Р Е Ш Е Н И Е № 65 София, 28.05.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Кристина Павлова и с участието на прокурора Стелияна Атанасова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 96 по описа за 2018 г. Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 4 от НПК по протест на Търговищката окръжна прокуратура против решение № 108 от 22.12.2017 г. по в.н.а.х.д. № 206/ 2017 г. на Търговищкия окръжен съд. Прокурорът е останал недоволен от отмяната на първоинстанционното решение и прекратяването на наказателноадминистративно производство в частта, с която Ц. Б. С. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като релевира касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита, че приетото като доказателство от първоинстанционния съд постановление № 14809.02.2017 г. на кмета на Търговище не съдържало съществени реквизити – печат на общината и дата на влизането му в сила. Твърди, че въззивната инстанция неправилно е приложила чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като не било нарушено правилото ne bis in idem. Административното нарушение, за което на С. е била наложена административна санкция, не покривало признаците на леката телесна повреда и се прилагало извън случаите на престъпление по чл. 325 от НК и чл. 1 от УБДХ. Дори и да се касаело до идентичност на нарушението по Наредбата за опазване на обществения ред в община Търговище и престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, наказателното производство било незаконосъобразно прекратено, тъй като съдът следвало да го спре по реда на чл. 334, т. 5 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че протестът е основателен, като се мотивира с неприложимост на принципа ne bis in idem в разглеждания случай. Проведеното спрямо подсъдимия С. първо по ред административно производство нямало наказателен характер, идентичен с този на проведеното наказателно производство пред районния съд – гр. Търговище. Липсвала фактическа идентичност между деянията, предмет на административнонаказателното и на наказателното производства. В първото производство била наложена само санкция за нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите, а наказателното производство било образувано за деяние срещу телесната неприкосновеност на личността. Подсъдимият Ц. С. и неговият защитник адв. К., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание на касационната инстанция и не излагат становище по протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в постъпилия протест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 108 от 22.12.2017 г. по в.н.а.х.д. № 206/ 2017 г. Търговищкият окръжен съд е отменил решение № 239 от 03.10.2017 г. по н.а.х.д. № 760/ 2017 г., по описа на Търговищкия районен съд в частта, с която Ц. Б. С. е бил признат за виновен в това, че на 28.10.2016 г. в [населено място], пред жилище на [улица], в съучастие като съизвършител с други лица и по хулигански подбуди причинил на Е. Ф. М. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева, както и в частта за разноските, като е прекратил воденото срещу Ц. С. наказателно производство на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Въззивният съд поначало правилно е интерпретирал указанията на ТР № 3/2015 г. на ОСНК. Законосъобразен е генералният извод, че разглежданият казус попада в приложното поле на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Проверено е наличието на всички предпоставки за прилагане на цитираната разпоредба, включително и на оспорения с протеста елемент „idem“. Още към материалите по н.а.х.д. № 375/2017 г. по описа на Търговищкия районен съд (л. 17), прекратено на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от НПК (изм., ДВ, бр. 13 от 2011 г., предишен текст на чл. 288, бр. 42 от 2015 г.), е било приложено наказателно постановление № 14 от 09.02.2017 г. на кмета на община Търговище, с което Ц. Б. С. е бил санкциониран на основание чл. 4, ал. 1 от Наредбата за опазване на обществения ред в общината с административно наказание глоба в размер на двадесет лева за това, че на 28.10.2016 г. около 2:30 ч. в [населено място], [улица], извършил непристойни прояви – използване на нецензурни думи и действия спрямо Е. Ф. М., с което нарушил обществения ред и спокойствие. Наказателното постановление е било връчено на 10.02.2017 г., не е било обжалвано и е влязло в сила на 18.02.2017 г. За да приеме нарушение на правилото ne bis in idem, окръжният съд внимателно е преценил наличието на всички негови признаци, очертани в общите положения на цитираното тълкувателно решение, включително и неоснователно оспорения от прокурора извод относно тъждеството на деянието, разглеждано в двете производства. Тъй като забраната на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 се прилага с оглед на фактите, предмет на водените административнонаказателно и наказателно производство, същественият въпрос, повдигнат от прокурора, е дали фактически обвинението е за едно и също деяние, т.е. налице ли е признака „idem“. В конкретния случай без съмнение приключилото първо по ред административнонаказателно производство за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за опазване на обществения ред в община Търговище против подсъдимия Ц. С. и образуваното срещу него впоследствие наказателно производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК са били инициирани по повод един и същ инцидент – нанесен по хулигански подбуди на 28.10.2016 г. в [населено място] побой от страна на С. и съучастниците му Ж. А., С. А., Б. Г. и Р. Р. на пострадалия Е. Ф. М., причинили му лека телесна повреда. В атакувания съдебен акт много подробно е анализирана установената фактология на инцидента, предмет на водените срещу подсъдимия С. административнонаказателен и наказателен процеси, и е проследена хронологията на процесуалното им развитие. Съпоставяйки фактическата основа на двете производства, въззивният съд е достигнал до верен извод за недопустимото им дублиране, защото досъдебното производство № 988/2016 г. по описа на РУ „Полиция“ - Търговище е продължило своя ход след окончателното приключване на административнонаказателното производство с влязло в сила на 18.02.2017 г. наказателно постановление, като впоследствие е започнала и съдебна процедура по реда на глава двадесет и осма от НПК. От последователността на развоя на двете производства и техния предмет произтича заключение относно идентичността на фактическите обстоятелства, обосноваващи повдигнатото с постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК обвинение, и тези, дали основание на административнонаказващия орган за санкционирането на дееца по административнонаказателен ред. Тъждеството на деянието се обуславя от времето, когато е бил осъществен побоят над пострадалия, начинът на причиняване на уврежданията, мястото на извършването, участниците в инцидента и пр. Различните правни квалификации, дадени от административнонаказващия орган в наказателното постановление (чл. 4, ал. 1 от Наредбата за опазване на обществения ред в община Търговище) и от прокурора в постановлението му по чл. 375 от НПК (чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК), не са определящи за преценката на идентичността на деянието. Водещо е значението на фактическата идентичност, респ. същественото сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение, в какъвто смисъл са разясненията на ОСНК на ВКС в общите положения на ТР № 3/2015 г. (б. „ж”). Основателно е обаче възражението на прокурора за допуснато от съда процесуално нарушение при прилагане на съответния процесуален механизъм за предотвратяване и компенсация на нарушенията на правилото ne bis in idem. Атакуваният съдебен акт е постановен на 22.12.2017 г., след влизането в сила (на 5 ноември 2017 г.) на измененията на НПК, въведени с ДВ, бр. 63 от 4 август 2017 г. Въпреки това съдът е прекратил наказателното производство срещу Ц. С. „на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 и т. 8а от НПК във връзка чл. 4, § 1 от Протокол № 7 на ЕКЗПЧ”, като не е приложил предвидените в НПК процесуални средства за преодоляване на последиците от повторното наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние, за което спрямо него е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с наказателен характер по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Видно от развитите доводи на л. 28 – 29 от въззивното решение, съдът на практика е процедирал съгласно указанията на т. 1.2.2. от ТР № 3/2015 г., без да отчете, че процесуалният закон вече предвижда нови конкретни основания за прекратяване и спиране на наказателното производство в случаите, когато установи, че за деянието, предмет на наказателното производство, срещу дееца е било проведено „окончателно” приключило първо по време административнонаказателно производство. Тълкувателните актове на ВКС се прилагат, доколкото законовите разпоредби, предмет на тълкуването, не са отменени или съществено изменени с последващи закони. След законодателна промяна тълкувателният акт губи своето правно значение спрямо изменените или отменени правни норми. Тълкувателното решение съдържа правни изводи и заключения относно точния смисъл на правни норми, които са част от действащия правов ред. Новата законодателна регламентация изключва предходно тълкуване на ВКС, осъществено при действието на други, различни по съдържание норми или отменени такива. Затова след влизането в сила на измененията на НПК (ДВ, бр. 63 от 4 август 2017 г.) нарушенията на правилото ne bis in idem се елиминират чрез изрично уредените в НПК процесуални средства – чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК, чл. 24, ал. 4 от НПК, чл. 25, т. 5 от НПК. От съвкупния анализ на тези разпоредби следва извод, че при започнало наказателно производство, когато се установи, че за разглежданото деяние срещу дееца е било проведено и е „окончателно” приключило първо по време административнонаказателно производство с наказателен характер, разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК може да бъде приложена само при условията на чл. 24, ал. 4 – ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено, т. е. – основанието за прекратяване по т.8а се не се прилага незабавно и непосредствено при констатиране на факта, че за процесното деяние е било проведено и приключило административнонаказателно производство, а под условие – едва след изчерпване на процедурата по чл. 24, ал. 4 от НПК, когато в едномесечен срок от спирането прокурорът е бездействал и не е направил предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или пък направеното предложение не е уважено от компетентния съд. Основанието по т.8а визира хипотеза, при която наличието на „окончателно” приключило административнонаказателно производство, проведено срещу дееца за същото деяние, е безусловно установен и неотменим факт, като няма възможност за възобновяването му по реда на ЗАНН. При констатация, че по отношение на дееца за същото деяние е проведено административнонаказателно производство с характер на „наказателно обвинение” по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, приключило с влязъл в сила акт, ръководно-решаващият орган в съответната фаза на наказателното производство следва да проведе визираните в чл. 24, ал. 4 от НПК последователни „стъпки”: да спре наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК и да даде на наблюдаващия прокурор едномесечен срок, в който да се направи предложение за възобновяване на административнонаказателното производство. Ако в посочения срок наблюдаващият прокурор отправи предложение за възобновяване на административнонаказателното производство и същото бъде уважено от компетентния съд, процесуалната пречка за развитието на спряното наказателно производство отпада и то следва да продължи. Наказателното производство може да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК само при две хипотези: първата, ако в срока по ал. 4 компетентният орган бездейства да инициира възобновяване, или втората, ако направеното предложение за възобновяване на административнонаказателното производство не е уважено от компетентния съдебен орган. В разглеждания случай, щом е приел, че е налице процесуална пречка за наказателно преследване на обвиняемия Ц. С. по реда на глава двадесет и осма от НПК, поради провеждането на предходно окончателно приключило административнонаказателно производство за същото деяние, въззивният съдебен състав е следвало да упражни правомощията си по чл. 334, т. 5 от НПК и да осигури възможност на прокурора в едномесечен срок от спирането да направи предложение за възобновяване на административнонаказателното производство. Прекратяването на водената наказателна процедура се явява преждевременно, тъй като не са изпълнени условията на чл. 24, ал. 4 от НПК. Констатираните процесуални нарушения на чл. 24, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 8а от НПК, допуснати от въззивната инстанция, налагат отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане за тяхното отстраняване. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 108 от 22.12.2017 г. по в.н.а.х.д. № 206/2017 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, наказателно отделение и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.