3 Решение по гр. д. № 1508/10 г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 356 гр. София, 25.10.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на дванадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1508 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. М. П. М. обжалва решение № 245 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 262/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация С. П. Панагюрска оспорва жалбата. Ответникът по касация Н. Р. Р. не взема становище по жалбата. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С определение № 534 от 30.05.2011 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса допустимо ли е да се извърши публична продан на всички имоти тогава когато съделителите са се групирали, или делбата следва да се извърши по реда на чл. 292 ГПК /отм./. Отговор на формулирания въпрос е даден в решения № 60 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 534/09 г. и № 826 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 257/09 г. на ВКС І ГО, постановени в производство по чл. 290 ГПК. Според приетото в тях, принципът за реален дял е водещ в делбата. Публичната продан по реда на чл. 289 ГПК /отм./ е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Стойността на отделните дялове, както и квотите на съделителите са от значение за избиране на способа за извършване на делбата - разпределяне по чл. 292 ГПК /отм./ или жребий. Съдът може да извърши разпределение и тогава, когато броят на имотите е по-малък от броя на съделителите, ако някои от тях са се групирали така, че всяка една от групите да може да получи реален дял от имотите. По основателността на жалбата настоящия състав приема следното: С решение № 90 от 24.10.2008 г. по гр. д. № 1651/06 г. Районен съд [населено място] е допуснал делба на ½ ид. ч. от парцел V-3895 по плана на [населено място], поземлен имот с идентификатор 12259.1012.271 по КК на [населено място], заедно с втори етаж от жилищната сграда, ½ ид. ч. от мазето и тавана, лятната кухня и гаража при квоти по 1/6 ид. ч. за С. Панагюрска и М. М. и 4/6 ид. ч. за Н. Р.. Допуснал е съдебна делба и на дворно място от 1.5 дка, представляващо парцел Х в кв. 11 по плана на [населено място], заедно с намиращата се в него жилищна сграда и стопански постройки. В първото съдебно заседание след допускане на делбата С. Панагюрска и Н. Р. са заявили искания по чл. 288 ал. 3 ГПК /отм./ - на Н. Р. да бъде поставен в дял имота в [населено място], а на С. Панагюрска да се постави в дял имота в [населено място]. Заявили са, че не се противопоставят имота в [населено място] да се постави в техен общ дял, или само на Н. Р.. М. М. също е направил искане за възлагане на имота в [населено място] тъй като живее в него и няма друго жилище. Не се противопоставял имота в [населено място] за бъде поставен в дял на С. Панагюрска, а Н. Р. да получи парично обезщетение. Направил е и искания за заплащане на подобрения. С решение № 136 от 23.02.2010 г. Районен съд [населено място] е поставил в дял на Н. Р. 4/12 ид. ч. от парцела във В., втори етаж от жилищната сграда в него с ½ ид. ч. от тавана и мазата. Поставил е в дял на С. Панагюрска 1/12 ид. ч. от парцела и гаража. Поставил е в дял на М. М. 1/12 ид. ч. от парцела и лятната кухня. С решението са присъдени суми за уравнение на дяловете и за подобрения. Съдът е изнесъл на публична продан парцела в [населено място] заедно с постройките в него. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в която имотът в [населено място] е разпределен и в частта, в която Н. Р. и С. Панагюрска са осъдени са да заплатят на М. М. суми за уравнение на дяловете и за заплащане на подобрения. В отменената част е постановил ново решение с което е изнесъл имота на публична продан, като е отхвърлил исковете на М. М. по чл. 12 ал. 2 ЗН и чл. 61 ал. 2 вр. с чл. 60 ЗЗД. Оставил е в сила решението в останалата му част. Изложил е съображения, че имотът в [населено място], представляващ втори етаж, ½ ид. ч. от мазата и тавана е неподеляем и от него не могат да се образуват дялове. Г. можел да бъде обособен като самостоятелен обект, но не и лятната кухня която имала обслужващо предназначение. Тя не била самостоятелно жилище и не можела да бъде отделена като самостоятелен обект, освен ако не се построят сервизни помещения - баня, тоалетна и кухненски бокс. При това застрояване можели да бъдат образувани два дяла за разпределение между трима съделители, затова а и делбата не можела да бъде извършена чрез възлагане по чл. 288 ал. 3 ГПК /отм./, тъй като съсобствеността била смесена. В касационната жалба се твърди, че от имота във В. можело да се образуват дялове за всички. Лятната кухня не била второстепенна постройка, гаражът също бил самостоятелен обект. Стойността на дяловете не била решаваща за възлагане на имота. Съдът не съобразил че касаторът живеел в имота от 1964 г., а другите съделители имали друго жилище. Неоснователно освен това съдът приел, че подобренията не следва да бъдат заплатени. Видно е от данните по делото, че С. Панагюрска и М. М. са брат и сестра, наследници на Н. А. починала през 2000 г. и на П. А. починал през 2003 г. Наследодателите притежавали недвижими имоти в [населено място] и в [населено място]. През 2000 г. П. А. продал на внучката си Н. Р. срещу издръжка и гледане своите 4/6 ид. ч. от ½ ид. ч. от парцел V-3895 в кв. 249 по плана на [населено място], заедно с ½ ид. ч. от втори етаж на жилищната сграда в имота, от мазата и тавана, от лятната кухня и гаража. Законосъобразно въззивният съд е приел, че с оглед приетото в т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС ОСГК, имотът в [населено място] не може да бъде възложен по реда на чл. 288 ал. 3 ГПК /отм./, тъй като съсобствеността е смесена, възникнала е в резултат на повече от един юридически факт - наследяване и продажба. Затова е неотносим към спора факта кой от съделителите е живял в имота. Спорът между страните е дали лятната кухня е второстепенна постройка или може да се обособи в самостоятелен дял. Според техническата експертиза постройката не е самостоятелен жилищен обект, тъй като няма сервизни помещения. Г. можел да бъде обект на разпределение, но никой от съделителите не е заявил желание да бъде отделен като самостоятелен обект. Изводът за неподеляемост е необоснован и направен в нарушение на чл. 203 ЗУТ. Съдът се произнася относно поделяемостта на даден имот с оглед на изискванията на закона които са в сила към момента на постановяването на решението. Съгласно чл. 203 ал. 1 ЗУТ, съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва, ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Както е прието в т. 5 от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., предвидените по одобрен архитектурен проект преустройства на сграда са значителни по смисъла на чл. 39 ал. 2 ЗС и на чл. 203 ЗУТ, когато стойността на тези преустройства надвишава 10 % от стойността на допуснатия до делба имот. Главният архитект на общината по предложение на съда и в определен от него срок одобрява инвестиционен проект или издава мотивиран отказ, като при възможност се одобрява и повече от един вариант за делба. Съдът е следвало да възложи на вещо лице да изготви проект за преустройство на лятната кухня в самостоятелно жилище като посочи и размера на разходите за преустройството. Тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, назначаване на съдебно-техническа експертиза, делото в частта в която имотът е изнесен на публична продан и са присъдени суми за уравнение на дяловете, следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В останалата част, относно искането за заплащане на подобрения, жалбата е неоснователна. За да отхвърли исковете съдът е съобразил подробно събраните по делото доказателства с които е доказано вида на подобренията, както и кога и от кого са извършени. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 245 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 262/10 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, в която на публична продан са изнесени ½ ид. ч. от парцел V-3895 по плана на [населено място], поземлен имот с идентификатор 12259.1012.271 по КК на [населено място], заедно с втори етаж от жилищната сграда, ½ ид. ч. от мазето и тавана, лятната кухня и гаража, както и в частта в която са присъдени държавни такси и разноски, и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: