Р Е Ш Е Н И Е
№ 303
София, 31.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети март
две хиляди и десета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ГЪЛЪБИНА
ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№587 по описа за 2009г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. П. и В. В. П. от гр. И. срещу решение №34 от 14.01.2009г. по гр.д. №706/2008г. на Софийския окръжен съд.
В жалбата е развито оплакване, че въззивният съд е допуснал грубо нарушение на процесуалния закон, като не се е произнесъл с решение по съществото на спора дали е нищожна предходна спогодба-делба на недвижим имот, а е прекратил като недопустимо производството по новия иск за нова делба на същия имот. В нарушение на чл.62, ал.1 от ЗТСУ /отм./ въззивният съд приел, че предходната делба не е нищожна, въпреки че не е бил одобрен архитектурен проект за разделяне на жилищната сграда на два самостоятелни дяла.
Ответникът в производството К. С. П. оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно, тъй като с предходната спогодба-делба са поделени два обекта – северна и южна вила и затова не е бил нарушен чл.62, ал.1 от ЗТСУ /отм./. Това от своя страна е обусловило и извода на въззивния съд, че повторен иск за делба на поделените сгради е недопустим.
С определение №415 от 16.05.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като повдигнатите с жалбата процесуални и материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Предмет на делото е иск за делба на дворно място в гр. Д. баня, заедно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда. Този имот е бил поделен от съсобствениците му – братята В. Й. П. и С. Й. П. с предходна съдебна спогодба от 12.10.1982г. по гр.д. №389/82г. на И. районен съд, при която С. П. е получил в дял „северната вила, състояща се от първи етаж от две стаи, кухня, салонче и остъклена тераса; зимнично помещение от тоалетна, баня и стая, таван – площта, която се намира над описания първи етаж, както и западната част от дворното място по цялата дължина по ул.”Н” от запад и юг и 13 метра от лицето откъм ул.”Г” и от север – 16 м. от границата от съседа Г. Х. ”, а В. П. е получил в дял „южната вила, състояща се от първи етаж от преддверие, хол и стая, зимнично помещение – мазе от преддверие, хол, кухня и тоалетна; таван – площта, която се намира над описания първи етаж и източната част от дворното място – по цялата дължина на границата със съседа С. С. ; от юг – 12,5 м. от лицето към ул.”Г” и от север – 10м. от границата със съседа Г. Х. ”.
В настоящото производство ищците, като наследници на В. П. твърдят, че предходната делба е нищожна, тъй като при извършването и не е имало одобрен архитектурен проект за разделяне на сградата на два самостоятелни дяла, също не е имало и проект за разделяне на мястото, а двамата братя само са поделили ползването на наследствения имот.
С обжалваното решение състав на Софийския окръжен съд е обезсилил решението от 18.06.08г. по гр.д. №577/07г. на И. районен съд, с което е допусната нова делба на дворното място и сградата и е прекратил производството по този иск. Приел е, че предходната спогодба-делба не е нищожна поради противоречие със закона, тъй като е поделена вилна сграда и получените два дяла отговарят на изискванията на действащите към този момент строителни правила и норми. Липсата на одобрен архитектурен проект не е от решаващо значение, след като са спазени техническите изисквания за обособяване на дяловете. По отношение на мястото е прието, че то също е поделено на два дяла, но дори това да не е сторено, мястото има характер на обща част и не подлежи на делба.
Решението е неправилно.
Съгласно чл.125, ал.3 от ГПК /отм./, сега чл.234, ал.3 от ГПК, съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Този текст приравнява правните последици от съдебната спогодба на последиците по чл.224, ал.1 от ГПК /отм./ на влязлото в сила решение – и двете се ползват със сила на пресъдено нещо.
Доколкото обаче основният елемент на съдебната спогодба е договор, тя може да бъде атакувана по исков ред, в случай, че този договор е нищожен, унищожаем, или се иска развалянето му поради неизпълнение. В този смисъл е изрично т.8 на ППВС №7/1973г.
В настоящия случай е предявен иск за делба на дворно място и жилищна сграда, които да били поделени от предишните им съсобственици със съдебна спогодба от 12.10.1982г. по гр.д. №389/82г. на И. районен съд. Тази спогодба обвързва последващите приобретатели на имота и препятства възможността да се иска нова делба на същия имот, освен ако се твърди, че предходната делба е нищожна или унищожаема. В тези случаи на практика предходната спогодба се атакува по исков ред, съобразно посочената възможност в т.8 на ППВС №7/73г. Твърденията за нищожност следва да бъдат разгледани от съда по същество и ако се окажат основателни, няма пречка да се постанови съдебно решение, с което да се допусне нова делба на същия имот. Като е отказал да разгледа по същество наведеното в исковата молба твърдение за нищожност на съдебната спогодба по гр.д. №389/82г. на И. районен съд поради нарушение на чл.62 от ЗТСУ /отм./ и е прекратил производството по повторно заведения иск за делба, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №34 от 14.01.2009г. по гр.д. №706/2008г. на Софийския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: