Р Е Ш Е Н И Е        №  18   София, 25 януари  2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 20 януари, две хиляди и десета година, в състав:      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова                     ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев           Теодора Стамболова     при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 651/2009 година.     Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по жалба на подсъдимия М. П. М. от гр. В., чрез неговият защитник – адвокат Б, против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 247/2009 г. Сочи се, че е допуснато нарушение на материалния закон и че са налице съществени процесуални нарушения. Искането е да бъде отменен съдебния акт и делото върнато за ново разглеждане.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С решение № 144/29.09.2009 г., Варненският апелативен съд наказателно отделение, е потвърдил присъда от 11.05.2009 г., постановена по нохд № 443/2008 г., на Окръжен съд гр. В., наказателно отделение, с която подс. М. П. М., е бил признат за виновен в извършено на 25.04.2007 г. в гр. В., престъпление по чл. 198, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК осъден на три години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Произнесъл се е по предявените граждански искове за имуществени и неимуществени вреди, държавната такса и направените разноски. Оправдал го е по първоначалното обвинение, по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1 НК.   По довода за допуснато съществено процесуално нарушение:   Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е подкрепено от данните по делото и е основателно. Възраженията в тази връзка се свеждат до твърдения за нарушение на правото, на защита на подс. М. , поради не призоваване на упълномощеният му защитник за съдебното заседание и разглеждане на делото в отсъствие и на двамата.   Видно от данните по делото, подс. М. М. е упълномощил адвокат Б да го представлява и защитава по делото до неговото приключване във всички инстанции – пълномощно от 17.01.2008 г., л. 35 от сл. д.   За съдебното заседание пред въззивната инстанция на 18.09.2009 г., по повод подадена жалба от защитника, е бил призован само подс. Маринов. Последният не се е явил и делото е разгледано в отсъствието и на двамата.   С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като са били ограничени процесуалните права на подсъдимия и неговият защитник и е довело до пълното му лишаване от всякаква защита пред втората инстанция. С оглед на договорното упълномощаване, изготвянето на въззивната жалба от защитника и изрично заявеното в нея, че ще бъдат изложени и допълнителни съображения в подкрепа на исканията, неявяването на подсъдимия за съдебното заседание, второинстанционният съд е следвало да отложи делото с ново призоваване включително и на неговия защитник. Съобразно правата му по чл. 99 НПК, има право да участва в наказателното производство, което е можел да осъществи в случая при уведомяване за датата на съдебното заседание. Ход на делото би могло да се даде само при условията на чл. 329, ал. 2 НПК, т.е. неявяване на защитника без да посочи уважителни причини, каквото в случая не е налице.   Правото на защита е гарантирано в чл. 122, ал. 1 от Конституцията на РБ и е проведено в наказателния процес така, че съдът да осигури осъществяването му в пълен обем във всички стадии на процеса. Това основно конституционно право закрепено в чл. 15, ал. 1 НПК, налага следните изводи: обвиняемият /респ. подсъдимият/ има право на защита във всеки стадий на наказателния процес, а срещу това право стои задължението на съда по чл. 15, ал. 4 НПК, да се осигури реална възможност за упражняване на процесуалните права, необходими за осъществяване на защитата в пълен обем, включително и на правата им по чл. 55 НК.   По начало на обвиняемия /подсъдимия/ е предоставена възможността да решава по какъв начин да упражни правото си на защита – лично или чрез защитник. В последният случай става дума за правото му да има защитник, като проявна форма на правото на защита.   Ето защо, с не призоваване на защитника на подсъдимия, не може да става въпрос за организиране на пълноценна защита, на този етап от съдебното производство. Дори когато не са налице предпоставки, обосноваващи задължителност на защитата, съдът следва да даде възможност на подсъдимия да защити интересите си. Неспазването на принципните норми, гарантиращи това право с очертаното съдържание, винаги представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, защото го лишава от организиране в пълен обем ефикасна защита срещу обвинението.   Допуснатото съществено процесуално нарушение опорочава второинстанционния съдебен акт и води до неговата отмяна, с връщане на делото за провеждане на ново въззивно производство от друг съдебен състав, за неговото отстраняване. С оглед на изложеното за допуснато съществено процесуално нарушение, е безпредметно обсъждането на другия релевиран довод – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, за нарушение на закона. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение   Р Е Ш И :   О Т М Е Н Я въззивно решение № 144/29.09.2009 г., постановено по внохд № 247/2009 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение.   В Р Ъ Щ А делото на същия съд, за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание.   Председател:     Членове: