Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
Гр.С., 25.06.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3273 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. К. срещу решение №.57/24.04.17 по г.д.№.91/17 на Апелативен съд В.. С последното първоинстанционното решение-№.46/18.11.16 по г.д.№.179/16 на Окръжен съд Разград-е: 1/ отменено - в частта, с която ответникът е осъден да плати на Д. К. на основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД съответно 95000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 24586,48лв. лихви за периода 27.07.13—27.07.16 /съставляващи разлика над присъдената от Окръжен съд Разград сума 4420,11лв. до предявената 29006,59лв./ – вместо което тези искове са отхвърлени; 2/ потвърдено - в останалата му осъдителна част – с която ответникът е осъден да плати на Д. К. 4420,11лв. лихви за горепосочения период, със съответно произнасяне по разноските. Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна на решение №.46/18.11.16 по г.д.№.179/16 на Окръжен съд Разград, предявените от касатора искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са отхвърлени за сумите над 40072,40лв. до 95000лв. /т.е. за 54927,40лв. (95000лв.-40072,40лв.=54927,40лв.)/ и над 16771,18лв. до 29006,59лв. /т.е. за 12235,41лв. (29006,59-15771,18=12235,41)/; в осъдителната му част по иска с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 4420,11лв. решението е влязло в сила. Излагат се съображения за незаконосъобразност на атакувания акт и се моли за отмяната му, ведно с уважаване на исковете за горните суми с лихви и разноски.
Ответната страна [фирма], [населено място], оспорва жалбата; претендира разноски. Третото лице помагач [фирма], [населено място], не взема становище.
С определение №.95/12.02.18 е допуснато касационно обжалване на
основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за точното прилагане на принципа на справедливостта с оглед критериите, по които се определя размера на обезщетението.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД е неоснователен - тъй като, макар да са налице предпоставките на горната разпоредба за ангажиране отговорността на ответното дружество за претърпените от В.К. неимуществени вреди от загубата на баща му Д. К., целият размер на полагащото се обезщетение – 95000лв., вече е изплатен, а акцесорният иск за лихви, предвид постъпилото в хода на процеса плащане, е частично основателен. По делото е безспорно, че бащата на ищеца е загинал при злополука, причинена от работник на ответника /признат за виновен с влязла в сила присъда на наказателен съд, задължителна за гражданския - чл.300 ГПК/; установено е и, че няма съпричиняване. От друга страна, от дължимите суми следва да бъдат приспаднати вече изплатените - 54927,60лв.- получени по застраховка „трудова злополука”, сключена от работодателя на пострадалия, и 50000лв.-платени от ответника пред въззивната инстанция. Изложени са мотиви, че увреденият може да предяви претенциите си срещу прекия причинител, респективно срещу възложителя на работатата, но може да упражни и прекия си иск срещу застрахователя на делинквента /ТР 2/6.06.12 на ВКС по тълк.д.1/10, О./; реалното обезщетяване от застрахователя на вредите, понесени от пострадалия, в техния пълен размер, има за последица неговото погасяване – какъвто погасителен ефект настъпва и за деликтното право; същото се отнася и за застрахователно плащане, което частично удовлетворява деликтната претенция - в този случай увреденото лице има право да претендира разликата до пълната си обезвреда от делинквента или неговия работодател /такъв е настоящият случай/. Доколкото правото на обезщетение е единно, увреденият може да търси само по-големите вреди, които не се покриват от застраховката - но не и две отделни обезщетения за едни и същи вреди. Във връзка с определяне размера на дължимото обезщетение съдът е отразил, че, прилагайки критериите на чл.52 ЗЗД и съобразявайки особеностите на конкретния случай - че загиналият е бил на млада възраст и е оставил малолетно дете, което ще бъде лишено от бащина грижа и обич вбъдеще, че загубеният родител е бил грижовен баща и между него и детето са съществували силни чувства на привързаност, че то изживяло изключително голям шок предвид младата си възраст /11г./ - която е от друга страна достатъчна, за да осъзнава ужасния и мъчителен начин, по който е настъпила смъртта на баща му, намира, че обезщетение, което би репарирало претърпените вреди, възлиза на 95000лв. След приспадане на платените по застраховка „трудова злополука” 54927,60лв. и част от заплатените в хода на процеса 50000лв. /40072,40лв./, задължението за главница /95000лв./ е изцяло погасено, а за лихвите–частично /със сумата 9927,60лв. (50000лв.-40072,40лв.=9927,60лв.), като остават дължими 4420,11лв. За същите претенцията по чл.86 ЗЗД е основателна и следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер – да се отхвърли.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост. Налице е многобройна задължителна практика на ВКС /ППВС №.4/23.12.1968 и решения по чл.290 ГПК/, в която са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Съдът следва да прецени характера и степента на увреждането, начина, по който е понесена загубата, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, евентуално негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот, положението в обществото, връзката между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
По основателността на касационната жалба:
Между страните няма спор, че на 6.08.12 Д. В. К. е претърпял трудова злополука - докато изпълнявал трудовите си функции като шофьор на тежкотоварен автомобил, на газозарядна станция „С.”, [населено място] (където се намирал за ремонт на светлините на влекача) избухнал пожар, причинил му изгаряния І и ІІ степен по цялото тяло - вследствие на която на 2.09.12 починал; към този момент синът му - ищецът В. К., е бил на 11години; инцидентът е бил причинен от работник на ответното дружество /ръководител на обекта Б. Б./, за което той е признат за виновен с влязла в сила присъда по нохд №.104/14 на Окръжен съд Разград; на ищеца са заплатени 54927,60лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя, при който Д. К. е бил застрахован от работодателя му, преди предявяването на иска /поради което и в съдебно заседание размерът му е намален от 150000лв. на 95000лв. по реда на чл.214 ГПК/, и 50000лв. от ответника пред въззивната инстанция.
Във връзка с претендираните неимуществени вреди са разпитани свидетелите С.И. и П.В., от показанията на които се установява, че В. К. живеел заедно с майка си и баща си /регистрирани настоящ и постоянен адрес не съставляват доказателство за действителното фактическо местоживеене на лицето - при наличие на изрични свидетелски показания за същото/; семейството им било прекрасно; бащата бил добър, грижовен, отделял достатъчно време за детето; бил пример и модел за подражание; отношенията им били чудесни-детето разчитало на баща си и за всичко той бил до него и майка му и им помагал /водел го на училище, на разходки, пишели заедно домашни при отсъствие на майката/. В. понесъл много тежко загубата на баща си; затворил се в себе си, чувствал се много зле, това се отразило и на училището; майката непрекъснато се опитвала да запълни липсата, но не успявала; водила го и на психолог. Не му е лесно да говори за баща си; първите години като празнували К., въпреки, че бил на 11г., вярвал, че по някакъв начин той ще бъде с него на празника и ще му подари подарък; написал му писмо, което оставил на гроба му. След злополуката бил ежедневно разстроен и плачел; с течение на годините се опитвал по някакъв начин да скрие емоциите си, но, макар и 15годишен, все още го виждат разстроен. В апартамента на семейството и в стаята му има снимки на баща му. Нуждае се от него, от мъжко присъствие, вкл. за съвет, и се опитва да компенсира липсата с вуйчо си /с когото понякога споделя въпроси като например какъв спорт да запише и т.н./. Макар вече да е по-голям, да има приятели и майка му да се старае да му даде цялата възможна подкрепа, травмата продължава и до сега.
По делото няма спор, че предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника са налице – доколкото ищецът е претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с виновно противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил работа – установено с влязла в сила присъда на наказателен съд, задължителна за гражданския предвид разпоредбата на чл.300 ГПК.
Спорен е въпросът какъв е размера на дължимото обезщетение, вкл. с оглед възражение за съпричиняване, и погасено ли е изцяло правото да бъде получено предвид вече извършените плащания.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да бъдат съобразени характера и степента на увреждането, начина, по който е понесена загубата, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, евентуално негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот, положението в обществото, връзката между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. При определяне на дължимото обезщетение настоящият състав изхожда от близките отношения между ищеца и пострадалия-които живеели заедно, разбирали се прекрасно, детето се радвало и разчитало на добър и грижовен баща, който отделял достатъчно време за него, помагал му и бил негов модел за подражание. Отчита и начина, по който е понесена загубата, респективно характера и степента на увреждането и интензитета на търпяните болки и страдания-към момента на злополуката и последвалата смърт на баща му, ищецът е бил малолетно дете на уязвима възраст - единадесет години, изживял загубата много тежко, бил разстроен, плачел, затворил се в себе си, психическата травма се отразила и на представянето му в училище, непрекъснато болезнено преживявал раздялата, като мъката остава и досега. От друга страна съдът преценява и нервно-психическия стрес и негативни изживявания във връзка с перспективата В. К. да остане занапред без очакваната обич и подкрепа от най-близък човек – негов баща, когото е познавал, обичал и ценял, и чиято липса, въпреки полаганите от близките му усилия, не може да бъде преодоляна. На следващо място съдът съобразява обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането – 2012г. – тъй като икономическото положение съставлява необходим ориентир за определяне на обезщетение, което да има на практика реална стойност. Като отчита посочени по-горе обстоятелства, обуславящи размера на вредите, и тяхното значение, вкл. времето на настъпване на деликта и конкретните икономически условия, настоящият състав намира, че обезщетение, което би могло да репарира тези вреди, възлиза на 120000лв. От същото следва да бъдат приспаднати както платеното застрахователно обезщетение 54927,60лв.-доколкото увреденият разполага с право да иска репариране на претърпените от него вреди и от друго лице, задължено наред с делинквента /напр. възложител на работата на делинквента, застраховател/, тези претенции съществуват успоредно като конкуриращи се, а не като взаимно изключващи се, и се погасяват в един и същ момент - след окончателно удовлетворяване на увреденото лице - което настъпва с реалното плащане на пълния размер на вредата /арг. от ТР №.2/10 от 06.06.12, О. на ВКС, чл.200 ал.4 КТ/, така и изплатеното в хода на процеса от ответника обезщетение - в частта му, която не е отнесена в погашение на претенцията за лихви по чл.86 ЗЗД съгласно въззивното решение - 40072,40лв. /(50000лв.-9927,60лв.=40072,40лв.) - предвид цитираното отнасяне претенцията за лихви е намерена за основателна за 4420,11лв. (14347,71лв.-9927,60лв.=4420,11лв.) и в тази част решението на Окръжен съд Разград е потвърдено)/. С оглед погасяването на правото до размер от 95000лв., дължими остават още 25000лв. /120000лв.- (54927,60лв. + 40072,40лв.) = 120000лв.-95000лв.= 25000лв./. За тази сума искът с правно основание чл.49 ЗЗД е основателен и следва да се уважи, а за разликата до сумата 54927,40лв., предвид обжалваната част, да се отхвърли. Върху главницата се дължат лихви от посочената в исковата молба дата - 27.07.13 /следваща датата на увреждането/ до датата на исковата молба 27.07.16 /т.е. за периода 27.07.13-27.07.16/ - възлизащи на 7633.32лв., както и законна лихва от деня на предявяването на исковете до окончателното изплащане.
Така определените суми не следва да бъдат намаляни с оглед направеното възражение за съпричиняване предвид неоснователността му. Сочи се, че, отивайки и стоейки на място, на което знае, че не трябва да бъде при разтоварване на опасен товар /тъй като е бил обучен и е притежавал сертификат по А./, Д. К. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Действително, той се е намирал в района на газозарядната станция /по повод подмяна на светлини предвид обезпечаване изправността на управлявания от него автомобил (каквото задължение има по длъжностна характеристика) и извън него (като конкретното местонахождение на автомобила не е в пряка причинна връзка с инцидента)/, където се пълнят бутилки с газ. Същият, обаче, макар и взривоопасен, не е бил забранен за клиенти и външни лица – а и пострадалият, доколкото не е бил служител на станцията, не може да бъде държан отговорен за евентуално неспазване на вътрешни разпоредби и инструкции за служителите й - т.е. не е налице негово противоправно поведение. Същевременно, ръководителят на обекта, който е следвало да следи предприемането на съответните работи да се извършва при спазване на установените правила за безопасност, е допуснал редица нарушения, в това число на изискването на обекта да не се допускат други лица извън участниците в газоопасните работи /чл.174 ал.1 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове /Н./ - което е довело до процесния инцидент, и за което е осъден с влязла в сила присъда. Предвид изложеното в причинна връзка с настъпването на злополуката са единствено противоправните действия на ръководителя на обекта Б. Б..
С оглед всичко изложено по-горе, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, исковете с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са отхвърлени съответно за сумите 25000лв. и 7633,32лв.- като същите се уважат в тези размери, ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.07.13 до окончателното изплащане, а в останалата обжалвана част – да се потвърди. Ищецът има право на 30лв. разноски за държаван такса за допускане на касационно обжалване /други направени и неприсъдени разноски не са налице/, ответникът – на 1252,39лв. разноски /от общо направени 2436лв. за адвокатски хонорар пред ВКС/ съразмерно на отхвърлената част от исковете, или на последния трябва да бъдат присъдени при условията на компесация 1222,39лв. Същевременно, предвид разпоредбата на чл.78 ал.6 ГПК, [фирма] следва да плати по сметка на ВКС 652,67лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №.57/24.04.17 по г.д.№.91/17 на Апелативен съд В. В ЧАСТТА, с която е отменено решение №.46/18.11.16 по г.д.№.179/16 на Окръжен съд Разград за осъждане на [фирма] да плати на В. Д. К. на основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумите 25000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 7633,32лв. лихви и исковете за тези размери са отхвърлени, вместо което постановява:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да плати на В. Д. К., ЕГН [ЕГН], на основание чл.49 ЗЗД 25000лв. /двадесет и пет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 27.07.16г. до окончателното изплащане, и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД още 7633,32лв. /седем хиляди шестотин тридесет и три лева и тридесет и две стотинки/ лихви за периода 27.07.13г.-27.07.16г.
ОСЪЖДА В. Д. К., ЕГН [ЕГН], да плати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], 1222,39лв. /хиляда двеста двадесет и два лева и тридесет и девет стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да плати по сметка на Върховен касационен съд 652,67лв. /шестотин петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/ държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №.57/24.04.17 по г.д.№.91/17 на Апелативен съв В. в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [фирма], [населено място].
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |