Р Е Ш Е Н И Е № 120 София, 07.11.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева Светлана Калинова при участието на секретаря Даниела Никова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело №4222 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. В. от [населено място] срещу решението на Ямболския окръжен съд, постановено на 04.07.2016г. по в.гр.д.№177/2016г. в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд, с което допуснатите до делба движими вещи са разпределени и поставени в дял на съделителите по реда на чл.353 ГПК, а допуснатият до делба лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с рег. [рег.номер на МПС] е изнесен на публична продан и делото е върнато на първоинстанционния съд за провеждане на процедура по чл.347 и сл. ГПК и произнасяне с решение в тази част. С определение №148/13.03.2017г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса какви са правомощията на въззивния съд при обжалване на решение по извършване на делбата, с което допуснатите до делба движими вещи са разпределени между съделителите по реда на чл.353 ГПК, при наведени от съделителите твърдения, че част от тези вещи вече не принадлежат на участващите в делбеното производство лица, тъй като са изнесени на публична продан заедно със сградата, в която се намират и са възложени по реда на чл.496 ГПК на трето за делбеното производство лице. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като твърди, че още във въззивната жалба е навел доводи, че част от допуснатите до делба движими вещи са продадени на публична продан и съдът е следвало в съответствие с практиката на ВКС да отчете последиците от този факт като прекрати производството във втората фаза на делбата. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. К. Д. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното: Производството е за делба във фазата по извършване. С влязло в сила решение, постановено на 27.04.2015г. по гр.д.№134/2014г. по описа на Районен съд-Тополовград, между съделителите В. С. В. и М. К. Д. е допуснато извършването на съдебна делба при равни квоти на дворно място с площ от 765 кв.м., представляващо ПИ с №566, кв.110 по ПУП на [населено място], заедно с построените в това дворно място едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м. и сграда на допълващо застрояване – работилница, построена през 2004г., както и движими вещи: холова гарнитура с дамаска на бежов фон, цветна; секционна библиотека – 5 модула, бяла на цвят; холова маса – елипсовидна, разтегателна, кафява; спални комплекти – 2 броя, производство на [населено място]; 4-крилен гардероб с надстройка, кафяв; кухненски диван – разтегателен; кухненски комплект – тръбна мебел /ъглов диван, 2 броя столове, разтегателна кухненска маса, правоъгълна/; кухненски обзавеждане комплект от 8 части – 6 броя шкафове, СКШ 3 броя, барплот цвят череша; шкаф за баня – 1 бр., климатик – колона 1 бр.; 1 бр. хладилник „Б.“; 2 броя бойлери; пералня „Б.“; готварска печка „Р.“; микровълнова фурна; соларна батерия; 7 броя абажури; казани за производство на ракия – 3 броя; серпентини – 3 броя; щори вертикални – 5 комплекта и два телевизора, както и лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. [рег.номер на МПС] . С решението на първоинстнанционния съд делбата е извършена като недвижимият имот и лекият автомобил са изнесени на публична продан, а движимите вещи са разпределени между съделителите по реда на чл.353 ГПК като в дял на В. С. В. са поставени готварската печка „Р.“, соларна батерия, 3 броя казани за ракия и 3 броя серпентини, а в дял на М. К. Д. – останалите движими вещи. По подадените и от двамата съделители въззивни жалби съдът е приел, че след като е установено, че притежаваните от съделителите идеални части от недвижимия имот са възложени въз основа на протокол за извършена публична продан на други лица и вече не принадлежат на участващите в делбеното производство, то в тази част решението на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. По отношение на движимите вещи въззивният съд е приел, че предвиденият в чл.347 и чл.350 ГПК ред не е спазен от първоинстанционния съд. Изложени са съображения, че този ред изисква най-напред съдът да състави проект за разделителен протокол на основание чл.347 ГПК и въз основа на заключението на вещото лице, след като призове страните, да предяви проекта и да изслуша възраженията им в открито съдебно заседание съгласно чл.350 ГПК и едва след като извърши тези действия, да постанови решение, с което да състави и обяви за окончателен проекта за разделителен протокол /чл.350, ал.2 ГПК/, който може да се различава от проекта при зачетени възражения на страните. Прието е също така, че съдът следва да посочи кой от двата способа ще приложи, както и по какви причини, като задължително се изложат и съображения за пристъпване именно към съответния способ, а вместо това първоинстанционния съд е поставил в дялове на страните процесните движими вещи без да спази изискванията на цитираните правни норми. Поради това е прието, че в тази част решението на първоинстнационния съд е недопустимо. За недопустимо е прието решението на първоинстнанционния съд и в частта, с която лекият автомобил е изнесен на публична продан по съображения, че не са изложени мотиви защо се прилага този способ, като е взето предвид, че публичната продан е субсидиарен, а не основен способ за ликвидиране на съсобствеността и намира приложение само в случай, че делбата не може да бъде извършена по реда на чл.352 и чл.350 ГПК, липсват или са неоснователни възлагателните претенции по чл.349 ГПК и не е възможно разпределение по чл.353 ГПК, т.е. прилага се когато е единствената алтернатива за извършване на делбата и когато приложението на други начини е невъзможно. Прието е, че делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав и за изпълнение на указанията, дадени във въззивното решение. Доводите на съделителя В. С. В., основани на твърденията му, че заедно с недвижимия имот са продадени на публична продан и намиращите се в работилницата за изваряване на ферментирали плодове движими вещи /три броя казани за изваряване на ракия и три броя серпентини/ , са обсъдени от въззивния съд само с оглед твърденията за нищожност на решението по допускане на делбата, като са приети за неоснователни. По въпроса за значението на това обстоятелство за извършването на делбата и за неговото доказване въззивният съд не се е произнесъл. В производството по чл.288 ГПК по настоящето дело е прието, че въпросът за съдопроизводствените действия, които въззивният съд следва да извърши при наведени доводи за липса на съсобственост по отношение на част от допуснатите до делба движими вещи, както и ако счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при избора на способ за извършване на делбата, има значение за точното прилагане на закона /разпоредбите на глава 29 ГПК/ и за развитието на правото. По така поставения въпрос настоящият състав приема следното: При обжалване на първоинстанционно решение по извършване на делбата, с което допуснатите до делба движими вещи са разпределени между съделителите по реда на чл.353 ГПК и при наведени от съделителите твърдения, че част от тези движими вещи вече не принадлежат на участващите в делбеното производство лица, тъй като са изнесени на публична продан заедно със сградата, в която се намират и са възложени по реда на чл.496 ГПК на трето за делбеното производство лице, въззивният съд е длъжен да даде указания за представяне на доказателства в подкрепа на тези твърдения, респективно да събере поисканите във въззивната жалба доказателства, ако се поддържа, че твърдяното обстоятелство е новонастъпило или новооткрито, както и ако при своевременно наведени пред първоинстанционния съд твърдения доказателствата не са били събрани. В хипотеза, при която първоинстанционният съд първоначално е изискал копие от изпълнителното дело, но е върнал същото и доказателства за това кои вещи са били предмет на възлагателното постановление липсват поради тази причина, въззивният съд е длъжен да изиска отново копие от изпълнителното дело. Във втора фаза на делбата съдът извършва делба само на онези допуснати до делба движими вещи, които съществуват физически и по отношение на които не е установено съсобствеността да е прекратена след влизане в сила на решението по допускане на делбата. Силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата не е пречка да бъдат събрани доказателства за физическото погиване на вещта след влизане на това решение в сила, респ. за настъпването на факт, довел до прекратяване на съсобствеността. Ако осъществяването на такива факти бъде надлежно установено, производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на вещите, които са погинали или вече не са съсобствени между съделителите и да се извърши делба само на вещи, които все още съществуват и за които не е установено съсобствеността да е била прекратена чрез допустим от закона способ. В подобна хипотеза съдът извършва преценка за избора на способ за извършване на делбата само с оглед на вещите, за които извършването на делбата е допустимо. Ако счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при избора на способ за извършване на делбата, въззивният съд следва да извърши сам онези действия, които са предвидени в ГПК за осъществяването на приложимия в конкретния случай способ. Нарушенията на съдопроизводствените правила при избора на способ за извършването на делбата обосновават неправилност, а не недопустимост на решението по извършване на делбата, освен в хипотеза, при която въпреки наличието на влязло в сила решение по извършване на делбата, съдът повторно е извършил преценка за избора на способ. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: В случая с постановеното по реда на чл.341 ГПК решение между съделителите е допусната делба на движими вещи, вкл. 3 броя казани за производство на ракия и 3 броя серпантини, находящи се в работилница за изваряване на ферментирали плодови материали, която също е предмет на делбата и за която е установено, че е била обект на извършена публична продан. И след като по делото във втората фаза на делбата са наведени твърдения, че обект на публичната продан са били и движимите вещи, неправилно въззивният съд е приел, че тези твърдения са относими само към проверката за валидност на решението по допускане на делбата. Както беше отбелязано, обстоятелството, че след влизане в сила на решението по допускане на делбата, съсобствеността върху част от делбеното имущество е била прекратена посредством друг, допустим от закона способ, следва да бъде взето предвид във фазата по извършването /в този смисъл изразяващото константната практика на ВКС решение №58/27.04.2016г. по гр.д.№6249/2015г. на Второ ГО/ . В нарушение на съдопроизводствените правила /чл.266 ГПК/ въззивният съд не е дал указания за необходимостта от събиране на доказателства за установяване на вещите, обект на проведената публична продан. В производството пред първоинстанционния съд е установено, че срещу работилницата за изваряване на ферментирали плодове е било насочено принудително изпълнение, като доказателствата за това са приети в проведеното на 09.07.2015г. открито съдебно заседание, след което с писмо от 14.10.2015г. е изискано изпълнителното дело с цел установяване на обстоятелството дали и намиращите се в работилницата движими вещи също са били обект на публичната продан. В проведеното на 24.11.2015г. открито съдебно заседание е представено постановлението за възлагане и нотариален акт, удостоверяващ последващо разпореждане с работилницата, като обстоятелството, че работилницата /и находящите се в нея движими вещи/ е била предмет на изпълнителното производство е останало спорно с оглед становището на процесуалния представител на М. К.. Въпреки това първоинстанционният съд, приемайки че публичната продан засяга само кръга от лица, участващи в делбеното производство, но не и допустимостта делбата да бъде извършена, не е приел представените в това съдебно заседание писмени доказателства, вкл. протокола на ЧСИ за обявяване на купувача, и е разпоредил изп.дело №2/2013г. на ЧСИ И. Х. да бъде върнато. Поради тази причина същото не се намира в кориците на делото и въз основа на изслушаните в изпълнителния процес експертизи не може да се извърши преценка кои имущества са били обект на проданта. Находящите се в работилницята движими вещи са оценени и поставени в дял на В. С. по реда на чл.353 ГПК без въпросът дали същите все още са съсобствени между съделителите да е бил изяснен, като в подадената от В. С. въззивна жалба се съдържа изрично оплакване в тази насока. Въпреки така наведените доводи и съдържащите се в подадената от М. К. жалба оплаквания, че първоинстанционният съд се е позовал на доказателства, които не са събрани и приобщени по надлежния ред, в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е дал указания за необходимостта от тяхното събиране, нито е обсъдил в постановеното по реда на чл.267 ГПК определение тяхната относимост. Неправилно също така въззивният съд е приел, че във всички случаи при обособяване на самостоятелни дялове във втората фаза на делбеното производство съдът е длъжен да състави проект за разделителен протокол. Такъв протокол се съставя само ако делбата се извършва чрез теглене на жребий. При разпределение на допустаните до делба имущества от съда не се съставя разделителен протокол /т.5, буква „а“, ППВС №7/1973г./. Неправилно също така е прието, че несъставянето на проект за разделителен протокол обуславя недопустимост на решението на първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд е извършил делбата по реда на чл.353 ГПК, в която хипотеза разделителен протокол не се съставя. Освен това, както беше отбелязано по-горе, ако въззивният съд приеме, че делбата следва да се извърши чрез друг, допустим от закона способ, той следва да извърши предвидените в ГПК съдопроизводствени действия. Ако приеме, че делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, въззивният съд следва да състави проект за разделителен протокол в открито съдебно заседание, да го предяви на страните и след обявяването на съдебното дирене за приключило да постанови решение, с което, приемайки решението на първоинстанционния съд за неправилно, да го отмени и вместо това да състави окончателен разделителен протокол. И тъй като за отстраняване на допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила е необходимо извършване на съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, както и постановяване на решение по съществото на спора, по реда на чл.293 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за събиране на доказателства за установяване на обстоятелството кои вещи са били обект на публична продан по изп.д.№2/2013г. /чрез даване на указания на страните и служебно изискване на копие от изпълнителното дело/, както и за извършване на преценка за избора на способ за извършване на делбата и постановяване решение по същество. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №97, постановено от Ямболския окръжен съд на 04.07.2016г. по в.гр.д.№177/2016г. в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд, с което допуснатите до делба движими вещи са разпределени и поставени в дял на съделителите по реда на чл.353 ГПК, а допуснатият до делба лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с рег. [рег.номер на МПС] е изнесен на публична продан и делото е върнато на първоинстанционния съд за провеждане на процедура по чл.347 и сл. ГПК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази част. Решението е окончателно. Председател: Членове: