Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 161   София,  13.10.2009 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА     при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 198/2009г.       Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД “Б” АД, гр. С. срещу решение № 57 от 08.04.2008 г. по гр. д. № 596/2006 г. на Софийски градски съд, ІV „Г” състав, с което е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд, 39 състав решение от 12.12.2005 г. по гр. д. № 6746/2005 г. за отхвърляне на предявения от касатора ЗД “Б” АД, гр. С. срещу “Общинска з. компания” АД, гр. С. иск по чл. 402 ТЗ /отм./ във връзка с чл. 407 ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 1 548.40 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди от пътно-транспортно произшествие от 25.07.2001 г. С определение № 261 от 19.05.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като е прието, че въпросът, който е от значение за делото, е този за смисъла и приложното поле на разпоредбата на чл. 5 от Наредбата за задължителното застраховане /отм./ и по-точно следва ли ищецът в производството по чл. 402 ТЗ /отм./ да установява наличието на упълномощаване на виновния за пътно-транспортното произшествие водач от страна на собственика, ползвателя или държателя на моторното превозно средство, с което е реализирано произшествието. Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, като моли за отмяната му и за уважаване на предявения иск. Развити са подробни доводи срещу извода на решаващия състав, че виновното за пътно-транспортното произшествие лице не е от кръга на застрахованите лица по смисъла на чл. 5 от Наредбата за задължителното застраховане /отм./, както и че наличието на упълномощаване на виновния водач е следвало да бъде установено с нарочни доказателства. Ответникът по касация - “Общинска з. компания” АД, гр. С. не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от ЗД „Б” АД, гр. С. срещу „Общинска з. компания” АД, гр. С. иск по чл. 402, ал. 1 във връзка с чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, въззивният съд е възприел изцяло извода, че отговорността на ответния застраховател за обезщетяване на вредите от процесното пътно-транспортно произшествие не следва да бъде ангажирана, тъй като плащането на застрахователното обезщетение от страна на ищеца е извършено без да са налице предпоставките на чл. 5 от действащата към датата на застрахователното събитие Наредба за задължителното застраховане /сега отм./ и по-конкретно - че виновният за пътно-транспортното произшествие водач не е от кръга на лицата по чл. 5, ал. 1 от посочената наредба, нито са ангажирани доказателства за изричното му упълномощаване от тези лица. Решението е неправилно. Основателно е оплакването на касатора за допуснато нарушение на материалния закон - чл. 5 от Наредбата за задължителното застраховане /отм./, явяваща се приложим към конкретния случай нормативен акт. Изводът на въззивния съд за необходимостта от ангажирането на изрични доказателства за упълномощаването на виновния за пътно-транспортното произшествие водач е в противоречие с трайната практика по този въпрос, установена от касационната инстанция. В поредица свои решения, в т. ч. и постановени при действието на новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г. и имащи задължителен за съдилищата характер, Върховен касационен съд последователно приема, че не е необходимо винаги упълномощаването на водача за управление на автомобила да е изрично и че то може да бъде извършено и с конклудентни действия, каквито представляват фактическото предоставяне на регистрационния талон и ключовете на автомобила, както и предоставянето на застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност”. В този смисъл са: решение № 22 от 01.04.2009 г. по т. д. № 328/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 53 от 16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г. на І т. о.; решение № 113 от 01.10.2009 г. по т. д. № 227/2009 г. на І т. о.; решение № 139 от 07.10.2009 г. по т. д. № 405/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 147 от 06.10.2009 г. по т. д. № 85/2009 на ІІ т. о. В случая въззивният съд не е взел предвид данните, съдържащи се в представения по делото протокол за пътно-транспортно произшествие, чиято истинност не е оспорена по реда на чл. 154 ГПК /отм./ и по-конкретно - не е отчел факта, че водачът на увреждащия автомобил е разполагал както с ключовете за автомобила, така и с документите за регистрацията и застраховката на същия. Този безспорен факт, преценен също с оглед липсата на доказателства за противозаконно отнемане на автомобила, налага логичния извод, че е налице упълномощаване на водача, причинил процесното пътно-транспортно произшествие, което упълномощаване е извършено с конклудентни действия. Ето защо, следва да се приеме, че в случая изискването по чл. 5 от Наредбата за задължителното застраховане /отм./ е доказано. Като е достигнал до извод, противоположен на горния, въззивният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Доколкото по делото е безспорно установено наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното д. за заплащане на застрахователното обезщетение, в т. ч. и размерът на претърпените имуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие, предявеният суброгационен иск от ЗД „Б” АД за присъждане на сумата 1 548.40 лв., платена на ответника „ з. компания” АД, в качеството му на застраховател на виновния за произшествието водач, се явява напълно доказан и основателен и следва да бъде уважен изцяло. С оглед изричното искане на ищеца, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху посочената сума следва да бъде присъдено и обезщетение за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба - 11.08.2005 г. - до окончателното й изплащане. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на сумата 688.85 лв.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 57 от 08.04.2008 г. по гр. д. № 596/2006 г. на Софийски градски съд, ІV „Г” състав, с което е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд, 39 състав решение от 12.12.2005 г. по гр. д. № 6746/2005 г. за отхвърляне на предявения от касатора ЗД “Б” АД, гр. С. срещу “Общинска з. компания” АД, гр. С. иск по чл. 402 ТЗ /отм./ във връзка с чл. 407 ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 1 548.40 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди от пътно-транспортно произшествие от 25.07.2001 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА “Общинска з. компания” АД, гр. С., ул. „С” № 7, да заплати на ЗД “Б” АД, гр. С., ул. „Д” № 87, на основание чл. 402, ал. 1 във връзка с чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, сумата 1 548.40 лв. /хиляда петстотин четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба - 11.08.2005 г. - до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА “Общинска з. компания” АД, гр. С. да заплати на ЗД “Б” АД, гр. С. разноски по делото в размер на сумата 688.85 лв. /шестстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: