Р Е Ш Е Н И Е № 77 Гр.София, 08.08.2018 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на 20 март две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретар Лилия Златкова и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 109/2017 г. за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Държавен фонд-Земеделие“ София срещу решение № 213/4.11.2016 г. по в.гр.д. № 245/2016 г. на Шуменския ОС, с което е потвърдено решение на Районен съд Нови пазар № 91/22 март 2016 г. по гр.д. № 832/2015 г. по описа на същия съд, както и Решение № 218/2014 юли 2016 г. по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е изпълнил задължението да обсъди събраните по делото допустими и относими към предмета му доказателства и да формира изводите си въз основа на тяхната съвкупна преценка, както и да се произнесе по всички своевременно релевирани доводи и възражения на страните при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Претендира се отмяна на решението и уважаване на исковете. Ответникът по касация П. С. С. изразява становище в срока за отговор на жалбата, че същата е неоснователна. С определение № 565/3 октомври 2017 г. по чл. 288 ГПК, постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на вероятна процесуална недопустимост при наведени и необсъдени доводи на въззивника за постановяване на първоинстанционното решение по непредявен установителен иск по чл. 415 ГПК и допусната поправка на явна фактическа грешка в решението по почин на съда след подаване на въззивната жалба и в нарушение на процедурата по чл. 274, ал.2 ГПК. В проведеното на 20 март 2018 г. открито съдебно заседание страните не изпращат представители. Върховният касационен съд, състав на Второ т.о, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания приема следното: В изпълнение на задължението да следи служебно за допустимостта на решението в обжалваните му части Върховният касационен съд констатира следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 4094/2015 г. на Новопазарския РС, с която са предявени в обективно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3, ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - съответно за сумата 23 519.49 лв., платена по развален договор от 5.9.2008 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери от програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г. между ДФ „Земеделие“ и П. С. С. и за сумата 3 692.16 лв., представляваща лихва за забавеното й плащане за периода 31.12.2013 г. до 28.8.2015 г. Претенциите са били предмет на заповедно производство, срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е направено възражение от ответницата, ДФ „Земеделие“ не е предявил иск по реда на чл. 422 ГПК в преклузивния едномесечен срок и с влязло в сила определение на РС Нови пазар по ч.гр.д. № 222/2014 г. от 27 юли 2015 г. са обезсилени издадената заповед за незабавно изпълнение № 122 от 4 март 2014 г. и изпълнителният лист от същата дата срещу П. С. С.. Преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ/ 25.12.2015 г. са предявени осъдителни искове за непогасената част от вземанията по общия ред. С първоинстанционното решение по гр. д. № 832/2015 г. на РС Нови пазар е отхвърлен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД срещу П. С. С., с която на основание чл. 415, ал.1 ГПК се иска да се установи спрямо ответницата, че дължи заплащане на сумата 23 519.49 лв. ведно със законната лихва за забавеното й плащане за периода 31.12.2015 г. до 28.08.2015 г. в размер на 3 692.16 лв. След обжалване на решението като постановено по непредявен иск и образуване на въззивното производство делото е изпратено на районния съд за произнасяне по констатирана очевидна фактическа грешка, отстранима по реда на чл. 247 ГПК. С решение от 14 юли 2016 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 91/22 март 2016 г. по гр. д. № 832/2015 г. на Новопазарския РС относно правната квалификация на исковете, като е посочено изрично, че са осъдителни- по чл. 55, ал.1 пр. последно ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Решение № 218/ 14.07.2016 г. е обжалвано по ДФ“Земеделие“ като недопустимо поради нарушаване на процедурата по чл. 247 ГПК и изменение на собствения акт поради правна грешка. С обжалваното въззивно решение на Шуменския ОС двете решения са потвърдени от съобразителната част на първоинстанционното решение от 22 март 2016 г. е видно, че РС не е посочил вида на търсената защита при иска за главницата, квалифициран по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, както в мотивите, така и в диспозитива, но е посочил изрично, че акцесорната претенция е за заплащане на лихва, т.е претенцията е осъдителна. От процесуалните действия на съда, предхождащи постановяването на решението, е видно, че същият е възприел исковете като осъдителни и чрез поправката не е заместена по недопустим начин действително формираната воля на съда относно вида на търсената защита. С разпореждане от 7.9.2015 г. исковата молба е оставена без движение за представяне на документ за внесена ДТ 1088.46лв, като в мотивите изрично е посочено, че това е общо дължима такса за предявените в обективното съединени два ОСЪДИТЕЛНИ ИСКА и „не може да се приспадне платената вече държавна такса в заповедното производство, тъй като НЕ Е ПРЕДЯВЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК по чл. 415 ГПК, а два отделни осъдителни иска в самостоятелно производство“. Като осъдителни искове по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД са квалифицирани претенциите и в доклада по делото в открито съдебно заседание на 14 януари 2016 г., поради което следва да се приеме, че при постановяване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка районният съд не е нарушил забраната да изменя собствения си акт, а само е отстранил несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на процедурата за поправка по чл. 247, ал.2 ГПК – разпоредбата предвижда съобщение д страните за „искана поправка“, а в случая тя е инициирана от съда. Провеждането на открито съдебно заседание не е задължително. То е предоставено на преценката на съда съгласно чл. 247, ал.3 ГПК. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение и потвърдените с него актове са процесуално допустими. Съдилищата са се произнесли по предявените осъдителни искове . По основателността на касационната жалба За да потвърди обжалваните решения, въззивният съд е приел, че същите са валидни и допустими съдебни актове, Новопазарският районен съд се е произнесъл несъмнено по осъдителни искове, а несъответствието между волята му, материализирана в съобразителната част на решението от 22 март 2016 г. и отразения вид на защита в диспозитива е отстранено с поправката на очевидна фактическа грешка по почин на съда. Прието е за установено възникването на облигационна връзка между страните по силата на договор от 5.9.2008 г. за предоставяне на безвъзмезна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони с предмет помощ в размер на 48 892 лв. за изпълнение на всички инвестиции, дейности и цели, заложени в бизнеспроект в срок до 31.08.2011 г. продължен с анекс до 5 август 2013 г. Поради неподадена от ответницата- ползвател на помощта заявка за второ плащане до 5 юли 2013 г. / .5.2 от договора/ ДФ „Земеделие“ е предприело действия по разваляне на сключения договор с уведомително писмо от 26.11.2013 г., с което е отправило и покана за възстановяване на престираната сума по първото плащане, извършено на отпаднало основание. Неподаването на заявка за второ плащане, комплектована с необходимите документи, доказващи извършени, инвестиции, е регламентирано като основание да се откаже второ плащане и да се възстанови на ищеца сумата по първото в чл.4, б.“е“ и б „г“ от договора. Неподаването на заявката е констатирано като нарушение на 8 юли 2013 г. с доклад за нередности от 16.12.2013г. Чрез събраните по делото гласни доказателства е установено, че разпитаният като свидетел служител на ДФ „Земеделие“ Б. е отказа приемане на заявка на ответницата за второ плащане с придружаващите я документи поради просрочие. Отказът е от началото на месец октомври 2013 г., след неуспешен опит за среща с директора на ОРА, [населено място], ответницата е изпратила заявката, комплектована с изискуемите документи, чрез куриерска служба на 04.10.2013 г. последвало писмо за прекратяване на договора на основание чл.4.7, хр. 2 и чл. 66 „г“ във вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД. С покана за доброволно изпълнение от 14.01.2014 г. ответницата е поканена да заплати поради неподадена заявка за второ плащане сумата 24 446 лв. Предвид изменение на срока за подаване на заявка по Наредба №9/3 април 2008 г., към който препраща клаузата на т. 4.4 буква „е“, Раздел IV от процесния договор, с ДВ, бр. 60, 2012 г. в сила от 07.08.2012 г. и преуреждение на правоотношенията съдът приема, че не е налице виновно неизпълнение на процесното задължение на ответницата поради необоснован отказ на служители на ищеца да приемат заявката. При неколкократните й посещения преди изтичането на срока, установени чрез свидетелските показания, ответницата е могла да получи нужните указания и кредиторско съдействие за отсраняване на евентуални пропуски, но в случая именно указанията на служителите на фонда са отложили подаването на заявката за второ плащане с два месеца, поради което въззивният съд е заключил, че ищецът не е упражнил законосъобразно правото да развали договора по вина на длъжника и не са налице предпоставките за връщане на получената сума предявеното основание. Предвид изложеното оплакванията на касатора за необсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, довело до погрешна преценка на иначе правилно установената фактическа обстановка, както и до необосновани изводи за липса на виновно поведение – предпоставка за разваляне на договора с предизвестие, се явяват неоснователни. Уведомителното писмо от 26.11.2013 г. съдържа изявление за прекратяване действието на договора на основание т. 4.7, пр. 2 и т. 6, б. „г“ от него, във вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Клаузата на т. 4.7 предвижда възможност за прекратяване на договора при неизпълнение на нормативно установени или договорни задължения на ползвателя, а . т. 6 от Раздел VI съдържа основания за прекратяване на действието на договора. Съгласно т. 6, б. „г“, на която се позовава ищецът в писмото, при виновно изпълнение задълженията на ползвателя, произтичащи от договора, същият се прекратява чрез едностранно писмено предизвестие от Фонда, като срокът на предизвестието е седем дни. Писмото до ответницата не съдържа срок за изпълнение на задължението за подаване на заявката – 7 дни, поканата за връщане на получената сума в 30-дневен срок от получаване на писмото като последица от развалянето на договора по чл. 87, ал. 2, ЗЗД, т. е. без предизвестие. Не се посочва хипотезата, при която кредиторът заявява, че разваля договора без да даде срок. Уведомителното писмо за отхвърляне на плащанията съдържа различни взаимно изключващи се основания за прекратяване на облигационната връзка, поради което не може да породи желаното от ищеца прекратяване на договора с достигането му до адресата. Обоснован е и изводът на въззивния съд за кредиторска забава, поради неоправдано неприемане на предложеното в рамките на изменения срок надлежно изпълнение на договорното задължение на ответницата и недаване дължимо съдействие за подготовка на документите към заявката за второ плащане – в случай на нередовност на документ или липса на такъв заявката с приложените документи се връща с ПИСМЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ за пропуските след извършен преглед на документите от експерт в съответното структурно звено в присъствието на ползвателя съгласно Приложение № 4 от Наредба № 9/3 април 2008 г., което улеснява отсраняването на пропуските в рамките на регламентирания срок. В процесния случай това не е сторено. Чрез събраните гласни доказателства е установена порочна практика и некоректно поведение на служители на ДФ „Земеделие“ в отклонение от въведения регистрационен режим, ограничаваща възможностите за подаване на редовни заявки и за обжалване на неправомерни откази да бъдат приети своевременно подадени и комплектовани с нужните документи заявки. Забавата на кредитора освобождава длъжника от всички последици на собствената му забава по силата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното следва да бъде споделен изводът на въззивния съд, че не е настъпило прекратяване на облигационната връзка поради разваляне с извънсъдебно изявление на ищеца. На предявеното основание – чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД – искът за възстановяване на парична престация на фонда по договора за отпускане на финансова помощ следва да бъде отхвърлен. Неоснователна се явява и претенцията за лихви с оглед акцесорния й характер. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за правилен извода на въззивнатга инстанция за неоснователност на предявените осъдителни искове. Законосъобразно е обжалваното решение и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по чл. 247 ГПК. Поправянето на очевидна фактическа е допустимо без ограничение във времето, включително и след обжалването на подлежащия на поправяне съдебен акт. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на Решение № 218/14 юли 2016 г. на РС Нови Пазар и необсъждането им от въззивната инстанция. Поправката на явна фактическа грешка по правило се извършва в закрито заседание, за което страните не се призовават. Решението по чл.247 ГПК няма самостоятелен характер и при постановяването му съдът черпи данни от мотивите към основното решение и от досието на делото. Въззивният съд обосновано е приел, че е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционното решение и същата е била законосъобразно отстранена с Решение № 218 от 14 юли 2016г. По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал.1, пр.1 ГПК Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 213/4 ноември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 245/2016 г. по описа на Шуменски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: