отделно волеизявление, то тогава е достатъчно поканата по чл. 31, ал.2 ЗС да бъде изпратена само до един от тях, тъй като този орган е законен представител на насрещна страна/държавата/ по направеното искане и може да отговори на искането, респективно предложението, което действие е в рамките на предоставените му пълномощия. В случая, в редакцията на ЗДС и ППЗДС през 1999г., и 2000г., когато са изпратени процесните покани по чл. 31, ал.2 ЗС, компетентни да предоставят ползването или да предложат доброволна делба са областният управител и ръководителят на ведомството, на което е било предоставено управлението на имота. Освен при доброволната делба /съгласие на министъра и договор с областния управител/ и в хипотезата на предоставяне на ползване по чл. 31, ал.1 ЗС са необходими две волеизявления- становище, респективно съгласие на ръководителя на ведомството и акт на областния управител за частично прекратяване на учреденото право на държавно управление, съгласно чл. 17, ал.2 ЗДС. Тъй като държавните органи, които участват в процеса по вземане на решение за предоставяне на ползване на другия съсобственик или могат да направят предложение за извършване на доброволна делба са областният управител и ръководителят на ведомството, то изпратената покана по чл. 31, ал.2 ЗС само до областния управител е надлежно адресирана и поражда правни последици. По касационните основания в жалбата, ВКС намира следното: Като е приел, че поканата по чл. 31, ал.2 ЗС може да се получи само от ръководителя на ведомството, на което е възложено управлението на имота, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, поради което решението следва да се касира. По съществото на спора, ВКС намира следното: Искът по чл. 31, ал.2 ЗС, предявен от Д. Б. срещу Държавата за плащане на обезщетение в размер на 6589,37лв. за лишаването от ползване върху 0,8225% ид.ч. от процесната пететажната сграда за периода от 22.05.2007г. до 21.05.2012г. е основателен. Правото на собственост на ищеца е установено с влязло в сила съдебно решение по делба първа фаза. Поканата по чл. 31, ал.2 ЗС е изпратена до областния управител на [населено място] още на 19.08.1999г.. Поканата е връчена надлежно, съгласно посоченото при отговора на поставения въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. Държавата нито е предоставила реално ползване, нито е платила обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС за процесния период. Съгласно заключението на вещото лице по приетата и неоспорена ССчЕ, размерът на обезщетението за процесния период за тези ид.ч. от съсобствеността, е 6589,37лв.. Искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1033,81лв., представляващ лихвата за забава върху главницата от 6589,37лв. за периода от 22.05.2009г. до 21.05.2012г. също е основателен, тъй като поканата по чл. 31, ал.2 ЗС, съдържаща искане за плащане на обезщетение има характер и на покана по чл. 84, ал.2 ЗЗД. Върху главницата от 6589,37лв. се дължи законна лихва от подаването на исковата молба на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, както е поискано с исковата молба. Съгласно изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 1393,46лв., съгласно изготвения Списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за направени такива. Воден от горното, ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 3440/28.04.2016г., постановено по в.гр.д. 7999/2015г. на СГС ІІ- Е състав, в частта, в която са отхвърлени исковете, предявени от ищеца Д. С. Б. срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите по чл. 31, ал.2 ЗС за сумата от 6589, 37лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на пететажна сграда с обща РЗП 2038,47кв.м., находяща се в [населено място], район В., [улица], УПИ ХІІІ, кв. 250, с площ от 2200кв.м. за периода от 22.05.2007г. до 21.05.2012г., заедно със законната лихва от 22.05.2012г. до окончателното плащане и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1033,81лв., представляваща лихвата за забава върху главницата от 6589,37лв. за периода от 22.05.2009г. до 21.05.2012г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на финансите с адрес гр.- София, [улица] да плати на Д. С. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] на основание чл. 31, ал.2 ЗС сумата от 6589, 37лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 0,8225% ид.ч. от пететажна сграда с обща РЗП 2038,47кв.м., находяща се в [населено място], район В., [улица], УПИ ХІІІ, кв. 250, с площ от 2200кв.м. за периода от 22.05.2007г. до 21.05.2012г., заедно със законната лихва от 22.05.2012г. до окончателното плащане и сумата от 1033,81лв. на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, представляваща лихвата за забава върху главницата от 6589,37лв. за периода от 22.05.2009г. до 21.05.2012г., както и сумата от 1393,46лв. разноски за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: