Р Е Ш Е Н И Е № 137 С о ф и я, 20 април 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 м а р т 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1118/2011 година. Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Направено е искане от осъдения В. М. Н. от София по чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 476/07.12.2010 г. по ВНОХД № 612/2010 г. на Плевенския окръжен съд с доводи за наличие на основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. От името на частния обвинител К. К. от П. повереникът му адв.В.П. от АК-П. моли искането да бъде оставено без уважение. Осъденият Н., лично и чрез защитника си адв.Ст.И. от АК-П. поддържа искането си и моли да бъде уважено. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 248/09.04.2009 г., постановена по НОХД № 1667/2007 г. на районен съд-П. отговорността на подсъдимия В. М. Н. от София е ангажирана за извършено на 09.06.2005 г. в П. престъпление по чл.213а, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия Н. и защитника му с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна по предявеното му обвинение присъда. С решение (фактически нова въззивна присъда) № 4 от 26.01.2010 г. по ВНОХД № 558/2009 г. Плевенският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на районния съд и като е признал подс.Н. за невинен, го е оправдал по предявеното му обвинение. Това решение (присъда) е обжалвано по касационен ред от повереника на частния обвинител К.К. адв.В.П. от АК-П. с навеждане на доводи за наличие на основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от второинстанционния съд. ВКС с решение № 222/25.05.2010 г. по н.д. № 159/2010 г. – ІІІ н.о. е отменил новата въззивна присъда и е върнал делото за ново разглеждане на окръжния съд с указания по приложението на закона. При новото разглеждане на делото Плевенският окръжен съд с решение № 476/07.12.2010 г. по ВНОХД № 612/2010 г. е потвърдил първоинстанционната осъдителна присъда. Решението не подлежи на касационен контрол по реда на глава 23 от НПК и е влязло в законна сила на 07.12.2010 г. Искането от осъдения В.Н. от 27.12.2010 г. на основание чл.420, ал.2 от НПК повтаря оплакванията за допуснати процесуални нарушения и от въззивния съд, ограничили правото му на защита да обори изводите на съда за осъществяване на инкриминираното деяние, като настоява за възобновяване на производството по делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд със съответни указания от касационната инстанция. В писмено допълнение на искането се навежда и оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 от НПК като абсолютно основание за отмяна на атакуваното решение и възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК, включително и допълнително наведеното, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет въззивно решение, необжалваемо по касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: На първо място следва да бъде разгледано възражението за предубеденост на член от състава на съда, разгледал и решил делото като втора инстанция, който следвало да се отведе от делото. То е неоснователно, защото в производството по цитираното въззивно частно гр.д.№ 972/2006 г. съставът на Плевенския окръжен съд се е занимавал с проблем относно спиране хода на изпълнително дело за събиране на спорната сума и поради характера му, не са обсъждани въпроси по същество относно процесния запис на заповед. Пред ВКС не се развиват каквито и да е доводи поради какви съображения в определението по това дело съдия Ж.Д. следва да се счете за предубедена относно релевантните на обвинението по наказателното дело факти, а и такива няма. ВКС намира, че окръжният съд при новото разглеждане на делото е изпълнил дадените му с отменителното касационно решение указания. Той е провел допълнително съдебно следствие, като е уважил всички относими към предмета на доказване по делото доказателствени искания на защитата на осъдения и е добил лична представа от свидетелите, имащи преки впечатления относно съществените за разкриване на истината по делото факти, провел е очни ставки между лицата при очертаните противоречия във възприятията им, изслушал е и заключенията на експертите по съдебно-счетоводната и компютърната експертизи. Впоследствие е направил необходимия всестранен и задълбочен анализ на доказателствата по делото в тяхната взаимовръзка, проверил е, с оглед развитите от жалбоподателя Н. оплаквания, направените изводи по фактите в проверявания от него съдебен акт и е дал убедителен отговор защо също възприема истината да бъде извлечена от показанията на свидетелите К.К., Д.Р. и Ив.Каци, а е отрекъл вяра на твърденията на Н. и при търсената от него подкрепа в показанията на св.Т.П., С.Т., Ив.А.. Последните освен противоречиви, са и житейски нелогични, обяснимо и с ангажиментите им към него като съдружник и работодател. Касационната инстанция няма право да се намесва във вътрешното убеждение на съдилищата по фактите, когато то е формирано в съответствие с изискванията на закона, поради което те са рамката, в която се проверява правилното приложение на материалния закон. В случая тези изисквания са спазени, като не са налице превратно оценени или игнорирани доказателства и доказателствени средства и съдът е изложил убедителни съображения както относно възприетите фактически обстоятелства, така и по всички доводи на страните. Не са налице нарушения на процесуалните правила нито на досъдебното производство, нито в съдебната фаза на процеса и не е налице основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Съдът е дал и вярна правна оценка на фактите за извършеното от осъдения Н., приемайки квалификацията по чл.213а, ал.1 от НК. Всъщност, с подписването на записа на заповед от св.К. осъденият Н. се е снабдил с обезпечаващ събирането на спорната сума от 35 000 лв инструмент, на посочения в него падеж при предявяването му на длъжника и безусловно, както и даващ му възможност в облекчено производство да се снабди с изпълнителен лист и събере сумата по пътя на принудителното изпълнение. Поетото от св.К. задължение да плати спорната сума без протест при предявяване на посочената дата на записа на заповед, освен че е било против волята му, му ограничава и възможността за искова защита по тази претенция на дружеството, представлявано от осъдения Н.. Ако наистина всичко е било напълно доброволно, както твърди последният, то няма никаква причина всички реквизити на записа на заповед да не се попълнят от св.К., включително датата на падежа, определена от него, според твърденията на Н.. Ако записът на заповед е подписан за уреждане облигационни отношения между дружествата, то няма основание св.К. да се задължава към последния в качеството им на физически лица. В подкрепа на показанията му е и прекратяването след това на договорните отношения с фирмата на осъдения, очевидно поради недобросъвестността при доставката на скенера и подмяната на рентгеновата тръба с друга с влошено качество, довело скоро до изгарянето й, което е следвало да се поеме от дадената на купувача гаранция. По този начин, снабдявайки се със записа на заповед, осъденият е получил възможност лично да събере спорната сума, без да доказва по исков ред основанието за дължимост и размера й, а св.К. като физическо лице, а не като представляващ дружеството, е поел това имущественото задължение въз основа на упражненото върху му психическо насилие – отправените заплахи за здравето му и за възложеното му за управление имущество. С това са осъществени обективните и субективни признаци на престъплението, за което Н. е осъден и не е налице неправилно приложение на материалния закон, както и основание за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Искането, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. М. Н. от София за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 476/07.12.2010 г. по ВНОХД № 612/2010 г. на Плевенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: О П Р Е Д Е Л Е Н И Е към решение № 137 С о ф и я, 26 септември 2011 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о заседание на 21 с е п т е м в р и 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски н.дело № 1118/2011 година. Постъпила е молба от повереника на частния обвинител К.К. адв.В.П., с която иска на основание чл.189, ал.3 от НПК присъждане на направени в производството по глава 33 от НПК по н.д.№ 1118/2011 г. по описа на ВКС-НК разноски в размер на 2000 лв. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение, в настоящия си състав намира, че основателно частният обвинител К. претендира присъждане на разноските, направени от него в производството пред ВКС, развило се по реда на глава 33 от НПК, които следва да му възстанови осъденият В.Н.. Във връзка с искането ВКС намира за необходимо да посочи следното съображение: Принципното положение на правилото в чл.189, ал.1 от НПК е разноските, направени по делото от обвинението, включително от частния обвинител и гражданския ищец, да се присъждат с осъдителната присъда, а при пропуск на съда да стори това - с определение по реда на чл.306 от НПК. Безспорно е, че това произнасяне не третира въпроси по съществото на делото, макар и да следва съобразяване с осъждането, по кое обвинение и кому се дължат разноски, както и че до влизане в законна сила на присъдата в тази й част или на определението размерът на присъдените или отказани да бъдат присъдени разноски може да бъде коригиран от съда, по аргумент на чл.344 вр.чл.306, ал.3, алт.2-ра от НПК. От друга страна, процесуалното развитие на делото често води до отмяна на първоинстанционен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция и тогава въззивният съд няма основание да постанови присъждане на разноските на която и да е страна, включително и направените от Държавата (разбирай, бюджета на съдебната власт). Такава е и ситуацията, когато касационната инстанция в производство по глава 23 или по глава 33 от НПК отмени и върне делото за ново разглеждане на инстанцията, където е било допуснато същественото нарушение на процесуалните правила, дало основание за отмяна от ВКС на атакувания съдебен акт, обичайно – връщането е на въззивната инстанция. Затова, като втора първа инстанция, въззивната е длъжна да присъди поисканите от частното обвинение или гражданския ищец разноски за всички инстанции, през които е протекло разглеждането на делото, както за първата, когато не са присъдени, така и за касационната, когато последната е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При пропуск всички тези инстанции да се произнесат за дължимите на последните разноски няма пречка първоинстанционният съд, на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК, да се произнесе по отправено към него искане от тези страни, както и въпросът да бъде поставен за разглеждане в открито съдебно заседание и се даде възможност на касаещите искането за разноски страни да изразят становищата си. Както бе посочено по-горе, защитата срещу определението е по реда на глава 22 от НПК, като и въззивният съд може да разгледа делото по частната жалба в открито съдебно заседание. Друг е въпросът, че разноските, направени от пострадалия в хода на наказателното производство, когато има осъждане на увредилия го деец за съответно престъпление по НК, които обаче не са му били присъдени (т.е. няма въобще произнасяне на съда), те могат да бъдат търсени от него по исков ред като последица от непозволеното му увреждане, чл.45 от ЗЗД. Основателността на претенцията за разноски и техният размер се преценява от съдилищата съобразно представените документи кога, защо са направени и установен ли е категорично реалният им размер и дали те са прекомерни или не, съобразно § 2 от ДР на Наредба № 1/04 г., когато касаят договорено адвокатско възнаграждение. Цитираната от въззивния съд в определението му № 366 от 18.05.2011 г. по ЧНД № 429/2011 г. практика на ВКС не е по-различна от настоящето становище, включително и изразеното в решение № 227 от 29.04.2010 г. по н.д.№ 90/2010 г. на ІІ н.о. Производството по н.д.№ 1118/2011 г. на ВКС-НК-І н.о. е протекло по реда на глава 33 от НПК, като по искане на осъдения Н. е претендирана отмяната на влезлия в законна сила осъдителен съдебен акт на районен съд-П., потвърден от въззивния Плевенски окръжен съд, което искане обаче е оставено без уважение. Доколкото това производство не се явява касационно по смисъла на глава 23 от НПК и няма възстановяване на висящността на наказателното дело, то няма основание първоинстанционният съд да се намесва за решаване на въпроса за дължимостта на претендираните по настоящето дело (поискани своевременно) от частното обвинение разноски и техния размер. Това следва да бъде сторено от ВКС и затова искането следва да бъде разгледано. По делото е представен договор за правна защита и съдействие между пострадалия К. и адв.В.П. от АК-П. за изплатено й адвокатско възнаграждение за явяване пред ВКС в размер на 2000 лв, като същата е представила и писмена защита в пренията пред касационната инстанция. Те следва да бъдат възстановени на К. и в този смисъл осъденият Н. следва да бъде осъден да му ги заплати. Водим от горното и на основание чл.32, ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСЪЖДА В. М. Н. от София, ЕГН [ЕГН] да заплати на К. П. К. от П. сумата от 2000-две хиляди лева, направени от него разноски по н.д.№ 1118/2011 г. по описа на ВКС – Наказателна колегия, Първо наказателно отделение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :