5 Р Е Ш Е Н И Е № 130 С., 13.04. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 6 април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова Светла Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 951/2010 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 23 от 13.01.2011 год. по касационна жалба на ищеца С. Г. Т. и по касационна жалба на ответника А. прокуратура С. град е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивно решение № 27 от 11.01.2010 год. по гр. дело № 2061/2009 год. на С. апелативен съд в частта му, с която е отхвърлен иска на С. Г. Т. против П. на РБ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което първият е оправдан, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ над сумата 7000 лв. до 20 000 лв. (за разликата от 13000 лв.) ведно със законна лихва върху тази разлика, считано от 10.08.2006 год. до изплащането и е оставено в сила решение от 24.03.2009 год. по гр. дело № 926/2007 год. на С. градски съд в частта, с която иска е уважен за 7000 лв. със законна лихва считано от 10.08.2006 год. до изплащането. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД, с оглед на представени от жалбоподателя-ищец съдебни решение по идентични казуси, с които поставеният въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди е разрешен различно. В. страна поддържа касационната си жалба и оспорва жалбата на другата страна с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в уважената част на иска за 7000 лв. и в отхвърлена част за разликата над 7000 лв. до 20 000 лв., до който размер искът е бил уважен от първоинстанционния съд. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като провери правилността на обжалваното решение в допуснатата до обжалване част, във връзка с касационните жалби на страните на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: По материалноправният въпрос за прилагането на чл. 52 ЗЗД при определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ има постановена съдебна практика от Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК с решение № 532/24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г., трето г. о.; решение № 377/22.06.2010 г. по гр. дело № 1381/2009 г.1 четвърто г. о., която е има задължителен характер. По въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД е постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение по гр. дело 1273/2009 г. на ВКС, трето г. о., със задължителен характер. Посочената съдебна практика установява, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, в посочената съдебна практика, като критерии за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване; характера на престъплението по повдигнато обвинение; публичното му разгласяване и свързаните с това последици. С Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС в т. 11 се сочи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, причинната връзка между незаконосъобразността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен във връзка с причинените болки и страдания. С обжалваното решение е прието, че срещу ищеца С. Т. (наред[населено място] и Н. З.) е било образувано и водено наказателно производство, започнало на 31.07.1997 г. и приключило в неговата досъдебна и съдебна фаза на 10.08.2006 год. в слязла в сила оправдателна присъда по обвинение в извършването на тежко престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. При отчитане тежестта на обвинението, продължителността на периода, в който същото е било поддържано, обусловените от този факт семейни и бизнес проблеми, както и злепоставяне на името на ищеца, съчетано с настъпило психическо разстройство, съдът е определил по справедливост обезщетение в размер на 7000 лв. (намален размер от определения с първоинстанционното решение обезщетение от 20 000 лева). Настоящият съдебен състав намира, че присъденото обезщетението е занижено, като определено под справедливо дължимото за репариране на доказаните вреди - претърпени болки и страдания от ищеца. Съдът е подходил правилно, отчитайки продължителността на проведеното наказателно преследване, надхвърлящо разумния срок в наказателното производство, тежестта на обвинението, публичното му разгласяване и свързаните с това последици в семеен, здравословен и служебен аспект за ищеца, но незаконосъобразно е занижил присъденото обезщетение под справедливо дължимото, предвид доказаните по естество и обем вреди, търпени от ищеца още с повдигане на обвинението до приключването му в съдебна фаза с влязла в сила оправдателна присъда. За покриване на установените действително претърпени от ищеца вреди в причинна връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление до приключване на наказателното производство с оправдателна присъда, настоящият съдебен състав намира, че дължимото по справедливост обезщетение следва да бъде в размер на 10 000 лв., тъй като по отношение на ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на тежко престъпление, наказателното преследване е продължило - в досъдебна и съдебна фаза 10 години, ищецът е бил публично дискредитиран, което се е отразило неблагоприятно за него в личен, професионален и обществен план за немалък период от време. Доводите на представителя на прокуратурата за определяне на обезщетение под присъденото в размер на 7000 лв., поради липса на предприета по отношение на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража” не могат да бъдат уважени. Макар ищецът да не е търпял лично посочената мярка на принуда, същият е понесъл редица вредни последици в семеен и социален план, довели и до психическа нестабилност, което не може да бъде подценено. Предвид изложеното решението в частта, с която е отхвърлен иска за парично обезщетение за неимуществени вреди над 7000 лв. до 10 000 лв. ще следва да се отмени и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново, с което ответникът бъде осъден да заплати обезщетение в размер на още 3000 лв., над присъдените 7000 лв., със законните последици. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца съдебни разноски съобразно уважената част за съдебното производство пред трите съдебни инстанций в размер на 1750 лв. (5200 лв. разноски пред СГС; 15 лв. разноски СГС; 35 лв. ВКС) Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 27 от 11.01.2010 год. по гр. дело № 2061/2009 год. на С. апелативен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ над сумата 7000 лв. до сумата 10 000 лв. ОСЪЖДА П. на Република България да заплати на С. Г. Т. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан в размер на 3000 лв. към присъдените 7000 лв., или общо в размер на 10 000 лв., със законна лихва считано от 10.08.2006 год. до окончателно изплащане на задължението, както и да заплати съдебни разноски по компенсация за съдебното производство пред три съдебни инстанции в размер на 1750 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ