7 Р Е Ш Е Н И Е № 160 гр. София, 11 септември 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Ружена Керанова при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 512 / 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ю. А. А., чрез служебен защитник - адвокат М. К. от АК – [населено място], срещу решение № 59 от 02 март 2017 година на Пловдивския апелативен съд, трети наказателен състав, по внохд № 732 / 2016 година, с което е изменена присъда № 54 от 22 ноември 2016 година на Старозагорския окръжен съд, постановена по нохд № 326 / 2016 година, като е отменена в частта относно типа затворническо заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и е потвърдена в останалата й част. Жалбата от името на подсъдимия А. съдържа позоваване единствено на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Изложени са доводи в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, които защитата намира, че го подкрепят. Претендира се изменяване на атакуваното решение и намаляване на наложеното на подсъдимия А. наказание, с приложение на разпоредбата на чл. 58, б. „а” от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим Ю. А. участва лично и със защитника си адвокат К., която поддържа жалбата при ангажираните в нея отменителни основания и изложени в тяхна подкрепа доводи. В рамките на упражненото право на лична защита подсъдимият изразява съжаление за деянието си и моли жалбата да бъде уважена, за да започне работа и да се грижи за семейството си. Частният обвинител Р. Д. Г. и повереникът му адвокат Т. В. от АК – [населено място], не участват лично пред ВКС, редовно призовани. Не е представено писмено становище по жалбата на подсъдимия А.. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на оспорения съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С постановената от първоинстанционния съд присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Ю. А. А. за това, че на 22. 11. 2015 година, в [населено място], Старозагорска област, е направил опит умишлено да умъртви Р. Д. Г., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. чл. 54 от НК, е осъден на осем години лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при първоначален „строг” режим. Приспаднато е времето, през което подсъдимият А. е задържан в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 23. 11. 2015 година. Присъдени са направените по делото разноски в полза на частния обвинител Р. Г. и в полза на държавата, като са възложени в тежест на подсъдимия А.. Извършено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото. В производството за въззивна проверка на присъдата, инициирано по жалба на подсъдимия А., е постановен атакуваният сега по касационен ред съдебен акт, с който присъдата е изменена, като е отменена само в частта относно определянето на типа затворническо заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и е потвърдена в останалата част. Жалбата на подсъдимия А. срещу решението на въззивния съд е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, което има право на това съгл. чл. 349, ал. 1 от НПК и в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол по чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Акцентът в доводите в нея е поставен върху дадената от съдилищата оценка на данните по делото за степента на обществена опасност на деянието и на дееца, която защитата намира за неправилна. Твърди, че неправилно са ценени обстоятелствата, свързани с отказа на подсъдимия да даде обяснения по повдигнатите му обвинения на досъдебното производство, че са игнорирани данните за тежкото му социално положение и за здравословното състояние на детето му, че не е съобразено в достатъчна степен поведението на пострадалия и личната му вражда с подсъдимия, че превратно са оценени данните, характеризиращи личността на последния. Като цяло, подсъдимият и защитата му поддържат, че продължителната изолация в пенитенциарно заведение не само че няма да повлияе положително на превъзпитанието на подсъдимия и на реализирането на целите на наказанието, но би могла да има и негативен ефект. ВКС констатира, че идентични възражения относно справедливостта на наказанието се съдържат и във въззивната жалба от името на подсъдимия и те са били предмет на въззивната проверка. Подновяването им пред касационната инстанция би било оправдано, ако въззивният съд не бе изпълнил задълженията си по чл. 314, ал. 1 и чл. 339, ал. 2 от НПК за цялостна и задълбочена проверка на първоинстанционната присъда и аналитичност и убедителност при отхвърляне на изложените в подкрепа на възраженията доводи, каквато констатация в случая ВКС не прави (стр. 8 - 12 от решението). Следва да се има предвид, че съдебното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, при признаване от подсъдимия А. на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти (протокол на л. 74 от нох дело). При това положение, фактологията по делото е такава, каквато е изложена в обвинителния акт и призната изцяло от подсъдимия, доколкото тя е подкрепена от надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, какъвто е настоящият случай. Съдът е извършил дължимата в тази насока проверка по чл. 372, ал. 4 от НПК и едва тогава е постановил определението си по този текст на закона (в този смисъл вж. ТР № 1/2009 година на ОСНК, т. 4). При така установените и на практика неоспорени от обжалващата страна факти от предмета на доказване по делото, материалният закон е приложен правилно. Мотивите на присъдата (с. 12 - 13) и въззивното решение (с. 7) съдържат подробни съображения относно стадия на осъществяване на престъплението като довършен опит. Изводите на съда са основани на приетите за установени данни по делото, на закона и на доктрината и следва да бъдат споделени изцяло, като не се налага да бъдат повтаряни. За да утвърди наложената на подсъдимия А. санкция, въззивният съд е изложил подробни съображения на с. 9 – 12 от решението си, като при това е съобразил всички обстоятелства по делото, характеризиращи степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и надлежно оценените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като цяло е възприел дадената им от първоинстанционния съд оценка, с изключение на тази относно липсата на искрено разкаяние от страна на подсъдимия за извършеното престъпление, неправилно ценена като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Тези съображения на въззивния съд следва да бъдат приети като правилни и законосъобразни. За извършеното от подсъдимия А. престъпление законът предвижда наказание от десет до двадесет години лишаване от свобода. Отчитайки всички относими към индивидуализацията на наказанието обстоятелства, съдилищата са определили наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, близо до предвидения в закона минимум, а именно - дванадесет години лишаване от свобода, което са редуцирали при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК на осем години лишаване от свобода. Данните по делото не позволяват да се приеме наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и приложение на правилата на чл. 55 от НК, които поначало се прилагат по изключение – не само при наличие на такива обстоятелства, но и когато случаят е значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав и справедливостта на отговорността би била компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона наказание, а процесният случай не попада в посочената хипотеза. Този извод намира опора в данните по делото за обстоятелствата, относими по чл. 36 и чл. 54 от НК, които са съобразени и оценени обективно. Конкретното деяние не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от типичните – подсъдимият е нанесъл три удара на пострадалия, два от които в жизненоважна област на тялото, каквато е главата, с тежка и дълга дървена бухалка, със сила и интензитет, причинили изключително тежки телесни увреждания на пострадалия Г., не е преустановил действията си дори и след отправени предупредителни изстрели със сигнален пистолет от свид. М., оставил е пострадалия край пътя в изключително тежко и напълно безпомощно състояние, където той е намерен часове по-късно от случаен минувач. Като резултат от ударите е причинено многофрагментно счупване на черепа на пострадалия, довело до сътресение и контузия на мозъка, мозъчен оток, кома. Последиците за пострадалия са изключително тежки, наложили са продължителна, почти двумесечна хоспитализация, включваща оперативна интервенция и медикаментозно лечение. Не намира опора в данните по делото възражението, че не е отчетено в достатъчна степен поведението на пострадалия, довело до действията на подсъдимия А. като ответна реакция именно на това поведение. Състоянието на раздразнение у подсъдимия, предизвикано от отправените по-рано по телефона обиди и закани от пострадалия, подробно е обсъдено от съдилищата, при съобразяване и на изследването и заключението и на КСППЕ (д-р Н. и Е. З., л. 48 от ДП). Експертите са категорични, че действията на подсъдимия спрямо пострадалия Г. не са извършени в състояние на физиологичен афект, но несъмнено подсъдимият е бил провокиран от поведението на пострадалия и под влияние на негативни емоции, които обаче е бил в състояние да контролира. И това несъмнено е отчетено при индивидуализацията на наказанието и определянето му в размер значително под средния, предвиден в закона. Съществено място в касационната жалба заемат доводите относно характеристичните данни на подсъдимия, свързани и с предходното му осъждане за тежко умишлено престъпление, които защитата намира за неправилно ценени като отрицателни. Отговор на идентично възражение се съдържа в решението на въззивния съд на с. 10 – 11 от същото. Вярно е, че приложената по делото „характеристична справка” (л. 174 от ДП) не само че не е особено информативна, но и е изготвена от служител в РУП – [населено място]. Съображенията обаче, че предходното осъждане на подсъдимия не може да бъде коментирано като негова личностна характеристика, не се споделя от настоящата инстанция. Настъпилата реабилитация по право заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане (освен ако в някое отношение е установено противното), но то остава индиция за поведенчески нагласи и социални практики при дееца и може да бъде ценено на тази плоскост при цялостното му обсъждане. В случая, осъждането на подсъдимия А. през 2009 година за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК (грабеж, придружен с телесна повреда) сочи на негативни нагласи към установения правов ред и на пренебрегване на личността и собствеността на другите членове на обществото, а това следва да бъде ценено на плоскостта на степента на обществена опасност на дееца и на подбудите за извършване на деянието (чл. 54, ал. 1 от НК). Необходимо е да се посочи също така обаче, че за престъплението, за което е осъждан, на подсъдимия е наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода и че изтърпяването му е отложено при условията на чл. 66 от НК за срок от пет години от влизане на присъдата в сила, т. е. до момента подсъдимият не е търпял ефективно наказание лишаване от свобода. В същата насока ВКС намира, че няма пречка да се ценят и установените по делото данни за личността на подсъдимия, съдържащи се не само в обсъжданата в решението характеристична справка, но и в гласните доказателствени източници и КСППЕ, както е сторил това въззивният съд. И не на последно място, при опит за извършване на умишлено престъпление съдът е длъжен винаги да обсъди наличието на предпоставките на чл. 58, б. „а” от НК, като преценката е обвързана с тази за степента на осъществяване на намерението на дееца и причините, поради които престъплението не е довършено. Нормата обаче не е императивна и нейното прилагане във всички случаи на опит не е задължително. Съдът е изпълнил задължението си и е обсъдил възможността за прилагането й, а отказа си да го стори е обосновал убедително и законосъобразно (с. 11 от решението). Затова, настоящата инстанция намира, че при индивидуализацията на наложеното на подсъдимия А. наказание правилно са оценени и надлежно съобразени всички установени по делото обстоятелства, определящи степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като наказанието не носи характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. ВКС не намира основания за намеса и допълнително смекчаване на наказателно-правното му положение. Така определено, наказанието удовлетворява изискванията на закона по чл. 54 и сл. от НК и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 от НК. Атакуваният съдебен акт не съдържа пороците, заявени от защитата на подсъдимия А. и затова следва да бъде оставен в сила. Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59 от 02 март 2017 година на Пловдивския апелативен съд, трети наказателен състав, по внохд № 732 / 2016 година, с което е изменена присъда № 54 от 22 ноември 2016 година на Старозагорския окръжен съд, постановена по нохд № 326 / 2016 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.