5 Р Е Ш Е Н И Е № 13 гр. София, 22.03.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2425 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Н. Р. М., В. А. Я., Г. Р. Ф., Р. Р. Б., Н. Р. М., К. Р. Б., В. Р. Б. за отмяна на решение № 32/09.03.2017 г. по т. д. № 216/2015 г. на Софийски окръжен съд и решение № 243/25.01.2018 г. по в. гр. д. № 2529/2017 г. на Апелативен съд София. В молбата се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения, с които са отхвърлени предявените от молителите срещу „ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение от настъпила в резултат на ПТП смърт на тяхната майка А. Р. М.. Твърди се, че след постановяване на решението от въззивния съд срещу причинителя на процесното ПТП А. Л. е внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 230/2018 г., завършило с влязла в сила осъдителна присъда. При изложените доводи се претендира отмяна на влезлите в сила първоинстанционно и въззивно решения, както и присъждане на разноски. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на „ЗК „Лев Инс“ АД. В отговора молбата за отмяна е оспорена като неоснователна, съответно е направено искане за оставянето й без уважение. Посочено е, че твърденията на молителите не съответстват на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са налице нови обстоятелства, тъй като твърденията за осъществено деликтно поведение от страна на А. Л. са заявени още в исковата молба. За молителите не е било пречка при полагане грижата за добро водене на делото да поискат спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Отделно от това, искането за отмяна на решението, постановено от Софийския окръжен съд, е неоснователно по аргумент от т. 13 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по молбата А. И. Л. – трето лице помагач на страната на „ЗК „Лев Инс“ АД – не ангажира писмен отговор. В проведеното открито съдебно заседание на 25.01.2021 г. страните поддържат изложеното в молбата и отговора. А. И. Л. се присъединява към становището на застрахователното дружество, изразено чрез процесуалния му представител. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, намира следното : Молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от деня, в който е влязла в сила присъда № 2991/02.07.2019 г. по НОХД № 230/2018 г. на Окръжен съд Благоевград. Съобразно приетото в мотивировката на т. 13 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато първоинстанционното решение е обжалвано и има произнасяне на въззивния съд, единствено неговото решение, а не това на първоинстанционния съд, подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В настоящия случай молителите претендират отмяна както на въззивното решение на Апелативен съд София, така и на ревизираното от него първоинстанционното решение на Софийски окръжен съд. С оглед възприетото от ОСГТК на ВКС разрешение, молбата за отмяна на решението, постановено от Софийски окръжен съд № 32/09.03.2017 г. по т. д. № 216/2015 г., се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Новелата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК дава възможност на заинтересованата страна да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткритите обстоятелства са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото. Новите писмени доказателства следва да съдържат факти от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Непълнотата на фактическия и доказателствен материал е необходимо да не се дължи на небрежност или лошо водене на процеса. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на процеса съответното писмено доказателство, или да посочи релевантния за спора юридически или доказателствен факт, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание. В настоящата хипотеза исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявени от молителите срещу ответното застрахователно дружество, са били отхвърлени поради недоказване на основния правопораждащ отговорността на застрахователя факт - противоправното поведение на лицето, чиято гражданска отговорност е била застрахована. Действително, обстоятелството, че виновен за процесното ПТП от 12.08.2015 г., с което е причинена смъртта на А. Р. М., е именно А. И. Л., се твърди още в исковата молба, но то е останало недоказано в рамките на развилия се граждански исков процес. Релевантния за спора факт се установява от влязлата в сила осъдителна присъда, представена като ново писмено доказателство в настоящото производство, с която молителите няма как да са били снабдени, тъй като е постановена след влизане в сила на въззивното решение, чиято отмяна се търси. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено то, неговата противоправност и виновността на дееца. С представената в настоящото производство присъда е доказано противоправното поведение на А. И. Л., поради което настоящият съдебен състав намира, че е налице ново писмено доказателство за обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на страните. На основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд София. Основателно се явява възражението на молителите, че в рамките на исковото производство не е имало възможност да заявят искане за спиране по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК, тъй като НОХД № 230/2018 г. по описа на Окръжен съд Благоевград е образувано след влизане в сила на въззивното решение по в. гр. д. № 2529/2017 г. на Апелативен съд София. Направеното пред състава на ВКС искане за спиране е оставено без уважение с определение № 72/20.02.2019 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде уважена. Поисканите от молителите разноски не следва да се присъждат, предвид разясненията, дадени в т. 4 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Те следва да бъдат присъдени с новото решение по съществото на спора от Апелативен съд София. Така мотивиран настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК решение № 243/25.01.2018 г. по в. гр. д. № 2529/2017 г. на Апелативен съд София. ВРЪЩА делото на Апелативен съд София за ново произнасяне от друг съдебен състав. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Р. М., В. А. Я., Г. Р. Ф., Р. Р. Б., Н. Р. М., К. Р. Б., В. Р. Б. за отмяна на решение № 32/09.03.2017 г. по т. д. № 216/2015 г. на Софийски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.