1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№529
гр. София, 10.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3986 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 14137/17.07.2019 г. на Х. Х. Ц., представляван от адв. А. Ж., срещу въззивно решение № 1250/27.05.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 4634/2018 г. на Софийския апелативен съд.
Предмет на касационно обжалване е въззивното решение в частите му, с които като е потвърдено решение № 4304/15.06.2017 г. по гр. д. № 3301/2015 г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на М. М. П. – Х., както следва: на основание чл.240, ал.1 ЗЗД сумата 19 200.58 лв. – главница и по чл.86, ал.1 ЗЗД обезщетение за забава върху тази сума в размер на 5 879.87 лв.; на основание чл.59 ЗЗД – сумата 36 002.42 лв.; на основание чл.240, ал.1 ЗЗД - главница от 1 058 лв. и обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД върху тази сума в размер на 324 лв.; по чл. 240, ал. 1 ЗЗД – главница от 1 800 лв. и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху тази сума в размер на 551.23 лв.; по чл. 240, ал. 1 ЗЗД – главница от 600 лв. и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху тази сума в размер на 183.76 лв.
Въззивното решение в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима въззивната жалба на Х. Х. Ц., имаща за предмет първоинстанционното решение в отхвърлителните му части по предявените срещу него искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е потвърдено с определение № 522/03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 3985/ 2019 г. по описа на ВКС, III г.о. и производството по спора в тази част е приключило.
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр.2-ро и пр.3-то ГПК, като счита, че касационният контрол следва да се допусне по следните (уточнени и обобщени) въпроси: 1) длъжен ли е първоинстанционният съд да посочи в доклада по делото подлежащите на доказване факти, да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест и за кои от твърдените от тях и подлежащи на доказване факти същите не сочат доказателства; 2) за правомощията на въззивната инстанция при констатирани процесуални пропуски при изготвянето на доклада от първоинстанционния съд; за допустимостта във въззивното производство да се събират нови доказателства, при пропуск на първата инстанция да посочи в доклада всички предявени искове, да определи правната им квалификация и как се разпределя доказателствената тежест; 3) следва ли представените от страните писмени доказателства да се докладват и приемат в съдебно заседание и това да се отрази в протокола от заседанието; 4) „допустимо ли е от един и същ документ за преведена сума в размер на 55 201 лв. и посочено основание за превода от наследодателя на ищеца, съдът да прави изводи за наличие на различни правни основания, на които се дължи сумата”; 5) допустимо ли е при частично уважаване на главния иск, съдът да разглежда евентуалния иск при липса на формулирано искане в петитума на исковата молба; 6) допустимо ли е съдът служебно да разделя и изчислява сумата, за която уважава главния иск и сумата, за която уважава евентуалния иск, при липса на искане за изменение на иска.
Основанието за вероятна недопустимост на съдебния акт (чл. 280, ал.2, пр.2-ро ГПК) се сочи във връзка с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния и въззивния съд, произнасяне по непредявени искове, по нередовна искова молба, в която ищцата не е посочила нито правното основание на исковете си, нито банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК. Твърди се и липса на представителна власт на пълномощниците на М.П. за предявяване на иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр.3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение - се поддържа с доводи, че съдът не може служебно да разделя и изменя петитума на главния и евентуалния иск и да пристъпва към разглеждане на евентуалния иск при частично отхвърляне на главния иск, ако липсва такова искане в исковата молба.
Ответницата по жалбата М. М. П. – Х., представлявана от адв. О. Я., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение, а по същество за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че касационната жалба е процесуално недопустима за разглеждане в частите, с които се обжалва въззивното решение по исковете: 1) по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за претендирана главница от 1 058 лв. и съединен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 356.37 лв.; 2) по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за главница в размер на 1800 лв. и съединен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 606.31 лв.; 3) по чл.240 ЗЗД за главница в размер на 600 лв. и съединен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 202.11 лв. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Всеки от посочените искове е с цена под установения от законодателя минимален праг за достъп до касационно обжалване, поради което в тази си част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
При така определения допустим предмет на касационно обжалване, проверката по чл.288 ГПК касае въззивното решение по предявените евентуално съединени искове: по чл.240, ал.1 ЗЗД - главен и по чл.59 ЗЗД- евентуален за сумата 55 201 лв.; и претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъденото в размер на 5 879.87 лв. обезщетение върху размера на уважената част от иска по чл.240, ал.1 ЗЗД.
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата М. П. – Х. е единствен законен наследник на Методи Н. П., починал на 20.02.2015 г. Наследодателят на ищцата и ответникът Х. Ц. се познавали от дълги години, били в близки приятелски и доверени отношения, включително по повод предоставянето на различни парични суми от П. на Ц.. Съдът е посочил, че през 2010 г. ответникът участвал като наддавач за закупуване от публична продан на недвижим имот по изп. дело № 20098510401410 на ЧСИ М.П.. Видно от нареждане за кредитен превод с рег. № B0RD00800575/16.03.2010г. и с вписано основание за превода - „цена публична продан Х. Ц. по изпълнително дело № 1410/09 г.“ – П. е превел по сметката на ЧСИ сумата 55 201 лв., послужила за заплащане на част от продажната цена, след което е издадено постановление за възлагане на имота на Ц..
В разписка издадена на 22.03.2010 г. Х. Ц. декларирал, че е получил от Методи П. сумата 20 259 лв., преведени от преференциален депозитен влог на П. за плащане на продажната цена и за изготвяне на постановление за възлагане от ЧСИ по изп.д. № 110/2009 г., като се задължава да върне сумата с 8,5 % лихва, каквато банката начислява по депозита. Съгласно подписана от Ц. декларация, на 25.10.2011 г. П. е поискал връщане на дадените в заем суми - 20 259 лв. по разписка от 22.03.2010 г.; 1 800 лв. по договор за заем от 28.05.2010 г. и разписка от същата дата; и 600 лв. по договор за заем от 01.07.2011 г. и разписка от същата дата.
С договор от 05.03.2013 г., сключен между Методи П. и Х. Ц., последният се задължил да полага денонощни грижи за М.П. срещу месечно възнаграждение от 600 лева. С тази сума страните уговорили да се погасява дълга на Ц. по договорите за заем, посочен към тази дата в общ размер на 28 390 лв. (л.51 от делото на СГС). Досежно представения последващ договор от 12.02.2015 г. за опрощаване на дълг по чл. 108 ЗЗД, според който П. се отказва от вземанията си към длъжника Х. Ц. „по разписка от 22.03.2010 г. за сума в размер на 20 259 лв., по разписка от 28.05.2009 г. за сума в размер на 1 800 лв. и по разписка от 01.07.2011 г. за сума в размер на 600 лв.”, е прието от съда, че не съдържа изявление на кредитора, тъй като според приетото експертно заключение положеният в документа подпис не е негов.
Обсъждайки събраните писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че предявеният главен иск за връщане на сумата 55 201 лв. на основание чл.240, ал.1 ЗЗД е частично основателен – до размера на сумата 19 200.58 лв. Посочено е, че установяването на заемно правоотношение може да стане не само с договор, но и с писмен документ - разписка, декларация, изходящ от длъжника документ, удостоверяващ получаването на заетата сума и поетото задължение за връщане. Това произтича от характера на договора за заем, който е неформален и може да се сключи както в писмена, така и в устна форма. В тази връзка е прието, че представеното платежно нареждане от 16.03.2010 г. установява превеждането на сумата 55 201 лв. от сметката на М.П. по изп. д. №1410/2009 г., с която е заплатена цената на придобития от Ц. недвижим имот, но че съгласно разписката от 22.03.2010 г. ответникът е поел задължение за връщане на сумата 20 259 лв., включваща продажна цена и такса за постановлението за възлагане – 1 058 лв. (претенцията за сумата 1 058 лв. е заявена за разглеждане като самостоятелен иск). Предвид това е счетено, че заемно правоотношение е възникнало за сумата 19 200.58 лв. и до този размер следва да се уважи иска по чл.240, ал.1 ЗЗД. За разликата до предявения размер от 55 201 лв. искът е неоснователен на претендираното договорно основание, тъй като по делото не се установява „ответникът да е поел задължение за връщане на тази част от сумата”. Акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 5 879.87 лв. (върху главницата - 19 200.58 лв.) и за периода от 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г., при зачетено възражение за изтекла погасителна давност.
При извода за неоснователност на главния иск по чл.240, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 19 200.58 лв. до размера на 55 201 лв., или за сумата 36 000.42 лв., е разгледан евентуално предявеният иск по чл.59, ал.1 ЗЗД. За неоснователни са приети възраженията на ответника – въззивник, че липсва доклад на първоинстанционния съд да е приет за разглеждане такъв иск; че не са му указвани нито обстоятелствата, подлежащи на доказване, нито за кои от тях той носи доказателствената тежест; че за първи път по тази претенция съдът се е произнесъл с решението си и по този начин е поставил страната в положение на процесуална изненада. Въззивната инстанция е посочила общо, че с исковата молба е предявена за разглеждане претенция по чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 55 201 лв.; ищецът не е заявявал оттегляне или отказ, поради което съдът е бил надлежно сезиран с евентуално съединения иск и е бил длъжен да се произнесе. Исканията за събиране на доказателства във въззивното производство са счетени за преклудирани и са отхвърлени. За недоказано е прието и възражението на Ц., че по банковата сметка на М.П. са внасяни (съхранявани) и негови лични средства, както и че конкретно за изследваното време е предоставил 30 000 лв. негови пари, изтеглени от банковата му сметка в същата банка. Посочено е, че от удостоверение изх. № 3606/09.07.2015 г. на банката действително е видно, че Ц. е изтеглил сумата 30 000 лв. от банковата си сметка, но не се установява да ги е предал на П..
По съществото на спора е прието, че от преводното нареждане за сумата 55 201 лв., част от която е сумата от 36 000.42 лв., се установява, че „наследодателят на ищцата я е превел на ответника, като няма посочено основание за извършения превод”. От това е направен извод, че с тази сума ответникът се е обогатил, съответно П. се е обеднил без да има основание за това, поради което искът по чл.59, ал.1 ЗЗД е основателен до размера на сумата 36 000.42 лв., а над този размер и до предявения от 55 201 лв. следва да се отхвърли.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правнозначими са първите два процесуалноправни въпроси в изложението, касаещи правомощията на въззивната инстанция при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото; и за допустимостта във въззивното производство да се събират нови доказателства, при пропуск на първата инстанция да посочи в доклада всички предявени искове, да определи правната им квалификация, подлежащите на доказване факти и обстоятелства и как се разпределя доказателствената тежест между страните. Касационният контрол следва да се допусне на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с ТР№1/2013 г. на ОСГТК на ОСГТК, със соченото от касатора решение №147/08.05.2014 г. по гр.д. №5659/2013 г., IV г.о. на ВКС, както и със служебно известните на състава на ВКС - решение № 91/04.04.2019 г. по гр. д. № 3595/2018 г., IV г. о., решение № 246/07.11.2017 г. по гр. д. № 1356/2017 г., IV г. о. и др.
Останалите въпроси в изложението нямат претендираното от касатора значение за производството по чл.288 ГПК, доколкото решаващите изводи на съда са обусловени от процесуалноправните разрешения на въпросите, по които жалбата се селектира.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.280, ал.3, т.1, предл.1-во ГПК касационната жалба на Х. Х. Ц. в частта й, имаща за предмет постановеното въззивно решение № 1250 от 27.05.2019 г. по възз. гр. д. № 4634/2018 г. на Софийския апелативен съд, по предявените искове, както следва: 1) по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за претендирана главница от 1 058 лв. и съединен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 356.37 лв.; 2) по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за главница в размер на 1800 лв. и съединен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 606.31 лв.; 3) по чл.240, ал.1 ЗЗД за главница в размер на 600 лв. и съединен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 202.11 лв.
ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази му част.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1250 от 27.05.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 4634/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд в останалата му обжалвана част - по съединените в условия на евентуалност искове по чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД за сумата 55 201 лв. и по аксецорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 5 879.87 лева.
УКАЗВА на касатора Х. Х. Ц., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 1 221.62 лева и в този срок да представи платежния документ по делото. В противен случай жалбата ще бъде върната и производството – прекратено.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване, или на съдията-докладчик за прекратяване.
Определението в частта, с която е прекратено касационното производство подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС. В останалата му част – определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |