Р Е Ш Е Н И Е № 17 гр.София, 20.02.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар Ил.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 1180/2019 година. Касационното производство е образувано по повод постъпил протест от представителя на Апелативна прокуратура Варна срещу въззивно решение № 137/2019г. на Апелативен съд Варна, постановено по ВНОХД № 230/2019г. В протеста се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.2 и 3 НПК, като се твърди, че в резултат на процесуални пропуски в аналитичната дейност на съда и нарушение на материалния закон се е стигнало до определяне на несправедливо наказание на подсъдимия, несъответстващо на обществената опасност на деянието и дееца. Иска се от касационната инстанция да отмени решението на въззивния съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Касационна жалба срещу решението на въззивния съд е постъпила и от повереника (адв.М.) на частните обвинители - Г. Х., лично и като законен представител на М. и А. М., от М. и Х. Х. и от П. И.. Възраженията припокриват аргументите и исканията в протеста. Акцентира се върху пренебрегването на отегчаващите вината обстоятелства, довели въззивния съд до проява на неоправдана снизходителност при определяне на наказанието. Постъпила е касационна жалба и от подсъдимия Т. Б., чрез защитника му адв. П. В.. Оплакванията касаят също справедливостта на наложеното наказание, както и липсата на обективна оценка на смекчаващите вината обстоятелства. Изтъква се, че въззивният съд незаконосъобразно не ги е оценил за толкова значими, че да предопределят индивидуализиране на минимално наказание от 3 години „лишаване от свобода“, което да се редуцира по реда на ч.58а НК. Изтъкват се аргументи за наличието на всички предвидени в закона предпоставки за отлагане изпълнението на наказанието по реда на чл.66 НК, които съответстват на положителните данни за личността на подсъдимия. В подобен смисъл се иска произнасяне на касационната инстанция. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че поддържа протеста, солидаризира се с касационната жалба на повереника на частните обвинители и оспорва тази на подсъдимия. Акцентира на обстоятелства, които не са оценени законосъобразно от въззивния съд като отегчаващи вината. Нарушенията на материалния закон и процесуалните правила констатира в противоречието между мотиви и диспозитив на въззивното решение, досежно произнасянето на съда по въпроса за нарушените от подсъдимия правила за движение по пътищата. Предвид тези обстоятелства счита, че настоящата инстанция следва да отмени атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, за да се отстранят същите, както и да се увеличи наказанието на подсъдимия. Частните обвинители Г. Х., лично и като законен представител на М. и А. М., М. и Х. Х. и П. И. и повереникът им адв.М., не се явява пред касационната инстанция и не взимат отношение по делото. Защитникът на подсъдимия Б. - адв.В. поддържа касационна жалба от името на доверителя си. Счита, че не са спазени правилата за законосъобразно индивидуализиране на наказанието и моли жалбата да се уважи. Подсъдимият Б., в своя защита, се солидаризира с изразеното мнение на защитника си. В последната си дума заявява, че много съжалява за случилото се. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, в жалбите на подсъдимия и на повереника на частните обвинители, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №11 от 31.05.2019г., постановена по НОХД № 153/2019г., Окръжен съд гр. Шумен е признал подсъдимия Т. Д. Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.343,ал.3, б.”б”, вр. ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл.58а, ал.1 НК като му е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години. Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 , по чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Определен е първоначален „общ“ режим за изтърпяването му. Със същата присъда, на основание чл.343г, вр. чл.343 НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 5 години. Осъден е да заплати направените разноски и съдът се е произнесъл по въпросите, касаещи веществените доказателства. С решение № 137 от 17.10.2019г., постановено по ВНОХД № 230/2019г. по описа на Варненския апелативен съд, присъдата на окръжния съд е била изменена, като наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи, е намалено на 2 години и 4 месеца. Протестът и касационните жалби на повереника на частните обвинители и подсъдимия, са неоснователни. Сходството в направените възражения в тях правят възможно разглеждането им заедно. Доводите на прокурора, на повереника на частните обвинители и на защитата на подсъдимия са свързани, от една страна, с допуснати съществени процесуални нарушения в аналитичната дейност на съда по оценка на доказателствата, касаещи наказателната отговорност на подсъдимия-касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, като от друга страна се твърди, че това е довело до определяне на явно несправедливо наказание, което не отговаря на обществената опасност на стореното и на дееца - касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. Досежно направените възражения по чл.348, ал.1,т.2 НПК: Настоящата инстанция не може да сподели оплакванията на страните за пропуски в аналитичната дейност, довели до неправилно формирано вътрешно убеждение на съдебните инстанции относно наказателната отговорност на подсъдимия. Анализирани са прецизно от въззивния съд всички обстоятелства, имащи отношение към смекчаване или отегчаване отговорността на подсъдимия. Законосъобразно са осъществени корекции в мотивите на първия съд, досежно отегчаващите вината обстоятелства. Правно оправдани са аргументите на апелативната инстанция, че спецификата на деянието не разкрива особености, които да го отличават от останалите престъпления от този вид с по-висока степен на обществена опасност. Не е пренебрегнато и обстоятелството, че първоначално на подсъдимия са вменени във вина нарушения на девет правни норми, визирани в ЗДвП и ППЗДвП. След правно прецизиране на обвинението, в рамките на правомощията на двете предходни инстанции е мотивиран изводът, че единствено нарушението на чл.21, ал.2 ЗДвП е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Поради това не са ценени от втората инстанция като отегчаващо вината обстоятелство множеството допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия. Във връзка с произнасянето на въззивния съд по повод посочените нарушения представителят на ВКП прави възражение, че са нарушени материалният закон и процесуалните правила, тъй като съществува противоречие между мотивите на въззивното решение и диспозитива му. Счита, че след като въззивният съд е изложил доводи, че нарушенията на чл.5, ал.2 и ал.3, чл.6,т.1, ч.16, ал.1,т.2 ЗДвП и чл.63, ал.2,т.1 ППЗДвП нямат отношение към настъпилите съставомерни последици, то е следвало изрично да е налице и произнасяне в диспозитива на решението. От този пропуск черпи допълнителен довод в подкрепа на становището си, че решението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касационната инстанция не споделя тези аргументи на държавното обвинение. Действително в рамките на самостоятелната си преценка по правилното приложение на материалния закон апелативния съд е изложил мотиви за това, че част от инкриминираните нарушения на правилата за движение по пътищата не са относими към повдигнатото му обвинение. Аргументирал е своя правен извод за това, че единствено чл.21, ал.2 ЗДвП (превишаване на максимално разрешената скорост за този участък от пътя) е причина за настъпилото пътно произшествие. След като е сторил това, въззивният съд не е обективирал своите изводи с диспозитива на решението. Действително е допуснат пропуск, който обаче не може да обоснове становището за съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, както твърди прокурорът. Волята на въззивния съд е ясно изразена с мотивите към решението, а и след направената корекция в правните доводи на първия съд очевидно не се променя правната квалификация на деянието, по която подсъдимият е признат за виновен и е осъден. Единствено тези съображения имат отношение към последващата индивидуализация на наказанието, а такава е направена съобразно коригиращите изводи на апелативната инстанция, като от отегчаващите вината обстоятелства е изключено това, че подсъдимият е нарушил множество разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП. Оценката, която въззивната инстанция е дала на обстоятелството, че подсъдимият е осъществил престъплението в пияно състояние, с установена концентрация на алкохол в кръвта 1,38 промила, е предмет на възражения в протеста и в жалбите на частните обвинители. Подсъдимият подкрепя становището на въззивния съд, че приетата за установена концентрация на алкохол в кръвта му - 1,38 промила, не е прекомерно висока и не отличава случая от останали подобни деяние, докато представителят на прокуратурата и повереникът считат, че същата следва да се отчете като отегчаващо вината обстоятелство. Настоящата инстанция намира, че аргументите, изложени в протеста, и касационната жалба на частните обвинители, имат своя резон. Пияното състояние на водача безспорно е квалифициращо обстоятелство, водещо до ангажиране на наказателната отговорност на извършителя по по-тежко наказуемия състав на чл.343, ал.3,б.“б“ НК, но стойността на алкохолната концентрация не е без значение, за да се индивидуализира правилно наказателната отговорност в предвидените от закона граници. Както се посочва и в ТР 2/2016г. на ОСНК на ВКС, „установената по надлежния ред концентрация на алкохол на извършител на престъпление по чл. 343 от НК е от значение за определяне на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, но не може самостоятелно да обуславя невъзможност за приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК.“ В настоящия казус се касае за установено съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия 1,38 промила, което надвишава многократно стойността, над която се дефинира квалифициращото обстоятелство „пияно състояние“ и не може да не се отрази на преценката, която съдебните инстанции трябва да направят в посочената по-горе насока. Но дори и не споделяйки корекциите на въззивния съд, направени в преценката на дадено обстоятелство като отегчаващо вината, общите изводи във връзка с цялостното заключение, и финалните доводи, които влияят на определянето на наказанието, не търпят промяна. Не се откриват от настоящата инстанция пропуски в аналитичната дейност на въззивния съд относно преценката на обстоятелствата, включени в кръга на смекчаващите вината. Възраженията на страните са относно тяхната преценка и тежест, попадащи в кръга на обосноваността на съдебния акт, която касационната инстанция не може да контролира. Може да се обобщи, че апелативният съд не е допуснал нарушения на процесулните правила, визирани в чл.13 и 14 НПК в оценъчната си дейност по отношение на предпоставките, относими към индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Досежно касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. Възражения по отношение на същото се релевират в протеста, в жалбата на частните обвинители и на подсъдимия. Докато представителите на държавното и частното обвинение считат, че наказанието е несправедливо, тъй като е неоправдано занижено, защитата на подсъдимия застъпва точно обратното становище, намирайки несправедливост в завишения му размер и ефективно изтърпяване. Настоящото производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371,т.2 НПК. След като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тях, съдът го е признал за виновен и му е определил наказание при условията на чл.58а, ал.1 НК. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящия случай такова несъответствие - обстоятелство, което дава основание за намеса на касационната инстанция, не е налице, защото при определянето на наказанието са спазени необходимите законови правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. В рамките на своите правомощия при проведената процедура по гл.27 въззивната инстанция е направила проверка на присъдата, като се е спряла подробно на предпоставките, касаещи индивидуализирането на наказанието на подсъдимия. След осъществен собствен анализ на обстоятелствата, относими към определяне на наказанието, апелативната инстанция е определила същото в рамките на минимума, при съществен превес на смекчаващите вината обстоятелства, намалила е размера на наказанието, и след редукцията по чл.58а НК е определила на подсъдимия наказание от 2 години и 4 месеца „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Касационната инстанция намира, че не са налице основания, които да налагат корекция на наказанието в рамките на правомощията й нито в желаната от защитата посока за още по-голяма редукция на наказанието, нито в обратната, желана от обвинението, за връщане на делото за ново разглеждане, за да се постигне по-сурова санкция на подсъдимия. Не се констатира игнориране на определени обстоятелства, нито фаворизиране на други, при индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Наказанието, в редуцирания му от въззивния съд размер, отговаря на обществената опасност на стореното от подс.Б. и на характеристиката на личността му, като е адекватно на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. По-голяма снизходителност също не може да се очаква от съдебните инстанции. Определеното от апелативния съд наказание се явява справедливо и след констатираната от въззивната инстанция необходимост от отпадане на няколко от вменените на подсъдимия нарушения на правилата за движение. Тези изводи на настоящата инстанция се основават на спецификата на конкретния казус, естеството на допуснатите нарушения от страна на подсъдимия. Правоспособен само от няколко месеца преди инцидента, подсъдимият е управлявал автомобила със скорост, превишаваща разрешената за пътния участък с над 30 км/ч., след употреба на алкохол, довела до наличие на такъв в кръвта му в концентрация 1,38 промила. Основен акцент, поставен в жалбата на подсъдимия, е относно изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и приложението на чл.66 НК. Подчертава се в касационната жалба младата му възраст, здравословно състояние и целите на индивидуалната превенция, които според защита биха се постигнали и ако същото не се изтърпи ефективно. Налице са първите два обективни критерия, водещи до приложението на чл.66 НК, а именно - на подсъдимия е наложено наказание от 2 години и 4 месеца „лишаване от свобода” и той не е осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода. Дискусионна остава трета предпоставка, а именно дали целите на наказанието ще се изпълнят, ако същото не се изтърпи ефективно. Настоящата инстанция споделя мотивите на въззивния съд, както и тезата на прокурора и повереника, че изпълнението на наложеното наказание не следва да се отложи по реда на чл.66 НК. Балансът между целите на генералната и специалната превенция изисква адекватна оценка на съда, както относно размера на наказанието и начина на изтърпяването , така и относно данните за личността на извършителя и неговата обществена опасност Тя се извършва на база на обективно събрани доказателства. В настоящия казус се касае се за грубо нарушение на правилата, относими към максимално разрешената скорост за движение в посочения пътен участък, допуснати от подсъдимия, който е бил правоспособен водач само от няколко месеца преди инцидента. Не може да се изрази съгласие с аргументите на защитата, че данните за личността на дееца предполагат постигане в пълна степен целите на специалната превенция, ако се постанови отлагане изпълнението на наказанието. Посочва се в касационната жалба, че до датата на инцидента той не е бил санкциониран за нарушения на правилата за движения, че е бил в особено емоционално състояние, както и че същото е било съчетано с употреба на алкохол, последиците от което не са били очаквани от подсъдимия. Оценяйки максимално обективно посочените от защитата данни, следва да се има предвид, че подсъдимият е бил правоспособен водач на МПС от близо половин година. Срокът от около 6 месеца е твърде кратък, за да се оцени той като водач с отлично поведение на пътя, предвид липсата на констатирани и санкционирани нарушения. Експлоатирането на този факт в негова полза е неоправдано. Настоящата инстанция не подлага на съмнение твърдението на защитата, че подсъдимият няма навици, свързани със злоупотреба с алкохол и затова е много вероятно изпитото количество концентрат да е имало неочаквано въздействие по отношение на емоционалната му натура. Но именно поради тези доказано отрицателни, странични влияния на алкохола законът не толерира управлението на МПС след употребата му, като въвежда ограничения в минимални граници. Емоционалното състояние на подс.Б. като последица от лични негативни преживявания не може да се интерпретира в негова полза, в какъвто смисъл е отправено искане с касационната жалба. А възраженията на защитата за здравословното му състояние са разгледани от въззивния съд и на същите е даден адекватен отговор, съобразно приложените доказателства и приети фактически констатации. Може да се обобщи, че претендираната по-голяма снизходителност би била несъответна на изискването за справедливост и реципрочност на наказанието, както и с постигането на заложения в него възпитателен, възпиращ и общопревантивен ефект, поради което касационната инстанция счита, че не е допуснато претендираното нарушение, визирано в чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в протеста и жалбите на частните обвинители и подсъдимия касационни основания по чл.348, ал.1,т.2 и т.3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 137/2019г. от 17.10.2019г. постановено по ВНОХД № 230/2019г по описа на Апелативен съд Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.