Р Е Ш Е Н И Е № 138 С. 21.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 31 май две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Майя Русева При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 156/2016г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от Т. Н. М. чрез пълномощника му адв. Н. А. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК на влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд, VІІІ гр. с-в, № 2057 от 28.11.2014г. по гр.д. № 2298/14г., с което е отменено решението на Пловдивския районен съд, Х гр. с-в, № 1829 от 30.04.2014 г. по гр. д. № 13304/2013г. и вместо него с въззивното решение е признато за установено по отношение на Т. Н. М., че Н. Т. М. е собственик на основание давностно владение на 1/2 ид. част от подробно описаното жилище, както и на 1/16 ид. част от поземления имот, в който е построена сградата. Ответникът по молбата Н. Т. М. в подадения от пълномощника му адв. К. Г. писмен отговор изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира разноските по делото. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС, трето г. о. взе предвид следното: С въззивното решение, чиято отмяна се иска, е признато за установено по отношение на Т. Н. М., че Н. Т. М. – негов син, е собственик на основание давностно владение на 1/2 ид. част от процесното жилище, както и на 1/16 ид. част от поземления имот, в който е построена сградата. В. съд е приел за установено от фактическа страна, че процесният имот е придобит през 1981 г. в режим на СИО от ответника Т. М. и майката на ищеца Н. М.. След прекратяване на съпружеската имуществена общност с развод, между тях е възникнала обикновена съсобственост върху имота при равни права. С влязло в сила решение по гр. д. 7030/2011 г. на Пловдивския районен съд, ІV гр. с-в, е допуснато да се извърши съдебна делба на процесния имот между ответника и майката на ищеца при квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях, а с решение от 15,10,2013 г. по същото дело имотът е изнесен на публична продан. Като безспорни е приел обстоятелствата, че ответникът Т. М. не е обитавал спорното жилище след развода въпреки дадената му възможност с бракоразводното решение, и че в продължение на осемнадесет години освен майката на ищеца, в жилището е живял и ищецът със семейството си. Тази възможност му е била предоставена през 1995 г. от ответника в качеството му на собственик на 1/2 идеална част от имота. След анализ на гласните доказателства съдът е приел, че ответникът е предоставил жилището на ищеца не за ползване (като държател), а му е предал владението с демонстрация на липса на собственически претенции, при което приложение следва да намери презумпцията на чл. 69 ЗС. В заключение съдът е приел, че ищецът е придобил собствеността върху процесния имот на основание давностно владение, продължило повече от десет години (от 1995 г. до настоящия момент). Молителят Т. Н. М. се позовава на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Основанието по т. 1 обосновава с твърдение за наличието на новооткрито доказателство от значение за решаването на делото – решение от 12.02.1997г. по адм.д. № 1324/1996г. на Пловдивския окръжен съд, което представя. Видно от отбелязването върху това решение, с определение № 2797/02.06.1998г. по адм.д. № 573/1997г. Върховният административен съд, ІІ отд., е отменил решението на Пловдивския окръжен съд и вместо него е отменено отчуждаването на части от имоти пл. № 356 и пл. № 357 по плана на ІІІ градска част на П., и е възстановена собствеността върху посочените части от имотите на изброените в решението физически лица, между които и Т. Н. М.. Основанието по т. 4 молителят е обосновал с постановеното по гр.д. № 7030/2011г. на Пловдивския районен съд решение № 3760/15.10.2013г., потвърдено с решение № 658/04.04.2014г. по гр.д. № 106/2014г. на Пловдивския окръжен съд, с което допуснатият до съдебна делба апартамент е изнесен на публична продан. ВКС намира молбата за отмяна за неоснователна поради следните съображения: 1. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение е приложимо, когато след влизане в сила на съдебния акт се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за решаването на делото, които не са били известни на страната, или макар да са й били известни, тя не е могла да се снабди своевременно с писмени доказателства за установяване на твърдените обстоятелства. В случая представеното като ново писмено доказателство решение от 12.02.1997г. по адм.д. № 1324/1996г. на Пловдивския окръжен съд, е постановено по искане на няколко физически лица, между които и молителят Т. М., за отмяна на отчуждаването. Следователно молителят като участник в административното производство е знаел за постановения съдебен акт и е могъл своевременно да се снабди с препис от решението и да го представи пред съда. Пропускът на страната да събере доказателства по делото не може да бъде поправен по реда на извънредния способ за отмяна на влязло в сила решение. 2. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на влязло в сила решение е приложимо при наличието на две влезли в сила решения, постановени между едни и същи страни, за едно и също искане, на същото основание, които си противоречат. За да има противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК трябва да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени решенията или предметът на едното дело да се включва в предмета на другото. Когато делата са между различни страни, няма противоречие между решенията. В настоящия случай липсва необходимото обективно и субективно тъждество между делата. Решението, на Пловдивския окръжен съд, чиято отмяна се иска, с което е признато за установено по отношение на молителя Т. Н. М., че Н. Т. М. е собственик на основание давностно владение на идеални части от процесния имот, е постановено по установителен иск за собственост, предявен от Н. Т. М. срещу Т. Н. М.. Приложеното решение на Пловдивския районен съд, с което допуснатият до съдебна делба апартамент е изнесен на публична продан, е постановено по иск за делба между Т. Н. М. и Н. П. П.. Само при пълен идентитет на двете дела е приложима разпоредбата на чл. 307, ал. 4 ГПК – отмяна на неправилното решение. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. На ответника следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1000 лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Н. М. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 2057 от 28.11.2014 г. по в.гр.д. № 2298/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, VІІІ граждански състав. ОСЪЖДА Т. Н. М. от [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на Н. Т. М. от [населено място], ЕГН [ЕГН], сумата 1000 лв. разноски по делото. Решението е окончателно. Председател: Членове: