Ключови фрази
право на строеж * погасителна давност * разваляне на договор


Р Е Ш Е Н И Е

№ 663

гр. София,01.02.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

при участието на секретаря Т. К., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3313 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат Ил. И., против въззивното решение от 22.04.2008 год. по гр. д. № 820/2007 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 23.07.2007 год. по гр. д. № 921/2007 год. на Бургаския районен съд. С него е прието за установено по предявения от Г. Х. С. и Х. С. С. по отношение на дружеството, касатор, че правото на строеж за изграждане на двуетажна жилищна сграда в УПИ * в кв. 60 по плана на кв. С., [населено място] не съществува, като погасено по давност и е отменен нотариалния акт № 10/2002 год. в частта, с която то е учредено на дружеството.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяната му и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав, съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК.

Ищците оспорват касационната жалба по съображенията в писмения им отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника на Г. С. - адв. В. Б.. Молят въззивното решение да се остави в сила и им се присъдят направените съдебни разноски.

С определение № 93 от 26.11.2008 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:

За да уважи предявения иск за признаване между страните, че учреденото от ищците с нот. акт № 10/2002 год. право на строеж на касатора е погасено по давност в полза на собствениците на земята, въззивният съд е приел, че от момента на учредяването му – 22.01.2002 год. до предявяване на иска е изтекъл предвидения в чл. 67 ЗС срок от пет години, в който то не е реализирано. Съдът приел за неоснователно възражението на дружеството за спиране на давностния срок с предявяване от ищците на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения между същите страни договор за покупко-продажба на идеални части от имота, както и водените административни дела между тях, поради различния им предмет. По отношение на предявения от ищците против дружеството иск за разваляне на договора за учредяване правото на строеж, съдът приел, че поради отхвърлянето му, давността не се смята прекъсната, съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД и е изтекла към момента на предявяване на иска. Именно произнасянето по въпроса за прекъсване на давността и последиците от това е обосновало допускане на касационно обжалване на решението с оглед противоречивото му решаване с оглед представената от касатора съдебна практика.

Правилен по принцип е изводът на въззивния съд, че от учредяването на правото на строеж е започнал да тече срокът по чл. 67 ЗС, в който приобретателят следва да упражни това право да построи сградата в съсобствения към този момент имот. С оглед предвиденото в законовата разпоредба срокът е давностен, поради което и намират приложение общите разпоредби за давността по ЗЗД. Изтичането на предвидения погасителен срок води до погасяването на правото на строеж поради това, че носителят му не е построил сградата, а не поради това, че не е предявил иск против друго лице за спазване на определено поведение, поради което и разбирането на въззивния съд относно предявения от ищците иск против дружеството за разваляне на договора за учредяване право на строеж и изхода по него като основание да се приеме, че давността не се смята прекъсната, не може да бъде споделен. В случая релевантно е възражението по този иск, направено от дружеството, което с оглед отхвърляне на иска против него, следва да се приеме за уважено, водещо до последиците на чл. 116, б. „б” ЗЗД – давността следва да се счита за прекъсната и от този момент съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да тече нова давност. Ако се възприеме разбирането на въззивния съд, с предявяване на иск против суперфициара недобросъвестният собственик би могъл лесно да постигне изтичане на срока по чл. 67 ЗС, като носителят на правото на строеж не би могъл да преодолее течението на срока, респ. последиците от това, и при наличие на основателност на възраженията си по иска, респ. при неоснователност на иска против него, както е в случая. Затова и отхвърлянето на иска за разваляне на договора за учредяване на правото на строеж, не попада в приложението на изключението по чл. 116, б. „б” ЗЗД, тъй като е предявен от собствениците на земята, върху която е учредено правото на строеж на дружеството с цел именно погасяването на същото това право. Затова и съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД давността не е текла в периода докато производството по този спор е било висящо, вкл. и към момента на предявяване на иска срокът по чл. 67 ЗС не е бил изтекъл.

Извън изложените съображения, по делото е установено, че преди 2003 год. строителството на сградата е било реализирано в груб строеж, което е било и основанието да бъде отменено издаденото на 17.01.2003 год. разрешение за строеж. Горното се установява от проведеното административно производство по адм. д. № 302/2004 год. на БОС, решението по което е оставено в сила от ВАС, данните в представения към настоящето дело констативен акт на РДНСК № 101 от 9.06.2006 год., издаденото преди това /на 18.05.2006 год./ наказателно постановление за налагане на имуществена санкция на дружеството, заповед за премахване на сградата.

Следователно, правото на строеж е било реализирано с построяването на сградата, без значение е последващата отмяна на строителните книжа поради нарушения на разпоредби на ЗУТ. Този въпрос има отношение към законността на построеното с оглед спазване на техническите изисквания на извършеното строителство, но е неотносим към въпроса за погасяване на учреденото вещно право на строеж на основание чл. 67 ЗС. Затова и предявеният иск на това правно основание е неоснователен и следва да се отхвърли, след отмяна на въззивното решение и определението за присъждане на разноските.

С оглед изхода на спора ищците следва да заплатят направените от касатора разноски за цялото съдебно производство в размер на 1 304.88 лв.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № ІІІ-93 от 22.04.2008 год. и определеинето № ІІІ-151 от 14.05.2008 год., постановени по гр. д. № 820/2007 год. на Б. ОКРЪЖЕН СЪД и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Х. С. и Х. С. С. със съдебен адрес в [населено място] против [фирма], [населено място] за установяване, че учреденото от тях с нотариален акт № 10/2002 год. право на строеж в полза на [фирма] за построяване на двуетажна жилищна сграда в УПИ * в кв. 60 по плана на кв. С., [населено място] е погасено по давност.

Осъжда Г. Х. С. и Х. С. С. да заплатят на [фирма] направените по делото разноски в размер на 1 304.88 лв. /хиляда триста и четири лева и 44 ст./.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.