1 Р Е Ш Е Н И Е № 418 София, 24 септември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември 2010 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Павлина Панова при секретаря Ив. Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП П. Маринова., като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 373/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Р. Р. Р. за възобновяване на НОХД № 1493/2008 г. по описа на Софийски градски съд, отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се изтъкват доводи за това, че присъдата не е била проверена по въззивен и касационен ред, изразява се несъгласие със същата и се моли ВКС да я разгледа по реда на възобновяването. Твърди се, че въпреки че е била подадена въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда, въззивно производство не е било образувано и Р. е бил лишен от законното му право за постигне въззивен контрол върху нея. Сочи се, че съдът е стигнал до неправилни изводи относно авторството на престъплението вследствие на неправилен анализ на доказателствата, както и се съдържа довод за явна несправедливост на наложеното наказание. Служебният защитник на осъдения Р. поддържа искането по изложените в него съображения, като счита, че основният аргумент за възобновяване на наказателното производство следва да бъде лишаването на осъдения от правото му на въззивна жалба. Осъденият в съдебно заседание пред ВКС заявява, че иска възобновяването на делото с цел връщането му за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение, тъй като не са били ограничени правата на осъдения, предвид на това, че той е подал въззивна жалба, но това е станало извън срока за обжалване. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото , намери следното: С присъда № 375, постановена на 12.11.2009 г. по НОХД № 1493/2008 г. Софийски градски съд е признал подсъдимия Р. Р. Р. за виновен в това, че на 20.10.2007 г. в гр. София на битпазар „М.” при условията на опасен рецидив е направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 8 855,41 лв. от владението на И. М. Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл. 18 ал.1 и чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от шест години, като е определил първоначален строг режим за изтърпяването му. Поради непостъпване на въззивна жалба в деловодството на съда, постановил присъдата, е прието, че тя е влязла в сила, поради което е изготвен и бюлетин за съдимост на Р., който е получен в СРС на 26.01.2010г. На 11.02.2010 г. е постъпила в деловодството на СГС молба/жалба/ от осъдения Р., с която той уведомява съда за това, че е подал въззивна жалба срещу присъдата, че тя е изведена от затвора с изх. № 2318/16.11.2009г. и че според него срокът за обжалване не е бил нарушен. С молбата моли да му бъде разрешено да обжалва присъдата пред апелативния съд, тъй като наложеното му наказание е прекалено завишено. Искането на осъдения Р. за възобновяване на наказателното производство по делото е депозирано на 31.05.2010 г. и се явява подадено извън изискуемия се 6 - месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК, поради което е процесуално недопустимо. Срокът, възведен от законодателя в разпоредбата на чл. 421 ал.3, е шестмесечен и започва да тече от влизане на присъдата в сила. По своя характер той е преклузивен срок, с изтичането на който се погасява правната възможност на осъденото лице да претендира възобновяване на наказателното производство. В случая присъдата е била постановена на 12.11.2009 г., същата е влязла в сила на 27.11.2009 г. – т.е. с изтичане на 15-дневния срок за нейното обжалване, за което СГС не е имал сведение. Шестмесечният срок по чл. 421 ал.3 от НПК е започнал да тече от тази дата / 27.11.2009 г./ и е изтекъл на 27.05.2010 г, който е бил делничен ден . До изтичането му не е постъпила молба от осъдения за възобновяване на наказателното производство, по което е била постановена тази присъда. Такава молба е постъпила на 31.05.2010 г. /видно от входящия щемпел на деловодството на ВКС/. Молбата се явява просрочена, поради което е недопустима и не би могла да породи последици, като предизвика разглеждане на искането за възобновяване по същество. Поради това същата следва да бъде оставена без разглеждане. В същото време ВКС констатира чрез извършена справка в деловодството на затвора – град П., че е регистрирана кореспонденция на осъдения Р. под изх.№ 2318/16.11.2009 г. с адресат Софийски градски съд. При това положение съществува основателно предположение, че е основателно твърдението на осъдения в молба/жалба/ от 11.02.2010 г. до СГС, че е подал въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда. Очевидно е, че се касае до деловоден пропуск на администрацията на СГС, която не е регистрирала такава жалба. Това обаче е станало причина осъденият да бъде лишен от правото му на въззивна жалба, с която да постигне инстанционен контрол на постановената присъда, от която явно изразява своето недоволство. Недостатъците в деловодната дейност на съда не могат да стават причина подсъдимите да бъдат лишавани от процесуални права , сред които едно от основните е правото им да обжалват актовете на съда, които накърняват техните права и законни интереси. Съдилищата трябва да гарантират на подсъдимите упражняването на правата им, още повече, когато се касае до лица, които не могат да свободно да се придвижват /като изтърпяващи наказание „лишаване от свобода или такива с мярка за неотклонение „задържане под стража”/. При тях спазването на процесуалните срокове зависи не само от тяхната воля и действия, но и от администрацията на заведенията, където се намират те, както и от добросъвестните действия на администрацията на съда. Ето защо в случая правилата на доброто администриране и задължението на съда да гарантира по всякакъв начин правата на подсъдимия в наказателния процес съгласно принципа на чл.15 от НПК и чл. 6 от ЕКЗПЧОС е следвало да мотивират СГС да извърши надлежна проверка по твърденията на Р., изложени в молба/жалба/ от 11.02.2010г. Вместо това СГС е изготвил писмо до затвора – П., на което няма данни да е получен отговор, какъвто, видно от извършената справка от ВКС, не е било трудно да получи. Ако беше извършил действия по проверка на верността на твърденията на Р. за подаване на въззивна жалба, съдът вероятно би установил, че такава е била подадена от него, но по независещи от неговата воля причини не е достигнала до състава на съда, постановил присъдата. При това положение обаче, няма пречка цитираната молба-жалба от 11.02.2010 г. да бъде разгледана като молба от осъдения за възстановяване на срока за обжалване по см. на чл. 186 от НПК. От приложените по делото писма е видно, че бюлетинът за съдимост по делото е постъпил в СРС на 26.01.2010г., което е най-ранната доказуема дата, на която Р. би могъл да узнае, че присъдата срещу него е влязла в сила. Цитираната молба е изпратена от него на 09.02.2010 г. /видно от пощенското клеймо/, което съответства на срока по чл. 186 ал.2 от НПК. Съдържанието й отговаря на необходимото, поради което би могло да предизвика провеждането на процедура по възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционната присъда. СГС следва да прецени предпоставките за възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановената от него присъда, като по този начин би могъл да се отстрани допуснатия процесуален недостатък и да се гарантира правото на осъдения да получи инстанционен контрол на същата. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Р. Р. Р. за възобновяване на въззивното производство по НОХД № 1493/2008 г. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за провеждане на процедура по чл. 186 от НПК. Да се изпрати копие от решението на осъдения. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.