2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 497 гр. София, 16.06.2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2.Десислава Попколева при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 373 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Й. Т., Е. Д. Г. и З. С. З. против решение № 264813/16.07.2021 г., постановено по гр. д. № 7477/2020 г. от ІІ-е въззивен състав на Софийски градски съд. Ответникът по касационната жалба, Д. С. Н., я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД– за заплащане на сумата от 22 800 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на недвижим имот, е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на Софийски районен съд. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че ищците (жалбоподатели в настоящото производство) са собственици на недвижим имот - дворно място с идентификатор ....... и площ от 835 кв. м., находящо се в [населено място], въз основа на представения нотариален акт № ...., том ...., рег. № ...., дело № ..../19..... г. на Нотариус рег. № ..... при НК. Установено било, че през 2002 г. последните учредили право на строеж в полза на „Мегатуpc 1“ ООД , за построяване на жилищна сграда, състояща се от подземни гаражи, магазини, четири жилищни етажа и ателиета. Установено е още, че на 08.06.2005г. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ...., том ...., peг. № ....., дело № .... 20..... г. на Нотариус рег.№ № ..... в НК на 08.06.2005 г., дружеството продава на ответницата Д. И., КАФЕ - АПЕРИТИВ /търговско помещение/ на партерен етаж, състоящо се от търговска зала, склад и баня-тоалетна, със застроена площ от 68,36 кв.м. Констатирано е, че на 20.01.2006 г. на ответницата е издадено разрешение за строеж за преустройство на 2 броя магазини - № 3 и № 4, в кафе – аперитив. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза и събраните свидетелски показания се установило, че пред заведението върху имота, върху който е построена сградата, са разположени маси за консумация, като площта била оградена от три страни с ветрозащити, като има оформена врата през която се влиза в заведението. От горната страна е поставен покрив. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд приел, че макар и да е установено, че ищците са собственици на имота, върху който е разположено заведението /кафе-аперитив/, владението упражнявано от ответницата е с правно основание, доколкото същата се легитимирала като собственик на самостоятелен обект от построената върху имота сграда (чл. 64 ЗС). В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 пр. 3 ГПК. Първият поставен въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство. Въпросът е свързан с оплаквания на касаторите, че не са били обсъдени твърденията им, че са собственици на земята върху която е изграден ползваният навес. Същият е обуславящ, но е разрешен не както се твърди, а в съответствие със съдебната практика. От фактическа страна е било прието за безспорно, въз основа на нотариален акт № ...., том ...., рег. №....., дело № ..../19...... г. на Нотариус рег. № ....... при НК, че жалбоподателите са собственици на поземления имот, върху който е била построена процесната сграда. Установено е обаче, че доколкото ответницата е придобила с Нотариален акт №......, том ....., peг. № ......., дело № ...../20.... г. на Нотариус рег.№.... в НК на 08.06.2005 г. обособен обект в построената сграда, същата има правно основание да ползва земята съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗС. В тази насока не е налице соченото касационно основание. Вторият и третият въпрос, касаещи начина на доказване на правото на собственост на жалбоподателите върху процесния поземлен имот, не обуславят изхода на делото, доколкото не било спорно обстоятелството чия собственост е поземленият имот. Останалите въпроси касаят правилността на изводите на въззивния съд. Всеки от тях не представлява правен въпрос според тълкуването в т. 1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В производството по чл. 288 ГПК касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това, че въпросите не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда предпоставката, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се установява и наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК- очевидна неправилност. Фактическият състав, визиран в нормата, предпоставя обосноваване от касатора на порок във въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Такива пороци на съдебен акт не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящата инстанция при запознаване със съдържанието на атакуваното решение. Предвид гореизложеното не са налице основанията за допускане да касационно обжалване. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъди сумата 720 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264813/16.07.2021 г., постановено по гр. д. № 7477/2020 г. от ІІ-е въззивен състав на Софийски градски съд. ОСЪЖДА И. Й. Т., ЕГН [ЕГН], Е. Д. Г., ЕГН [ЕГН] и З. С. З., ЕГН [ЕГН] да заплатят на Д. С. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.