2 Р Е Ш Е Н И Е № 751 София, 07.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова О. Керелска при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1944/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [заличено име на фирма], гр. София /бившо „П.”, АД, гр. Л./ чрез процесуален представител адвокат А. Ц. против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1404/17.07.2009 г., постановено по гр. д. № 1405/2009 г. в производство по реда на чл. 196-211 вр. чл. 234, ал. 3 и чл. 235 ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 2 ГПК след постановено от Върховен касационен съд, ІV г. о. по гр. д. № 31/2009 г. решение по реда на § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК вр. чл. 234 вр. чл. 231, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./, с което по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на имуществени вреди от професионални заболявания от разлика между З.лата и пенсия по инвалидност от професионално заболяване, предявени от К. С. П. ЕГН xxxxxxxxxx от с. К., П. област против „П.” АД, гр. Л., сега „З. фешън” ЕООД, София ответното дружество е осъдено да З.лаща на ищцата за периода 15.01.2004 г.-15.02.2005 г. по 149.43 лв. ежемесечно обезщетение за имуществени вреди от професионални заболявания „разстройство на вегетативната нервна система, вегетативна полиневропатия на горни крайници ІІ-ІІІ степен” от разлика между получаваното преди инвалидизирането трудово възнаграждение за заеманата при ответника длъжност „кетелист” и пенсия по инвалидност от професионални заболявания, ведно със законна лихва и разноски по делото и е оставено в сила решение на Районен съд А. № 132/2.07.2004 г. по гр. д. № 16/2004 г. в частта, с която „П.” АД, гр. Л. /сега „З. фешън” ЕООД, гр. София/ е осъдено да З.лати на ищцата сумата 2899.26 лв. обезщетение за имуществени вреди от разлика между трудовото възнаграждение за заеманата при ответника преди инвалидизирането длъжност „кетелист” и пенсията по инвалидност за професионални заболявания за времето от 1.03.2002 г.- 15.01.2004 г., сумата 119.24 лв. обезщетение за забава върху тази сума за периода от падежа на всяко вземане до датата на исковата молба-15.01.2004 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба-15.01.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, държавна такса и разноски по делото. Ответникът по жалбата К. С. П. не е изразила становище. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лв. С определение на Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение № 236/11.03.2010 г. по гр. д. № 1944/2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба на процесуалния представител на ответното дружество [заличено име на фирма], гр. София адвокат А. Ц. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото при оскъдна съдебна практика по прилагането на чл. 200, ал. 1 КТ при постановени от НЕЛК решения при действие на Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, приета от МС с ПМС № 79/29.03.2001 г. /обн., ДВ, бр. 33/4.04.2001 г., в сила от 5.07.2001 г., отм., ДВ, бр. 65/22.07.2008 г./ и за исковия период от време налице ли е основание за ангажиране имуществена отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на претърпени от работника имуществени вреди от професионално заболяване от разлика между брутното трудово възнаграждение, получавано от работника преди заболяването и получената за исковия период от време пенсия по инвалидност за професионалното заболяване от ДОО. Отговор на поставения въпрос: Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, приета с ПМС № 79/29.03.2001 г., обн., ДВ, бр. 33/4.04.2001 г., в сила от 5.07.2001 г., отм., ДВ, бр. 65/22.07.2008 г., в сила от 22.07.2008 г./, при действието на която са предявени процесните искове експертните решения на Т. могат да се обжалват от осигуреното лице, от осигурителя и от териториалното поделение на Н. пред НЕЛК; НЕЛК се произнася по жалбите /чл. 14, ал. 1/, като може да потвърди решението на Т., да го отмени и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указания за допуснати грешки или може да го отмени и да вземе решение по същество /чл. 14, ал. 2/; експертните решения на НЕЛК могат да се обжалват пред съда по реда на З. /чл. 15, ал. 1/ и влезлите в сила експертни решения на експертните комисии по професионални болести са задължителни за всички лица, органи и организации в страната /чл. 15, ал. 2/. В конкретния случай е безспорно установено, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение на длъжността „кетелист”. В причинна връзка с трудовите функции на заеманата длъжност през 1994 г. тя е заболяла от „разстройство на вегетативната нервна система; вегетативна полиневропатия ІІ-ІІІ степен за горни крайници”. По надлежния ред /посочената по-горе наредба/ заболяването е признато за професионално. От това заболяване тя е страдала през целия процесен период и впоследствие. Във връзка с професионалното заболяване на ищцата са постановени няколко експертни решения на Т.: 1994 г., 1997 г., 1999 г., с които й е призната ІІІ-та група инвалидност, а с решението от 2002 г. й е определена 57.5% загубена работоспособност. Решението от 2002 г. е обжалвано от работодателя пред НЕЛК по реда на посочената наредба. НЕЛК е отменила решението и е върнала преписката за ново разглеждане. Постановено е ЕР на Т. от 15.02.2005 г., с което за професионалното заболяване на ищцата е определена 37% загубена работоспособност. Това решение отново е обжалвано пред НЕЛК. С експертно решение на НЕЛК № 1569/200/6.12.2005 г. компетентният орган е признал, че до дата 15.02.2005 г. ищцата е с 57.5% загубена работоспособност от процесното професионално заболяване, а за следващите периоди 15.02.2005 г. – 6.12.2005 г. и след 6.12.2005 г.– 10% трайно намалена работоспособност. Решението на НЕЛК не е обжалвано пред съда по реда на чл. 15, ал. 1 от наредбата и е влязло в сила. Съгласно чл. 15, ал. 2 от наредбата решението на НЕЛК е задължително за всички лица, органи и организации в страната. При тези данни въззивният съд правилно е приел, че искът е основателен и доказан за исковия период 1.03.2002 г.-15.02.2005 г. Ищцата е страдала от професионалното заболяване с призната по надлежния ред с 57.5% загубена работоспособност, равняваща се на ІІІ-та група инвалидност. Решението е правилно. С редакцията на КТ /ДВ, бр. 25/2001 г./, действаща към датата на подаване на исковата молба /15.01.2004 г./ е предвидено, че за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя работодателят отговаря имуществено. Такъв е конкретният случай. По реда на Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, приета от МС с ПМС № 79/29.03.2001 г. /обн., ДВ, бр. 33/4.04.2001 г., в сила от 5.07.2001 г., отм., ДВ, бр. 65/22.07.2008 г./ по жалба на работодателя и след проведено пълно преосвидетелстване компетентният орган НЕЛК се е произнесъл и е признал на ищцата 57.5% трайно намалена работоспособност /ТНР/ за професионалното заболяване до датата на постановяване на обжалваното ЕР на Т. № 0446/15.02.2005 г.; 10 % ТНР към15.02.2005 г. и 10 % ТНР към 6.12.2005 г. Разбирането на процесуалния представител на дружеството-касатор, че с отмяната на решението на Т. от 2002 г. от НЕЛК с решение № 1569/200/6.12.2005 г. за процесния период ищцата е без призната по надлежния ред загубена работоспособност не се подкрепя от изразената от компетентния орган /НЕЛК/ воля в цитираното експертно решение. По изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, ХІV-ти състав № 1404/17.07.2009 г., постановено по гр. д. № 1405/2009 г. по описа на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: