Р Е Ш Е Н И Е
№ 381
София, 17
ноември 2009г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ
: Лиляна Методиева
Елена
Авдева
при
секретар Кристина Павлова..................................и в присъствието на
прокурора Красимира Колова
.................................... изслуша докладваното
от съдията Елена Авдева наказателно дело № 353 /2009 г.
Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 от НПК по жалбите на подсъдимия Т повереника на частните обвинители и граждански ищци К. Д. Г., Х. Н. Г., С. С. П. и П. Д. Г. – лично и като законен представител на Х. Н. Г. , против решение № 43/23.04.2009 г. по внохд № 17/2009 г. на Апелативния съд в гр. Б..
В жалбата на подсъдимия се сочи, че решението на въззивния съд в осъдителната му част е незаконосъобразно, постановено при нарушаване на процесуалните правила и явно несправедливо. Изтъква се,че жалбоподателят не е нарушил правилата за движение, тъй като е шофирал със съобразена скорост, позволяваща спиране при възникнал риск. Инцидентът с пострадалия се дължи на неговото неправомерно поведение и навлизането му в лентата за насрещно движение. С този основен аргумент защитата на подсъдимия обосновава несъставомерност на деянието като престъпление по чл. 343а, ал.1, пр.1 от НК и настоява за оправдаване по повдигнатото обвинение и отхвърляне на гражданските искове. Алтернативно се поддържа искане за намаляване на размера на наказанията лишаване от свобода и от право да се управлява моторно превозно средство предвид изключителните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, свързани с личността му и с приноса на пострадалия за пътнотранспортното произшествие.
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители атакува наложените на подсъдимия наказания и гражданскоотхвърлителната част на решението. Твърди , че санкциите са снизходителни, а присъдените обезщетения – незаконосъобразни. Със същите доводи оспорва основателността на касационната жалба на подсъдимия.
Прокурорът пледира за частична основателност на жалбата на подсъдимия във връзка с конкретизиране на нарушенията на ЗДвП. Останалите оплаквания държавният обвинител намира за неоснователни. В заключение счита, че решението подлежи единствено на частично изменение относно бланкетното съдържание на чл.343 а, ал.1 от НК.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното :
Бургаският окръжен съд с присъда № 123 от 31.10.2008 г. признал подсъдимия Т. Т. Т. за виновен в това, че на 14.03.2006 г. около 17,50 часа при управление на лек автомобил “Ауди” нарушил правилата за движение по чл.16 , ал.1 от ЗДвП и по чл. 20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Х. Г. и средна телесна повреда на С. С. П., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.”г” пр.1 във вр. с чл.343, ал.3, пр.2, б.”б” пр.1 и ал. 4 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от три години. Съгласно чл.343г от НК съдът лишил Т. Т. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на К. Г. и Х. Г. по двадесет хиляди лева, на П. Г. лично-тридесет хиляди лева и в качеството й на законен представител на Х. Г. - петдесет хиляди лева, на С. П. десет хиляди лева и на Г. Я. - осемстотин лева, представляващи обезщетения за понесените от тях неимуществени вреди, както и три хиляди лева обезщетение за претърпените имуществени вреди от К. Г. и Х. Г. В останалата част гражданските искове били отхвърлени като неоснователни.
Апелативният съд в гр. Б. с решение № 43 от 23.04.2009 г. по внохд №17/2009 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на една година и отменил присъдата в частта й, с която били присъдени осемстотин лева на Г. Я. , коригирайки и размера на дължимата държавна такса. В останалата част присъдата била потвърдена.
Жалбите срещу така постановения въззивен акт са неоснователни по следните съображения:
По жалбата на подсъдимия Т
От фактическа с. предходните инстанции са приели за установено, че лекият автомобил марка “Ауди”, управляван от подсъдимия, се движел със скорост около 60 км/ч , а лекият автомобил на пострадалия , марка “ВАЗ” – със 99 км/ч в насрещната посока. На около 200-300 метра касаторът забелязал плавното навлизане на автомобила на пострадалия в неговата лента за движение. Сигнализирал със светлините, след което отнел газта с намерение да намали скоростта и задействал спирачната система. Едновременно с това подсъдимият предприел завой наляво, но и водачът на “ВАЗ”-а се насочил в същата посока, решавайки да се върне в дясната лента. Последвал удар между двете превозни средства с описаните в обвинителния акт последици.
Касаторът не оспорва този механизъм на пътнотранспортното произшествие, но насочва усилията си да обоснове извършването на спасителна маневра, наложена изцяло от неправомерното поведение на загиналия шофьор. Предходните инстанции задълбочено са изследвали тази хипотеза и са я отхвърлили с убедителни фактически и правни аргументи. На първо място в отговор на касационната жалба следва да отбележи , че всички обстоятелства, включени в предмета на доказване , са напълно изяснени на базата на съвкупен и обективен анализ на събраните доказателствени материали. Вътрешното убеждение на въззивния състав е изградено при спазване на принципните изисквания на чл. 14, ал.1 от НПК за обективност, пълнота и всестранност на изследването. Твърдението на касатора , че по делото не са изяснени по надлежния процесуален ред мястото на удара и смяната на посоката на движение на лекия автомобил “ВАЗ”, се опровергава от събрания доказателствен материал, интерпретиран от вещите лица от петорната автотехническа експертиза. Те са категорични, че мястото на удара е в зоната от 0.8 до 1,4 м западно от осовата линия в лентата за движение на автомобила”ВАЗ”. Експертите детайлно са обсъдили и цитираната в касационната жалба “бъбрековидна следа” и не са намерили основание да свържат с нея друга конфигурация на катастрофиралите превозни средства върху пътното платно. По експертен път е установено също така, че водачът на “Ауди” предприел спиране и завиване наляво когато двата автомобила са били един от друг на разстояние от около 217 м, при което подсъдимият е отстоял на 92 м от мястото на удара, а пострадалия – на около 225 м от него. Опасните зони за спиране на двата автомобила били 83 м за лекия автомобил”Ауди” и около 231 м за лекия автомобил“ВАЗ”. При тези данни законосъобразно двете предходни инстанции не са се съгласили с версията на защитата , че подсъдимият е предприел спасителна маневра, при която е увредено единствено лицето, създало опасността със своето неправомерно поведение и следователно се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК . Вярно е , че навлизането на лекия автомобил “ВАЗ” в насрещната лента за движение е мотивирало подсъдимия да се насочи наляво, но опасността е възникнала извън неговата опасна зона за спиране. Двете предходни инстанции са установили, че той е имал техническата възможност да намали скоростта и да спре в своята лента за движение, при което двата автомобила биха се разминали. Не може да бъде споделено твърдението на касатора , че и при тази ситуация ударът би бил непредотвратим предвид скоростта на л.а”ВАЗ”. Фактите показват, че водачът на този автомобил е изменил треакторията на движението му и се е върнал в определената му лента т.е. съобразил се е с предписанията на закона за разположение на пътните транспортни средства върху пътното платно. Ако подсъдимият бе постъпил по същия начин ударът между двете превозни средства би бил избегнат. Приносът на загиналия водач за пътнотранспортното произшествие не изключва причинноследствената връзка между допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение и настъпилите общественоопасни последици. Подсъдимият е бил длъжен да намали скоростта и да спре автомобила без да навлиза в насрещната лента за движение, тъй като възникналата опасност е била извън възможната зона за спиране и конфликтът е бил предотвратим по начина, описан в чл.20, ал.2, пр.2 от ЗДвП. Правилно двете предходни инстанции са приели, че отговорността трябва да бъде споделена от двамата водачи , като са акцентирали върху по-големия принос на поведението на пострадалия водач Г. Неоснователна обаче е тезата на защитата на Т. , че не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпилите общественоопасни последици. С напускането на пътната лента, определена за движение на автомобила му, той е допуснал нарушение на правилата за движение и би следвало да съзнава,че това може да доведе до критична ситуация. Съдът не е допуснал нарушение на закона, като е субсумирал поведението на касатора под текста на чл.343а, ал.1, б.”г” пр.1 във вр. с чл.343, ал.3, пр.2, б.”б” пр.1 и ал. 4 от НК.
След намаляването на размера на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК с прилагане на института на условното осъждане, наказанието, наложено на подсъдимия Т, не е явно несправедливо, както се твърди в касационната жалба. То е съответно на тежестта на деянието и степента на обществената опасност на дееца, който, макар с малък опит като водач, е бил наказван за нарушения на ЗДвП преди произшествието. Намаляване на размера на наложените му санкции би представлявало проява на незаконосъобразна снизходителност и би отклонило наказателната репресия от целите й, посочени в чл. 36 от НК.
Касационната жалба не подлежи на уважаване и в частта й, с която се атакува гражданскопотвърдителната част на решението. Аргументите на касатора се сведени до генералното възражение за отсъствие на престъпно поведение като основание за възникване на деликтна отговорност. Предвид изложеното по-горе настоящият състав не намира основание за ревизия на становището на апелативния съд по предявените граждански искове. За пълнота на изложението следва да се отбележи , че приносът на пострадалия е отчетен в пълна степен и не е налице нарушение на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По жалбата на повереника на гражданските ищци и частни обвинители
Жалбата е неоснователна и в двете й части – както относно явната несправедливост на наложените наказания, така и относно законосъобразността на размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.
Позицията на повереника на касаторите за неприложимост на разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК поради отсъствието на смекчаващи отговорността обстоятелства не кореспондира с данните по делото , разкриващи каузалния принос на всеки от двамата водачи за пътнотранспртното произшествие. Тя игнорира констатацията за допуснати от пострадалия нарушения на ЗДвП. Водачът на лекия автомобил”ВАЗ” се е движел с превишена скорост, с износена до 100 % задна лява гума , при лоши атмосферни условия в насрещната лента за движение, с което е провокирал неадекватната реакция на касатора. Въззивният съд правилно е оценил това поведение като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, правещо и най - лекото предвидено от закона наказание несъразмерно тежко. Съпричиняването на вредоносния резултат от с. на Г. е намерило точна оценка и в редуцирането на присъдените обезщетения на жалбоподателите, които в определените от предходните съдебни състави размери съответстват на обема на понесените от тях вреди и установените от съдебната практика параметри.
Водим от горното и на основание чл.354,ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43/23.04.2009 г. по внохд № 17/2009 г. на Апелативния съд в гр. Б..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.