Р Е Ш Е Н И Е № 452 гр.София , 21 ноември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Искра Чобанова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1421/2014 г. и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане, депозирано от осъдената Д. В. К., за възобновяване на наказателното производство по внохд №301/2014 г. на Кюстендилски окръжен съд, на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се свързва с постановената от окръжния съд отмяна на приложението на чл.66 ал.1 от НК.Твърди се,че с признаването на вина и възстановяването на част от сумата-предмет на престъплението, осъдената е доказала ,че е преосмислила своето поведение и последиците от деянието, като за постигане целите по чл.36 от НК не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното й наказание лишаване от свобода. Моли се наказателното дело да бъде възобновено и отменено постановеното решение от ОС-Кюстендил. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на осъдената-адв.В. поддържа искането и моли да бъде уважено. Счита,че наказанието е явно несправедливо ,поради отмяна приложението на чл.66 ал.1 от НК.Посочва ,че постановяването на условно осъждане би било съобразено с целите по чл.36 от НК.Отправя искане за възобновяване на наказателното производство ,отмяна на въззивното решението и връщане делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване на наказателното дело, тъй като определеното наказание не е явно несправедливо, доколкото няма основание за приложението на чл.66 ал.1 от НК. Осъдената Д. В. К. редовно призована не се явява пред ВКС и не взема становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите , релевирани в искането на осъдената Д. К., становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: С присъда №59 от 15.05.2014 г., постановена по нохд №92/2014 г., Районен съд-Дупница е признал подсъдимата Д. В. К. за виновна в това,че в периода 09.09.2009 г.-14.09.2011 г.в [населено място], в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б. „б” от НК-банков служител-касиер към [банка]-/населено място/, клон [населено място], офис-гр.Дупница, в условията на продължавано престъпление, присвоила чужди пари-сумата от 102 230.61 лв., собственост на лицата Д. Л., В. Г., С. Ч., Н. Щ., В. Д., И. Д., Е. П.,С. А., П. П. от депозитните им сметки в [фирма] [населено място], клон [населено място], офис-гр.Дупница, поверени в това й качество да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери и за улесняването му е извършила друго престъпление по чл.310 ал.1 във вр.с чл.308 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК,за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, поради което и на основание чл.202 ал.2 т.1 във вр.с чл.202 ал.1 т.1 във вр.с чл.201 ал.1 във вр.с чл.310 ал.1 във вр.с чл.308 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 от НК й е наложил наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода,което на основание чл.58а ал.1 от НК е намалил с 1/3 , и я осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от пет години. На основание чл.202 ал.3 подсъдимата К. е лишена от право да заема отговорна държавна или обществена длъжност за срок от три години,както и от право да упражнява професия или дейност ,свързана с управление или отчитане на парични и/или материални ценности за срок от три години. В тежест на подсъдимата са възложени и направените по делото разноски. По протест на Районна прокуратура-гр.Дупница е било образувано пред Кюстендилски окръжен съд внохд №301/2014 г.,приключило с решение №115 от 01.08.2014 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена в частта относно наказанието на Д. К. ,като е било отменено приложението на чл.66 ал.1 от НК и на основание чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в затворническо общежитие от открит тип. В останалата й част, присъдата е била потвърдена. ВКС намира, че искането за възобновяване на наказателното производство на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК е процесуално допустимо, тъй като е направено в законния шестмесечен срок, от процесуално легитимиран субект и се отнася до съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество,искането за възобновяване на наказателното дело е НЕОСНОВАТЕЛНО. Настоящият съдебен състав споделя извода на Кюстендилски окръжен съд, свързан с отмяна приложението на чл.66 ал.1 от НК. Независимо ,че са налице законовите предпоставки на посочената разпоредба, а именно наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода и деецът да не е осъждан ,при преценката дали целите на наказанието ще се постигнат чрез условно осъждане, се налага отрицателен извод. Съгласно трайната съдебна практика, за приложението на института на условното осъждане е необходимо да се разгледа преди всичко въпроса дали подсъдимият може да бъде поправен без ефективното изтърпяване на наказанието, като съдът е длъжен да направи преценка и с оглед нуждите на генералната превенция, защото и тя е цел на наказанието. Ето защо, съдът следва да вземе предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на престъплението и дали с отлагане на наказанието биха се постигнали целите по чл.36 от НК. В конкретният случай осъдената К. е с добри характеристични данни, социално адаптирана и образована личност, с малолетно дете, изказваща разкаяние и съжаление за извършеното от нея деяние, което е инцидентно в живота й. От друга страна обаче, не може да се пренебрегне факта, че данни за личността на дееца произтичат и от спецификата на конкретно извършеното от него престъпно деяние. В този смисъл не следва да бъдат подминати без внимание обстоятелствата ,свързани с дългия период от време ,в който осъдената е осъществявала продължаваното престъпление-две години; наличието на две квалифициращи деянието обстоятелства; фактът, че стойността на предмета на престъплението, многократно надвишава признака „големи размери” / стойността, обосноваваща „големи размери” е 18 900 лв., а предмета на престъплението е 102 230.61 лв./, съставянето на един изключително голям брой неистински официални документи-47 броя. Не следва да бъде пренебрегнато и обстоятелството /констатирано и от ОС-Кюстендил/, че конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца се завишава и от това, че осъдената е злоупотребила както с доверието на работодателя си, така и с това на клиентите на [банка] и по този начин е поставила в риск репутацията на банката и доверието на гражданите в нея. Осъдената е злоупотребила и с доверието на своите колеги, възползвайки се от знанието си за техните индивидуални пароли за достъп до банковите сметки на физически и юридически лица-клиенти на банката, които използвала при осъществяване на престъплението. Възстановената от нея сума- 15 800 лв. на досъдебното производство и 500 лв. в съдебната фаза на процеса ,на фона на общата присвоена сума от 102 230.61 лв. е незначителна, поради което този факт не може да превалира над изброените по-горе обстоятелства,завишаващи конкретната обществена опасност на деянието и пряко рефлектиращи върху степента на обществената опасност на осъдената. Съвкупността от посочените обстоятелства, преценена на базата и на принципно високата степен на обществена опасност на този вид престъпления, налага извода, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на дееца, се налага изолирането на К. от обществото и въдворяването й в пенитенциарно заведение. Ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода ще спомогне за ефективната преоценка и осмисляне на поведението на осъдената в посока бъдещо недопускане на престъпно поведение, а от друга -ще въздейства възпиращо спрямо другите членове на обществото. Ето защо, ВКС намира искането за възобновяване на наказателното дело за неоснователно,доколкото не констатира основанието по чл.348 ал.5 т.2 от НПК. По изложените съображения,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Д. В. К., [ЕГН] за възобновяване на наказателно дело –внохд №301/2014 г. по описа на Окръжен съд-гр.Кюстендил. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/