Р Е Ш Е Н И Е № 268 София, 18.12.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д.№ 588 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 307 ГПК вр. с чл. 303, ал.1,т.4 ГПК. С молба вх. № 18134 от 21.11.2013 година, подадена от К. Д. П.-Й. от [населено място] се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т 4 ГПК на влязлото в сила решение № І – 131 от 17.10.2013 г. по гр.д. № 814/2013 г. на Бургаски окръжен съд, постановено в противоречие с решение № V-314 от 07.09.2009 г. по гр.д. № 446/2009 г. на Бургаски окръжен съд. Ответницата по молбата за отмяна Т.И. С. от [населено място] счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Ответниците Р. И. Д. и Д. С. Г. считат молбата за отмяна за основателна молят за уважаването и. Ответникът [фирма] не взема становище. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, ал. 1, т.4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна предвид следните съображения: С решение № V-314 от 07.09.2009 г. по гр.д. № 446/2009 г. на Бургаски окръжен съд, постановено в производство по чл. 435 ГПК е потвърдено постановление от 25.05.2008 г. на държавен съдебен изпълнител при районен съд [населено място], постановено по изп.д. № 40/1999 г. за насочване на принудително изпълнение върху недвижим имот на длъжника Таня И. С., находящ се в [населено място], кв. 81, УПИ І-1081, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с полувкопан гараж. Прието е, че имотът е секвестируем, поради което насочването на принудителното изпълнение е законосъобразно. Изводът за секвестируемост на имота е формиран предвид доказателствата, че длъжникът разполага с право на ползване върху жилищни сгради от 120 кв.м., втора сграда от 50 кв.м. и стопанска постройка на 120 кв.м. в имот с площ от 1850 кв.м. , съставляващ №... по плана на [населено място], [община]. С решение № І – 131 от 17.10.2013 г. по гр.д. № 814/2013 г. на Бургаски окръжен съд е отменено постановление за възлагане от публична продан на имота в [населено място]. Прието е, че имотът е несеквестируем, тъй като имотът в [населено място] е бил продаден на публична продан с постановление за възлагане от 17.12.2010 г., влязло в сила на 27.12.2010 година. Въпросът погасено ли е било при отчуждаването притежаваното от длъжника вещно право на ползване върху имота не е изследван. Двете решения съдържат различно произнасяне по въпроса за секвестируемостта на имота в [населено място]. Първото от тях (решение № V-314 от 07.09.2009 г. по гр.д. № 446/2009 г. на Бургаски окръжен съд) е постановено по жалба на длъжника, а като страни са участвали кредиторите Р. И. Д., [фирма] и Д. С. Г.. В производството по гр.д. № 814/2013 г. на Бургаски окръжен съд, образувано то жалба на длъжника, наред с кредиторите е участвал и купувачът от публичната продан К. Д. П.. Добавената нова страна в процеса не може да доведе до пререшаване на въпроса за секвестируемостта на имота - участието на нова стана не променя субективните предели на силата на пресъдено нещо и в отношенията между страните не може да бъде установено нещо различно, поради което следва да се приеме, че между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречиви решения, поради което и на основание чл. 307, ал.4 ГПК вр. с чл. 303, ал.1, т.4 ГПК следва да бъде отменено неправилното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за неправилно решението от 17.10.2013 г., постановено по гр.д. № 814/2013 г. на Бургаски окръжен съд. Въпросът за секвестируемостта на жилището в [населено място] е разрешен с влязлото в сила решение № V-314 от 07.09.2009 г. по гр.д. № 446/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено постановлението от 25.05.2008 г. по изп.д. № 40/1999 г. на държавния съдебен изпълнител при районен съд [населено място] за насочване на принудително изпълнение върху този имот. След влизане в сила на решението е извършена публична продан на имота, който с постановление от 15.11.2010 г. е бил възложен на молителката К. П.. Постановлението за възлагане е било обжалвано от длъжника С. с жалба от 30.11.2010 г. с оплаквания, че имотът е несеквестируем. Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане само поради това, че наддаването на публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. С жалбата от 30.11.2010 г., длъжникът не е въвел такива оплаквания, поради което в нарушение на закона, в решението по гр.д. № 814/2013 г., Бургаски окръжен съд се е произнесъл по недопустими доводи във връзка с несеквестируемост на имота, който въпрос е бил разрешен с влязлото в сила решение № V-314 от 07.09.2009 г. по гр.д. № 446/2009 г. на Бургаски окръжен съд. Действително, преценката за секвестируемост на имуществото се определя и от новонастъпили обстоятелства, но въпросът за секвестируемостта може да бъде повдиган чрез жалба по реда на чл. 435 ал. 2 ГПК при насочване на принудителното изпълнение върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. След приключване на публичната продан длъжникът може да се позовава само на лимитативно изброените в чл. 435, ал. 3 ГПК пороци при извършване на проданта. След като въпросът за секвестируемостта на имота в [населено място] е бил разрешен с влязло в сила решение, длъжникът е могъл да обжалва насочването на изпълнението върху вторият му имот, явяващ се вече несеквестируем (този в [населено място], публичната продан по отношение на който е била насрочена от 15.11.2010 г., т.е. след разрешаване на въпроса за секвестируемостта на имота в [населено място]), което не е било сторено, но не и да атакува отново действията на съдебния изпълнител по издаване на постановление за възлагане от публична продан на непредвидено в закона основание. Предвид изложеното и на основание чл. 307, ал.4 ГПК вр. с чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, решение № І – 131 от 17.10.2013 г. по гр.д. № 814/2013 г. на Бургаски окръжен съд следва да бъде отменено като неправилно, като на молителката се присъдят направените в производството съдебни разноски в размер на 530 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № І – 131 от 17.10.2013 г. по гр.д. № 814/2013 г. на Бургаски окръжен съд. ОСЪЖДА Т. И. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на К. Д. П. - Й. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 530 (петстотин и тридесет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: