5 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 191/2015 год. Р Е Ш Е Н И Е № 141 гр.София, 20 юли 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ със секретар Мира Недева при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 191/2015 година Осъденият З. В. С. е подал по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е бил осъден от първоинстанционния Дупнишки районен съд и от Кюстендилския окръжен съд като втора (въззивна) инстанция. Районният съд с присъда № 29/4.ІІІ.2014 год. по нохд 1275/2011 е осъдил С. за различни форми на участие в престъплението по чл.155, ал.1 НК: склоняване към проституция и свождане към будствени действия; в склоняването към проституция – за участието му като подбудител (чл.20, ал.3 НК), в свождането към блудствени действия – като извършител (чл.20, ал.2 НК). И проституцията, и блудствените действия е трябвало да се вършат от (с) непълнолетния В. С. К. (на 14 г., роден на 28.ІІІ.1996 г.). За неговото проституиране и участие в блудствени действия непълнолетният е трябвало преди това да бъде пряко склонен от втория обвиняем по делото – А. К. И. (също непълнолетен на 16 г., р. на 21.Х.1994 г.), и за това именно го подбудил първият обвиняем, искателят сега. В свождането на непълнолетния К. към блудствени действия, и двамата обвиняеми – пълнолетният С. и непълнолетният И., са осъдени като съизвършители. За време на престъпното съучастие е приет м.ХІ.2010 год. – с неустановено начало и до 5-то число на месеца, а престъплението в този период – за продължавано (чл.26 НК). Участието на З.С. в общата престъпна дейност е наказано с 2 години лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за срок от 3 години, както и с 5 000 лева глоба – по чл.155, ал.4, т.2 НК (заради ненавършените 18 г. на К.), във връзка с ал.1. Ал.И. е наказан по-леко като непълнолетен (чл.63 НК) – на 1 година условно за 3 години и обществено порицание. Окръжният съд с решението си от 22.Х.2014 год. по внохд 272/14 е изменил присъдата след въззивно обжалване чрез защитник на З.С., но не и по отношение на неговата санкция; оправдал го изцяло заедно с Ал.И. за склоняването на К. към проституция, а за свождането на К. към блудствени действия – само по обвинението на С. като съизвършител на престъплението; едновременно с това преквалифицирал правно неговото съучастие с Ал.И., като подбудителство. В подаденото искане по реда на възобновяването запазването на наказателната отговорност е оспорено както от процесуална, така и от материалноправна гледна точка; смята се не само, че инкриминираното поведение е несъставомерно, но и че запазването на отговорността е станало в нарушение на процесуалните изисквания към присъдата и решението; съответен на това е и поисканият изход на делото: оправдаване още в тази инстанция/ ново разглеждане на делото във въззивната. В съдебното заседание на ВКС искането за възобновяване на делото е поддържано, а според прокурора – неоснователно. ВКС намери искането за основателно, макар и не във всичко и не по всички съображения в негова подкрепа. То е основателно не само защото свождането към блудствени действия е посредническа дейност, в която не би могъл да участва като извършител участник в самите действия, техен „потребител” по израза на КОС; той би могъл да бъде съучастник на сводника към блудство, но само като негов подбудител или помагач и затова З.С. правилно е бил оправдан като съизвършител с Ал.И. за свождане към блудствени действия между В.К. и самия С.. КОС обаче въобще не си е поставял въпроса дали действията, предмет на свождането, са наистина блудствени по смисъла на НК. Според ВКС престъпното блудство е по определение хетеросексуално-полово действие между лица от различен пол. Определението е дадено в чл.149, ал.1 НК, като „действие с цел [деецът] да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на друго лице”. Същественото в случая в това определение е липсата на съвкупление в определяното като блудство половото действие. Тъкмо „съвкупление” е общоприетият в теорията и съдебната практика термин за определен полов контакт между мъж и жена; съвкупление не могат да извършат помежду си нито мъж с мъж, нито жена с жена; лицата от един и същи пол могат да извършват помежду си само „действия на полово удовлетворение” (чл.157 НК), а мъжете помежду си – и „полово сношение”(пак там). Трябва да се отбележи все пак, че разбирането за блудствените действия като единствено хетеросексуални не е безспорно. Аргументът срещу него е обаче липсващото в чл.149 НК указание за пола на участващите в блудството – както в чл.157 НК. Този аргумент за ВКС не е достатъчен, а и на буквалното тълкуване би могло да се противопостави систематическото – сочи се примерно мястото специално на чл.158 НК, който предвижда, че „В случаите на чл.149 [определящият що е блудство] – 151 и 153 [без чл.157, определящ пък хомосексуалните действия] деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждането на присъдата в изпълнение последва брак между м ъ ж а и ж е н а т а” (разреждането, както и поясненията-ВКС). На резултата от буквалното тълкуване на чл.149 НК е възможно да се противопостави и по-убедителен аргумент: липсата на практически критерий как да бъдат разграничени хомосексуалните блудствени действия от хомосексуалните действия, посочени в чл.157 НК. Липсващият разграничителен критерий би проличал и по сегашното дело, ако трябваше да бъде окачествено по-точно т.нар. фелацио от С. на К.-термин, използван в обвинителния и в съдебните актове по делото, а от някои участници в него, заместван с популярния жаргонен-„свирка”; е ли е то „действие [с цел] да [се] възбуди или удовлетвори полово желание” по чл.149 НК, или пък е „действи[е] на полово удовлетворение” по чл.157 НК? Даже и да се приеме трудно-както се предлага-че първата формулировка отразява полово намерение, а втората-полов резултат, подобно разбиране не предлага никаква яснота около тези толкова строго индивидуални състояния на половите отношения, а още по-малко как да бъдат установени. Накрая, че свождането към хомосексуални действия – били те и блудствени – е нещо различно от свождането към блудствени действия, което има предвид чл.155, ал.1 НК, става ясно и от отменената вече ал.5 на чл.157 НК, която, до обнародването на промяната в ДВ, бр.75 от 2006 год., е гласяла точно така: „Който… свожда другиго към хомосексуални действия…”. Излиза, с други думи, че осъдените за свождане към хомосексуални блудствени действия са осъдени всъщност за непрестъпно вече поведение, при това независимо дали са основателни (а те не са!) другите възражения в искането за възобновяване на делото, което е подал само единият от осъдените. Ръководен от всичко изложено и съобразно всички приложими разпоредби от или във връзка с глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І н.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда на възобновяването въззивното решение от 22 октомври 2014 год. по внохд 272/2014 на Кюстендилския окръжен съд само по отношение на потвърдената или променена с него наказателна отговорност за свождане към блудствени действия по чл.155, ал.4, във връзка с ал.1 НК, и ОПРАВДАВА осъдените за това престъпление З. В. С. и А. К. И.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ