Р Е Ш Е Н И Е №. 118 гр. София, 17.06.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 11 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №539/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на П. Х. П. от [населено място] срещу решение №42/24.02.2012 г.. на Варненски апелативен съд по гр.д. №558/2011 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №32/14.07.2011 по гр.д.№170/ 2011 г., с което е уважен искът на Ю. Г. А. от [населено място] срещу касатора с правно основание чл.422 ГПК като е признато съществуването на вземане в полза на ищцата в размер на 25 000 евро въз основа на запис на заповед, издадена от ответника на 12.12.2008 г.. В жалбата се излагат доводи и оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне в насока отхвърляне на иска. Ответната страна изразява становище за неоснователност на касационната жалба . С определение №865 от 23.11.2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 по въпроса за допустимостта съдът да изследва каузалните правоотношения обусловили издаването на ценната книга при липса на конкретно наведени твърдения за съществуването на такива от страна на длъжника по нея и на основание чл.280 ал.1, т.2 ГПК по въпроса за възможността да се установява със свидетелски показания съществуването на договор на стойност над 5000 лева при наличието на правната уредба в чл.164 т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, с което уважава иска на Ю. Г. А. от [населено място] срещу касатора с правно основание чл.422 ГПК като е признава за установено съществуването на вземане в полза на ищцата в размер на 25 000 евро въз основа на запис на заповед, издадена от ответника на 12.12.2008 г., въззивният съд приема, че от показанията на поисканите, допуснати и разпитани в тази инстанция свидетели се установява наличието на договорни отношения по финансирането от страна на ищцата на сделки на ответника по закупуване и внос на коли от Германия и записът на заповед е издаден от страна на последния, за да гарантира възстановяването средствата на ищцата вложени в тази дейност. По правните въпроси, въз основа на които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС приема следното: По въпроса за допустимостта в производство по иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т.9 ГПК съдът да изследва каузалните правоотношения обусловили издаването на ценната книга при липса на конкретно наведени твърдения за съществуването на такива от страна на длъжника по нея е налице практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК:Р №39 /04.04.2013 г. по т.д. № 43/2012 на ВКС, І т.о. и Р №82/10.04.2013 г.по т.д. № 804/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС. Разрешението, което се дава с първото от тези решения и цитираната в него практика по чл.290 ГПК по релевантния въпрос е, че при липса от страна на издателя на запис на заповед-ответник по иска по чл.422 ГПК на конкретни възражения срещу материализираното в ценната книга вземане, ищецът е освободен от необходимостта да доказва наличие на вземане по каузалната сделка, обезпечено със самата ценна книга, а по второто е възприето по-категоричното становище, че кредиторът-ищец по иска по чл.422 ГПК по принцип е освободен от необходимостта да доказва изискуемо свое вземане по каузална сделка, изпълнението на което записът на заповед обезпечава. От тези две решения следва и отговорът на релевирания обуславящ изхода на спора правен въпрос, а именно , че в производство по иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т.9 ГПК съдът не изследва каузалните правоотношения обусловили издаването на ценната книга при липса на конкретно наведени твърдения за съществуването на такива от страна на длъжника по нея. По втория въпрос отрицателният отговор се налага , както от ясната и недвусмислена разпоредба на чл.164 т.3 ГПК , така и от трайната и установена практика на съдилищата. По основателността на касационната жалба: Въпреки, че възприетите и формулирани по-горе отговори на правните въпроси от страна на настоящия състав на ВКС, ІІ т.о. не съвпадат с отговорите, които въззивният съд е застъпил при разглеждането на спора, то решението като краен резултат е правилно. Ищцата Ю. Г. А. е основала претенцията си на запис на заповед издаден на 12.12.2008 г., без протест с падеж:12.12.2010, по който ответникът П. Х. П. се е задължил да заплати на същата сумата от 25 000 евро, платими в [населено място] на посочения адрес. Ценната книга е редовна от външна страна, тъй като съдържа изискуемото се по закон съдържание, съгласно чл.535 ТЗ. Добавянето на текста „получени в брой” непосредствено след изписване на самата сума не опорочава от външна страна възникването на менителничния ефект и неговия абстрактен характер . Това е така, доколкото от така добавения текст не следва разколебаване във волята на издателя за абстрактно задължаване към ищцата за горната сума и не се изключва действието на някоя от останалите уговорки в ценната книга. При това положение е налице установено по размер и с настъпил падеж вземане основано на редовен от външна страна запис на заповед, по който липсват изобщо наведени от страна на ответника като негов издател възражения основани на посочено и доказано от негова страна каузално правоотношение с ищцата /в отговора на исковата молба единствено се поддържа доводът, че във всички случаи самият кредитор следва да посочи и докаже каузалното правоотношение по повод на което е издаден записът на заповед-нещо категорично отречено в преобладаващата практика на ВКС / освен посочените две решения, още и Р №38/04.04.2013 г. по т.д. № 1165/11 на І во т.о. на ВКС, Р №73/01.02.2013 г. по т.д. № 870/11 на І о т.о. ВКС и други/ / . Ето защо и с оглед становището на ВКС застъпено в цитираните по-горе решения, настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. приема за доказано съществуването на процесното вземане основано на менителничния ефект на записа на заповед, издаден на 12.12.2008 г.. От изложеното следва, че обжалваното въззивно решене е явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. В полза на ответната по касационната жалба страна се дължи присъждане на разноските пред настоящата инстанция в размер на триста лева-платено адвокатско възнаграждение в размер на 300-триста лева. Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №42/24.02.2012 г.. на Варненски апелативен съд по гр.д. №558/2011 г.. ОСЪЖДА П. Х. П. да заплати на Ю. Г. А. сумата от 300-триста лева-разноски пред настоящата инстанция в размер на платено адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.