Р Е Ш Е Н И Е № 196 София, 18.01.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …четиринадесети декември …… две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря ……ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА …… и на прокурора …ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 876 .. по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Варненската апелативна прокуратура срещу решение № 260030/ 15.09.2020 г. по внохд № 60/2020 г. на Варненския апелативен съд. В протеста се сочи, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение, довели до неправилно приложение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитникът на подсъдимия намира протеста за неоснователен и моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Варненският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 62/ 10.10.2019 г. по нохд № 668/18 г. на Варненския окръжен съд, с която подсъдимият Н. Г. Й. е признат за невиновен в това, че в периода 14.11.2011 г.- 14.06.2012 г., при условията на продължавано престъпление, като управител на „Н. А.“ Е. избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери- ДДС в размер на 769 920.64 лв. като потвърдил неистина в 7 бр. справки декларации по ЗДДС, с което приспаднал неследващ се данъчен кредит и е оправдан по обвинението по чл. 255 ал.3, вр. ал.1 т.2 и т.7, вр. чл. 26 ал.1 от НК. В подкрепа на оплакването за допуснати процесуални нарушения при оценката на събраните по делото доказателства, изготвилият протеста прокурор е развил съображения, че липсва анализ на показанията на в.л Д. относно невъзможността подсъдимият да е положил подписа си върху празен лист или разписка и тези на св. С. И., според когото подсъдимият е договарял купуването на зърно от частни земеделски производители. Съдът е пренебрегнал обстоятелството, че Й. се е подписал като получател на разписките за различни по размер парични суми и като продавач в договорите между „Н. а.“ Е. и „А. С.Т. И. Б.“ Е., че лично е представил пред ревизиращия орган копия от фактури, включени в дневниците за покупки през м.януари 2012 г. Прокурорът намира за житейски и правно нелогично подсъдимият да не е бил наясно с дейността на собственото си търговско дружество и да не е знаел, че се дължи голям по размер данък от продажбите на зърното, както били приели решаващите съдилища. Върховният касационен съд намери възраженията за неоснователни. В голямата си част те са идентични с наведените пред въззивния съд, който след обсъждането им ги е отхвърлил като несъстоятелни. Варненският апелативен съд е проверил изцяло обжалваната присъда, анализирал е събраните по делото доказателства и е споделил фактическите констатации на първата инстанция. Правилно е приел, че в голямата си част фактите са безспорни и съответстват и на отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт. Отделил е особено внимание на установяване на обстоятелствата, свързани с инкриминираната дейност по изготвяне и подаването на справките- декларации по ЗДДС, включването в тяхното съдържание на дневниците за покупки и фактурите за неосъществените доставки от „Ю. С.“, благодарение на която дейност е приспаднат неследващия се данъчен кредит. В тази връзка, Варненският апелативен съд е анализирал показанията на свидетелите М., М., С., обясненията на подсъдимия Й. и заключенията на графологическите експертизи, като в съответствие със съдържащата се в тях информация е обосновал заключение, че касаторът не е участвал в закупуването на зърно от частните производители в Д., не е полагал подписа си върху инкриминираните фактури, не е снабдявал св. Ж./В. с първичните счетоводни документи, нито я е упълномощавал да подава справките-декларации пред НАП от името на „Н. А.“ Е., което тя е правила чрез своя електронен подпис и този на касатора от своя ай-пи адрес. Показанията на свидетелите И. и В. не са пренебрегнати, а са анализирани от първата инстанция, която е мотивирала защо не ги кредитира, позовавайки се на вътрешната им противоречивост и неподкрепеност от останалите гласни доказателствени източници, а въззивният съд е споделил този извод и не ги е ползвал при изграждане на вътрешното си убеждение. В касационният протест се акцентира върху факта, че подсъдимият е подписвал като продавач договорите с „А. С.Т.“, комуто е продавал зърно и е положил подписа си върху разписки за суми, получени от св. И., което според прокурора безспорно доказва, че той е бил наясно с цялостната дейност на дружеството. Въззивният съд е обсъдил възражението и правилно е посочил, че осъществените с тази фирма реални доставки не водят автоматично до извода, че подсъдимият е имал познание за начина на водене на счетоводството от св. В. и за съдържанието на изготвените от нея справки-декларации по ЗДДС. Същото се отнася и до разписките за получени суми, чието отношение към инкриминираната дейност е неясно, доколкото в обвинителния акт липсва обосновка в тази посока. От съдържанието на касационния протест се установява виждането на прокурора, че тези суми са от продажба на зърно на фирмата „А. С.Т.“, подсъдимият бил длъжен да знае, че за тези доставки се дължи голям по размер ДДС и това обстоятелство индикирало, че той е запознат в детайли с дейността на дружеството си, включително с механизма на инкриминираното престъпление по чл. 255 от НК. Субективната увереност на представителя на обвинителната власт, че касаторът е осъществил действия, насочени към избягване установяването на данъчните задължения на фирмата му не е подкрепена с аргументи от събраните по делото доказателства, а почива на виждането му, че е житейски нелогично той да не е бил наясно с дейността на търговското дружество. На такава аргументация трудно може да се даде отговор, тъй като житейската логика не винаги почива на обективната реалност, както е в конкретния случай. Върховният касационен съд намира, че изводът на съда за недоказаност на обвинението по категоричен начин не е произволен, а е формиран след дължимата обективна, пълна и всеобхватна проверка на събраните по делото доказателства. Решението не страда от приписаните му пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260030/ 15.09.2020 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 60/2020 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: