3 РЕШЕНИЕ № 139 София, 25.08. 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1493/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 220 от 14.04.2015 г. е допуснато касационно обжалване по касационната жалба, подадена от Г. А. А., Б. Г. А. и М. Г. А., на въззивното решение № 420 от 28.11.2014 г. по в. гр. д. № 664/2014 г. на Добричкия окръжен съд. Касационните доводи са за неправилност на обжалвания съдебен акт, чиято отмяна се иска. Ответницата А. Д. З. е изразила становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 121/09.07.2014 г. по гр. д. № 149/2010 г. Балчишкият районен съд осъдил А. З. да заплати на Г., Б. и М. А. сумата 7 649.24 лева, ведно със законната лихва от 16.03.2010 г. до окончателното изплащане, представляваща по-малката сума от направени разноски и увеличената стойност на извършени подобрения във вилна сграда и бунгало, построени в имот IV-340 от кв. 37 по плана на в. з. „И.“, [населено място], а искът за разликата до пълния претендиран размер от 15 900 лева, както и претенцията за задържане на имота до заплащането на присъдената сума, отхвърлил като неоснователни и недоказани. Въззивният съд, при упражняване на правомощията си по чл. 269, изр. 1, пр. 1 ГПК, обявил на основание чл. 270, ал. 1 ГПК нищожността на това решение и върнал делото на районния съд за постановяване на ново решение. Приел, че в случая съдържанието на първоинстанционното решение не би могло по никакъв начин да бъде изтълкувано и отнесено към заявените с исковата молба и допълнително уточнени претенции за подобрения в чужд имот, а диспозитивът е неразбираем както в частта на уважаване, така и на отхвърляне на претенциите. Посочването единствено на числови стойности не дава яснота какво е постановил съдът по съществото на спора. Никаква част от мотивите към решението не може да послужи като безспорен израз на действителната воля на съда, т. е. формираната воля е така изразена, че съдържанието й не може да бъде установено дори и по пътя на тълкуването. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се извърши проверка дали обжалваното решение противоречи на решение № 355/03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г. на ВКС, І-во г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК. Според посочената задължителна съдебна практика нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Такъв е случаят, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Същевременно е посочено, че липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното решение. Въпросът за правното значение на мотивите е предмет и на т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, в което е посочено, че нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно. Съобразно с това разрешение и след запознаване с данните по делото, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че първоинстанционното решение не е нищожно. Първоначално заявената с исковата молба и уточнена с молбата на л. 5 /от първоинстанционното дело/, претенция, е за извършени строително-ремонтни дейности в общ размер 8 550 лева, от които тези по пунктове 1, 2, 3 и 5 са необходими разноски за запазване на имота и възлизат на 2 800, 1 000, 800 и 800 лева, или общо 5 400 лева, а останалите се претендират като подобрения. По реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска и общият размер на претенциите е увеличен от 8 550 на 13 370 лева /в съдебното заседание на 11.11.2013 г./, а впоследствие - на 15 900 лева /в съдебното заседание на 09.06.2014 г./. Уточнения по размера на отделните пера след допуснатото увеличение е направено в съдебното заседание на въззивния съд на 24.11.2014 г. Районният съд приел, че ищците са недобросъвестни владелци и ще разгледа претенцията им на основание чл. 74, ал. 2 ЗС. Изводът е основан на данните, че подобренията са извършени в рамките на висящ процес по гр. д. № 199/1997 г., образувано по иск на ответницата за установяване спрямо праводателя на ищците на правото й на собственост върху имота, по чиято партида подадената искова молба е била отразена - обстоятелство, което ищците са могли да узнаят. Същевременно съдът посочил, че ответницата не може да не се е интересувала лично или чрез други за състоянието на вещта, предмет на ревандикацията, и приел за неоснователно възражението, че не е знаела за извършваните подобрения. По въпроса за вида и стойността на подобренията районният съд възприел заключението на втората съдебно-техническа експертиза. В т. 1 е дадена оценка на всяко едно от тях - поотделно във вилната сграда и в бунгалото, и общата им стойност - 16 590.63 лева, в т. 2 е посочено кои са необходими за запазване на сградите и общата им стойност - 8 482.27 лева, в т. 3 - с каква сума се е увеличила стойността на сградата и на бунгалото вследствие на подобренията, определена от вещото лице в два варианта: 7 649.24 лева и 8 108.36 лева, в зависимост от това дали ще се вземат предвид поставените в бунгалото мокет, тапети и блажна боя, и в т. 4 - дали сочените от ищците разноски повишават стойността на имота или са необходими за запазването му, като вещото лице е изразило становище, че сградите са увеличили стойността си с всички извършени строително-монтажни работи, възлизащи на 16 590.63 лева; направена е и констатация, че няма извършени луксозни разноски. Мотивирайки лаконично становището си, районният съд присъдил сумата 7 649.24 лева, която е по-малката измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията. Приел, че не следва да уважи направеното искане за задържане на имота до заплащане на определената стойност. От изложеното следва, че не е налице неяснота относно правното основание, на което първоинстанционният съд е разгледал предявената претенция. Не се оправдава и изводът на въззивния съд за неяснота относно това какво е присъдено. Нарушения на изискването за мотивиране на съдебния акт не водят до неговата нищожност, защото въпросите дали дадената правна квалификация съответства на установените по делото правоотношения между страните и дали сумата е присъдената с оглед на даденото основание, са относими към правилността, а не към валидността на съдебното решение. Като постановено в противоречие с практика на ВКС, обжалваното решение ще бъде отменено на основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а делото - върнато на въззивния съд, който съобразно правомощията си по чл. 271 вр. чл. 269, изр. 2 ГПК ще следва да се произнесе по въззивната жалба на Г., Б. и М. А., касаеща само отхвърлителната част на заявените претенции. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 420 от 28.11.2014 г. по в. гр. д. № 664/2014 г. на Добричкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Добричкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: