Ключови фрази
Подкупи * цели на наказанието * смекчена наказателна отговорност * обяснения на подсъдим * доказателства и доказателствени средства

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

                      275 София, 26 май 2009 година

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети май две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

                                                                                      ИВЕТА АНАДОЛСКА

                                                                        

при участието на секретаря Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора Димитър Генчев

изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова

дело № 209 по описа за 2010 година.

 

Постъпила е касационна жалба от подсъдимия С. Б. С. против решение № 29 от 11.03.2010 г., постановено по внохд № 733/09 г. на Апелативния съд-гр. София, с която се възразява, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и се иска оправдаване. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат подадената жалба. Представя се писмено допълнение към последната.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията.

За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид и следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдена присъдата на Софийския окръжен съд, постановена по нохд № 180/09 г., с която подс. С. е осъден на основание чл.301, ал.1 и чл.54 НК на 2 години лишаване от свобода условно за срок от 4 години и на глоба в размер на 2000 лева, а на основание чл.307а НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението. СГС се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските по делото.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи:

Жалбата е неоснователна.

Възражението за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК не намира опора в данните по делото.

В детайли се претендира - неправилно съдът е ценил като годно доказателствено средство претърсване и изземване, извършено от некомпетентни лица в нарушение на чл.159 и сл. НПК; показанията на св. Ф са снети в нарушение на изискванията по чл.233, ал.2 НПК; съдът не е отчел противоречията между показанията на свидетелите С, К. Д. , П. , П. , Д. и Ф. ; неправилно не са обсъдени показанията на Ч. Д. и обясненията на подсъдимия.

Мотивите на въззивното решение сочат, че САС е изпълнил задължението си по чл.339, ал.2 НПК - да даде отговор по направените пред него възражения от подсъдимия. От друга страна, ясно е заявен изводът от проверката на дейността на първата инстанция, към която САС не е намерил основания за критичност. На следващо място, на л.5-8, се съдържат пространни съображения на въззивния съд по оценката на гласните и писмените доказателства, които указват, че вън от погледа му не са останали несъществените противоречия в показанията на част от свидетелите. Още по-малко може да се твърди, че обясненията на подсъдимия не са били предмет на оценка. След като същите не са намерили подкрепа в останалия събран по делото доказателствен материал, съдът правилно не им е дал вяра. По аналогичен начин стоят нещата и с показанията на св. Ч. Д. Обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК са установени посредством множество гласни доказателствени средства и писмени такива – саморъчен опис на банкноти, констативен протокол. Що се отнася до възражението за извършено неправомерно претърсване и изземване, следва да се държи сметка за предмета на настоящото производство, а именно дейността на подсъдимия С. При разпитът на св. Ф по реда на чл.233 НПК не е допуснато нарушение. Видно от протокола (л.54-55 от досъдебното производство) разпитът на св. Ф е приключил в 13.50 часа на 05.10.2008 г., към който момент С. не е бил привлечен в качеството на обвиняем (това е станало часове по-късно, макар и същия ден – в 16.50 на 05.10.2008г.). Органът на досъдебното производство не е следвало да осигурява възможност за С. и защитата му да участват при провеждането на разпита на св. Ф.

При липсата на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, проверката за правилното приложение на закона е възможна в рамките на установеното от въззивния съд от фактическа страна. В тези рамки, като са установени признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.301, ал.1 НК, съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност на подс. Сотиров.

Наложените наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Липсата на която и да било от предпоставките на приложение на института на смекчената наказателна отговорност е предопределило индивидуализация на наказанията в рамките на предвиденото от закона. По вид, размер и начин на изтърпяване определените наказания са съответни на конкретното престъпление и данните за личността на подсъдимия и способствуват постигането на целите по чл.36 НК.

Водим от изложеното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29 от 11.03.2010 г., постановено по внохд № 733/09 г. на Апелативния съд-гр. София.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: