Р Е Ш Е Н И Е № 60090 [населено място], 29.07.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1472 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Д. срещу решение № 535/28.02.2020 г. по в. гр. д. № 5125/2018 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение на Софийски градски съд № 4515/04.07.2018 г. по гр. д. № 7482/2017 г. за уважаване иска на касаторката по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ в размер над 7 500 лв. до 20 000 лв. Жалбоподателката атакува въззивното решение като сочи касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, както и поради нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че травмите й, изразяващи се в прихлъзване между пети поясен прешлен и първи кръстен прешлен, не са възстановени и дават остатъчни болки и страдания, както и психологически дискомфорт. Не е обсъдил и видимите белези върху лицето й, които, в противовес на възприетото от решаващия състав, са няколко на брой. Касаторката сочи и, че в решението неправилно е обсъдена икономическата обстановка в страната към м. март 2015 г., а не към м. март 2016 г., когато е настъпило процесното ПТП. Не на последно място според жалбоподателката съставът на Апелативен съд София не е обсъдил в детайли заключението на вещото лице З., според което и с поставен предпазен колан при реализираното ПТП нейната глава и гърди биха достигнали предната седалка, т. е. черепно-мозъчната травма и травмата в гърдите биха били неизбежни. С оглед на релевираните оплаквания, недоволната от въззивното решение страна е посочила, че липсата на задълбочен анализ на доказателствата от страна на въззивната инстанция е довела до неправилно определяне на приноса в общия вредоносен резултат в размер на 50 %. При тези доводи касаторката е формулирала искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде присъдено обезщетение в размер на 20 000 лв. след отчетено наличие на съпричиняване. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. От ответника по касация „ЗД ЕВРОИНС“ АД е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената касационна жалба. Посочено е, че въззивната инстанция не се е отклонила от задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/1968 г. Преценила е, че ищцата е получила леки и повърхностни травми, които са отшумели сравнително бързо, поради което присъденото обезщетение се явява адекватно определено. В отговора се претендира присъждане на разноски, сторени пред касационната инстанция. С определение № 213/29.03.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за отговор на въпросите :„Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?” и „При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?“ В настоящото производство следва да бъде преценено дали дадените от състава на Апелативен съд София разрешения са в съгласие със задължителна практика на касационната инстанция, обективирана в ППВС № 4/1968 г. и ППВС № 17/1963 г., както и допълващата ги казуална практика. В проведеното открито съдебно заседание представителите на страните поддържат подадената жалба и отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното : С атакуваното в настоящото производство решение на въззивния съд е прието, че предявеният от Й. Г. Д. срещу „ЗД ЕВРОИНС“ АД иск по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ е основателен до размер на 15 000 лв. при отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения, пътуващ без поставен предпазен колан, в размер на 50 %. По делото безспорно е установен механизмът на ПТП с участието на автомобил Рено „Канго“ рег. № СМ 3667 АН, в който е пътувала Й. Г. Д., и наличието на валидно застрахована при ответното дружество „ЗД ЕВРОИНС“ АД гражданска отговорност на водача. При оспорен размер на получените от Д. неимуществени вреди от въззивната инстанция е взето в предвид, че претърпените травми са довели до интензивни страдания през първите 10 дни, а в следващите 30 дни те са били с по – нисък интензитет. Отчетено е наличието на груб белег с дължина 5 см в дясната лицева област. Посочено е, че здравето на ищцата е било напълно възстановено след 30 - тия ден като не е настъпило никакво усложнение на общото здравословно състояние – тя е изпитвала само спорадични болки в кръста и изтръпване на долните крайници. При определяне на размера съдът е взел в предвид обществено – икономическата обстановка към м. март 2015 г. – според въззивния съд това е датата на ПТП. Анализирал е твърденията на ответника, че ищцата е пътувала в автомобил, управляван от шофьор под въздействието на алкохол и наркотични вещества, като е приел, че не е доказано знанието на ищцата за тези обстоятелства. Решението на Апелативен съд София в обжалваната от Й. Г. Д. част е валидно и допустимо, но неправилно. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявен от касатора, са правилно установени от апелативния съд, но при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивната инстанция е приложила неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, осакатявания и загрозявания, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост“, съотнесено към икономическата конюнктура в страната. При определяне размера на дължимото се обезщетение за причинените на ищцата /касатор в настоящото производство/ неимуществени вреди въззивният съд, макар формално да се е позовал на принципа за справедливост, в действителност не е отчел всички релевантни за приложението му обстоятелства - всички, претърпени от ищцата, вреди, техният интензитет и продължителност, както и съществуващата в страната моментна икономическа ситуация, поради което е изградил неправилния извод, че обезщетение в размер на 15 000 лв. е достатъчно да репарира всички претърпени неимуществени щети. Разрешението на въззивния съд се явява в отклонение на ППВС № 4/1968 г. и създадената по реда на чл. 290 ГПК практика, намерила израз в решение № 227/2018 г. по т. д. № 135/2017 г. на II ТО, решение № 161/2020 г. по т. д. № 2783/2018 г. на II ТО, решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 43/2010 г. на ТК, II ТО, решение № 259/19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г. на ГК, III ГО, решение № 104/25.07.2014 г., решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г. на ГК, III ГО, решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 158/17.10.2014 г. по т. д. № 3594/2013 г. на ТК, I ТО, решение № 31/25.03.2014 г. по т. д. № 1203/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 217/20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г. на ТК, II ТО и решение № 15/12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на ТК, II ТО на ВКС и др. Изводът на Апелативен съд София относно размера на обезщетението, дължимо за причинените на Й. Д. болки и страдания, е направен без да са отчетени в достатъчна степен причинената й гръбначна травма, получени белези по лицето, както и психическото й състояние след инцидента. Решаващият състав не е анализирал в достатъчна степен установеният от вещото лице, работило по съдебно – медицинската експертиза, обективен статус на пострадалата и не е отчел обстоятелството, че, освен грубият белег на дясната вежда с дължина 5 см и широчина 3 мм, има втори белег в средата на дясната буза с дължина 1, 5 см и трети белег с дъговидна форма и дължина 2 см в дясната подчелюстна област. Наред с това е неглижирал продължилото изтръпване на краката с чувство за слабост, особено при затичване, и болките в поясната област, които вещото лице е определило като остатъчни явления, причинени от пътния инцидент. Недооценено е оставил обстоятелството, че процесното ПТП е събитие с много висок стресогенен потенциал поради възрастта на ищцата към момента на реализирането му. При извършеното от експерта, работил по съдебно – психиатричната част, обстойно изследване е констатирано, освен преживения посттравматичен стрес, но и продължаващо главоболие, затруднена концентрация, нарушен сън и емоционална нестабилност, ситуативно – фобийни и хипохондрични изживявания, които нарушават ежедневния ритъм на пострадалата. Описаните дивиации са оценени като определящи промяната в обичайното й поведение, което от своя страна рефлектира върху отношенията й с близки и приятели и обуславя нуждата от психологично консултиране и евентуално лечение. Неправилно въззивният съд е отнесъл към м. март 2015 г. анализът на съществувалата икономическа обстановка, а не към релевантния за спора момент – м. март 2016 г., когато е реализирано процесното ПТП. Икономическата обстановка в страната, ориентир за която са както официално оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“ /макар последните да се явяват само помощен критерий/, се явява спомагателен критерий при преценка на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Допуснатото несъответствие на изградените фактически и правни изводи с доказателствения материал по делото и погрешно оценената икономическа обстановка в страната към датата на инцидента са довели до присъждане в полза на ищцата на обезщетение в занижен размер в нарушение на чл. 52 ЗЗД, което обуславя и основателност на претендирания от касатора размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от 30 000 лева. Отговор на втория въпрос, касаещ приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, се съдържа във формираната казуална съдебна практика на ВКС – основана на ППВС № 17/1963 г. и ТР № 1/23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК. Това са : решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ІІ ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ІІ ТО, решение № 151/12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ІІ ТО, решение № 169/02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ІІ ТО, решение № 16/04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на І ТО, решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на І ТО, решение № 256/21.04.2015 г. по т. д. № 3557/2013 г. на I ТО, решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60 304/2016 г. на IV ГО, решение № 36/02.05.2019 г. по т. д. № 1354/2018 г. на II ТО, решение № 137/20.11.2020 г. по т. д. № 1775/2019 г. на II ТО, и др. Според цитираната практика, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от въвелата възражението страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за реализиране на вредоносния резултат. Намаляване размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка относно степента на каузалност на действията, както на делинквента, така и на пострадалия. Преценка е необходима и относно степента на тяхната обективна вредоносност. Изводът на настоящата инстанция е, че решението, в частта, в която е допуснато до касационен контрол, е постановено в отклонение от формираната съдебна практика, тъй като в мотивите при определяне на размера на съпричиняването на процесното ПТП въззивният съд не е извършил комплексна преценка за степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалата, както и на степента на тяхната обективна вредоносност. По делото безспорно е установено, че ищцата Й. Д. при реализиране на пътния инцидент е пътувала на задната седалка без поставен предпазен колан. Изследваният механизъм на ПТП сочи, че поради несъобразена скорост /65 км/ч/ при предприемане на остър десен завой на мокър асфалт при слаб дъжд в тъмната част на деня водачът е навлязъл в насрещната лента за движение и е причинил странично приплъзващ удар с насрещно движещия се автомобил. За реализиране на инцидента е допринесла и употребата на алкохол и наркотични вещества от водача. В резултат на удара Д. е ударила тялото си в предните седалки. В проведеното на 09.02.2018 г. открито съдебно заседание вещото лице, работило по съдебно – медицинската експертиза, е посочило, че, с оглед механизма на ПТП, и при поставен колан ищцата е щяла да съприкоснови предните седалки с главата и гърдите си, но той би намалил риска от получаване на контузите в гръдния кош и поясната област. Налага се изводът, че, ако ксаторката беше поставила предпазен колан, той би фиксирал тялото й към седалката и би намалил обема на вредите. При съпоставка между поведението на делинкветна, който не е съобразил скоростта на автомобила при усложнена пътна обстановка и е употребил алкохол и наркотични вещества, и поведението на пострадалата, която не е изпълнила задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП да постави предпазен колан, настоящият състав на съда счита, че приносът на ищцата за реализиране на установените вреди следва да бъде определен в размер на 30 %. В никакъв случай, че може да се приеме тезата на въззивния съд, че делинквентът и пострадалата имат равен принос за реализирането на вредите, тъй като основната причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача. Определеното обезщетение от 30 000 лв. трябва да бъде редуцирано с 30 %, при което на ищцата следва да се определи такова в размер на 21 000 лв. От него може да се присъди част в размер на 20 000 лв., с оглед заявеното в касационната жалба искане и при съблюдаване на диспозитивното начало, регламентирано в чл. 6 ГПК. Тъй като в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл. 293, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Решението на Апелативен съд София следва да бъде отменено в обжалваната част и потвърдено изцяло решението на Софийски градски съд. При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат М. се дължи адвокатско възнаграждение за въззивната и настоящата инстанция в размер на общо 1 412 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК е необходимо ответникът по касация да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 270 лв. При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 535/28.02.2020 г. по в. гр. д. № 5125/2018 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение на Софийски градски съд № 4515/04.07.2018 г. по гр. д. № 7482/2017 г. за уважаване иска на Й. Д. по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ в размер над 7 500 лв. до 20 000 лв., както и в частта за разноските, вместо което постановява ПОТВЪРЖДАВА решение № 4515/04.07.2018 г. по гр. д. № 7482/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважаван иска на Й. Г. Д. по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ за сума в размер над 7 500 лв. до 20 000 лв., както и в частта за разноските. ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адвокат М. адвокатско възнаграждение в размер на 1 412 лв. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 270 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.