12 Р Е Ш Е Н И Е № 112 Гр. София, 18 юли 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МИРА НЕДЕВА с участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 330/2022 година по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационната жалба на защитника на подс. С. Г. К. – адв. М. М. от САК, срещу решение № 125/14.12.2021 година по в.н.о.х.д. № 480/2021 година на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 260013/28.05.2021 година по н.о.х.д. № 72/2020 година на ОС Пазарджик. С нея подс. С. К. бил признат за виновен и наказан по чл. 304, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК с две години и шест месеца лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК от четири години и глоба в размер на 2000 лв. В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Претендира се наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК - липса на мотиви, което се обосновава с това, че приетите в решението фактически положения не почиват на доказателства, събрани при проведеното първоинстанционно съдебно следствие. Въззивният съд не изпълнил и задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК да провери изцяло присъдата и в нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК не изложил съображения защо не се съгласява с доводите на касатора, че тя страда от липса на мотиви, след като те практически съвпадали с тези на присъдата по н.о.х.д. № 669/2018 година на ОС Пазарджик. Последната била отменена с решение на Пловдивския апелативен съд по в.н.о.х.д. № 487/2019 година също заради нарушение на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, поради това, че в нея недопустимо били преповторени мотивите на прокурора, изложени в обвинителния акт. Двукратното солидаризиране на първоинстанционните състави с мнението на прокурора, обективирано в прекопиране на обвинителния акт, се преценява от касатора като лишаване на подс. К. в нарушение на чл. 6 ЕКПЧ обвинението му да се разгледа от справедлив и безпристрастен съд. В подкрепа на оплакването, че първоинстанционният състав е възприел идентична фактическа обстановка с предходния решаващ съдебен състав и така е достигнал до фактически положения, които се различават от действително установените по н.о.х.д. № 72/2020 година се сочат: приета за проведена среща през месец юни 2015 година между св. С., И. П. и С. Д.; среща между св. С. и А., при която последният й казал, че единият от договорите за ремонт трябва да се сключи с негова фирма; посочването на точна дата - 31.05.2025 година, на която св. С. от кафето срещу „Напоителни системи“ видяла А. с подс. К.; припомняне от И. П. на св. С. какво се е случило с неин колега. Тези факти били установени в проведеното съдебно следствие по н.о.х.д. № 669/2018 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Показанията на св. С. и св. П., дадени пред този друг състав на съда, не били приобщени по реда на чл. 281 НПК, но след това били пренесени и в атакуваното въззивно решение. Твърди се още и наличието на противоречие между присъдата и мотивите, което се отнася до страните по сключения на 22.06.2015 година договор - според диспозитива на присъдата това били „Н. .“ ЕАД клон Т. и „Н. Б. И.“ Е., а в мотивите – „Б. Асист“ Е.. Изразява се несъгласие с доводите на въззивната инстанция, че това разминаване не е съществено процесуално нарушение, а „досадна техническа грешка“. В обобщение касаторите считат, че въззивният съд механично е пренесъл мотивите от първоинстанционната присъда в своето решение без да анализира самостоятелно събраните доказателства по делото, поради което е посочил за установени факти и обстоятелства, за които не са събрани доказателства. Явната несправедливост на наказанието се обосновава с това, че то е наложено на лице, за което не е доказано по необходимия безсъмнен и безспорен начин авторството на деянието. Наказанието не би съдействало за поправянето и превъзпитанието на подс. К., а би имало крайно неблагоприятно въздействие върху личността му. Чистото съдебно минало, коректното му процесуално поведение в двете фази на процеса и събраните положителни характеристични данни за личността му се изтъкват като основание да се приложи чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК и да се определи наказание „пробация“, с което биха се постигнали целите по чл. 36 НК. Приложението на чл. 55, а. 1, т. 2, б. „б“ НК се претендира и на самостоятелно основание – поради продължителността на наказателното производство. Твърди се още, че е завишен и размерът на наложената глоба и се иска да бъде приложен чл. 55, ал. 3 НК. От върховната инстанция се иска да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК или това по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК - да отмени въззивния акт и присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, или да отмени въззивния акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд, или да намали наложеното на подс. К. наказание. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия К. поддържа касационната жалба и изложените в нея съображения за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 2, т. 3 НПК. С пледоарията се заявяват три алтернативни искания - за оправдаването на подс. К., или за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, или за намаляване на наложеното наказание. Подс. К. се присъединява към доводите на защитника си и моли да бъде оправдан. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1 и моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението – в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но е неоснователна, по следните съображения: С присъда № 24/15.05.2019 година по н.о.х.д. № 669/2018 година на Пазарджишкия окръжен съд подс. С. Г. К. бил признат за виновен в това, че на 14.06.2016 година около 15.00 часа в [населено място], [улица], в административна сграда на „Н.“ ЕАД - клон Т., ет. 2, в кабинета на управителя на дружеството, е предложил и направил опит да даде дар – сумата от по 2000 лв. на длъжностни лица в „Напоителни системи“ ЕАД, клон Т.: И. И. П. – главен инженер, В. К. Б. – ръководител отдел „С. и ОПВВВ“ и М. Д. А. – технически ръководител в отдел „С. и ОПВВВ“, за да извършат действие по служба – да изготвят и подпишат три броя протоколи Образец 19 за извършени строително-монтажни работи във връзка с изпълнението на договор от 16.06.2015 година между „Н.“ ЕАД клон Т. и „Нова Б. И.“ Е. за обект: кантон „В.-1“, находящ се в землището на [населено място], общ. Септември; договор от 18.06.2015 година между „Н.“ ЕАД клон Т. и „Д. г.“ Е. за обект: Воднотехническо съоръжение „Б. Л.“ и прилежащ към него кантон, находящ се в общ. Л.; договор от 22.06.2015 година между „Н. .“ ЕАД клон Т. и „Н. Б. И.“ Е. за обект: кантон „Г.“, находящ се в землището на [населено място], общ. Пазарджик, в които да удостоверят, че строително-монтажните работи на обектите са изпълнени изцяло съгласно количествено-стойностни сметки, представляващи Приложение № 1, неразделна част от договорите, които в действителност не били изпълнени, като изпълнителното деяние е било довършено, но не са настъпили предвидените от закона и исканите от дееца общественоопасни последици. На основание чл. 304, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 и чл. 57 НК подсъдимият К. бил наказан с две години и шест месеца лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК от четири години и глоба в размер на 2000 лв. Със същата присъда за две отделни престъпления по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, извършени на 31.05.2016 година в [населено място] по отношение на Т. Г. С., управител на „Н.“ ЕАД - клон Т. и на 14.06.2016 година по отношение на И. И. Пашова – главен инженер в „Н.“ ЕАД клон-Т., бил признат за виновен и подс. И. К. П., бивш изпълнителен директор на „Н.“ ЕАД, като за първото от тях той бил наказан с две години лишаване от свобода, за второто – с една година и шест месеца лишаване от свобода и на основание чл. 23, ал. 1 НК било определено общо наказание от две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК било отложено за срок от четири години. По протест на прокурора от ОП Пазарджик срещу размера на наложеното на подс. И. К. П. наказание и по жалби на защитника на подс. И. П., на подс. С. К. и на неговия защитник – адв. М. М., първоинстанционната присъда била проверена от Пловдивския апелативен съд. С решение № 21/13.02.2020 година, постановено по в.н.о.х.д. № 487/2019 година, присъдата била отменена заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС Пазарджик. В отменителното решение е посочено, че буквалното и механично преповтаряне в мотивите на първоинстанционната присъда на обстоятелствената част на обвинителния акт, в който е налице неотстранен от съда порок относно датите, на които са сключени трите договора, поставили началото на веригата от събития и свързани с предмета на доказване, поражда сериозно противоречие относно изразената от съда процесуална позиция по изхода на делото доколкото са описани договори, за каквито няма данни да са сключвани и на тази база е реализирана наказателната отговорност на двамата подсъдими. Въз основа на тази констатация Пловдивският апелативен съд заключил, че ОС Пазарджик не е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК - не е изложил собствени мотиви, недопустимо е ползвал мотивите на прокурора, което е равносилно на липса на мотиви. При новото разглеждане на делото, в разпоредителното заседание от 16.06.2020 година по н.о.х.д. № 72/2020 година на ОС Пазарджик, наказателното производство по отношение на подс. И. П. било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК поради неговата смърт, а на прокурора на основание чл. 248а, ал. 1 НПК бил даден 7-мо дневен срок за отстраняване на очевидните фактически грешки в обстоятелствената част на обвинителния акт във връзка с датите на договорите, за които е следвало да се изготвят и подпишат протоколите образец № 19 за извършени строително-монтажни работи и които са относими и към обвинението на подс. К.. Указанието било изпълнено и бил внесен нов, коригиран в тези части, обвинителен акт, въз основа на който протекло производството пред първоинстанционния съд. С присъда № 260013/28.05.2021 година, постановена по н.о.х.д. № 72/2020 година на ОС Пазарджик, подс. С. К. повторно бил признат за виновен по повдигнатото му пред съда обвинение и наказан на основание чл. 304, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 54 НК с две години и шест месеца лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК от четири години и глоба в размер на 2000 лв. По жалба на защитника на подс. К. присъдата била проверена от Пловдивския апелативен съд и потвърдена с решението № 125/14.12.2021 година, постановено по в.н.о.х.д. № 480/2021 година, предмет на касационния контрол. Във въззивната жалба оплакванията срещу първоинстанционната присъда са се изчерпвали с неаргументирано твърдение, че не са събрани несъмнени доказателства, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 304, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НПК и с искане да бъде оправдан, алтернативно – АС Пловдив да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от ОС Пазарджик поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до драстично ограничаване правото му на защита, без тези нарушения да са посочени. Заявено е и оплакване за несправедливост на наложеното наказание, което очевидно не съответствало на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 НК. Допълнително писмено изложение по чл. 320, ал. 4 НПК не е направено. В пледоарията си пред въззивната инстанция защитникът – адв. М., изложил съображения, сходни на релевираните сега в касационната жалба по повод на първоинстанционния съдебен акт - за липса на мотиви, тъй като били възпроизведени тези по първата присъда, включително с правописните грешки в тях и че приетите от съда факти не съответствали на заявеното от свидетелите в съдебното заседание. Освен това по делото не било установено какво е имало в носения от подсъдимия плик, както и дали предметът на престъплението е в размер на 2000 лева, или евро, или каквато и да е друга валута. Подробното изложение на процесуалното развитие на делото и аргументите на защитата не е самоцелно. Върховният касационен съд никога не е отстъпвал от принципното положение, че противоречието между диспозитив на присъдата и мотивите за постановяването й, вътрешното противоречие в мотивите на първоинстанционния или на въззивния акт, буквалният препис на обстоятелствената част на обвинителния акт и приемането на фактически положения, които не се основават на събрани и проверени процесуално валидни доказателства и доказателствени средства, необсъждането на противоречиви доказателствени източници поотделно и в тяхната взаимовръзка и неизлагането на съображения кои от тях се приемат и защо, е флагрантно нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните - липса на мотиви в съдебните актове, за което върховната инстанция следи и служебно по силата на чл. 124 от Конституцията на Република България, тъй като наличието му би накърнило устоите на правосъдието. Примерно изброените без претенция за изчерпателност хипотези на липса на мотиви обаче, следва да се отнасят до главния факт, очертан в чл. 102, т. 1 и т. 2 НПК, който подлежи на доказване в наказателния процес – извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието, когато те са съставомерен признак на престъплението. Изложените в касационната жалба доводи за липса на мотиви на съдебните актове и на двете инстанции, пространно подкрепени със съпоставка между съобщеното от свидетелите Т. С., И. Пашова, М. А. и В. Б. в съдебното заседание пред ОС Пазарджик и приетите за доказани от съдилищата факти, се отнасят единствено до предмета на доказване по чл. 102 НПК във връзка с обвинението на починалия подсъдим И. К. П.. То обаче, е било за две отделни и самостоятелно извършени престъпления срещу личността на свидетелите Т. С. и И. Пашова, към които подс. К. няма никакво касателство. Затова възприемането на фактически положения от обстоятелствената част на обвинителния акт, които нямат връзка с обвинението на подс. К., а само с това на починалия съпроцесник, но не и негов съучастник П., не може да обоснове отмяната на обжалваните съдебни актове на основание чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. То по никакъв начин не засяга правата и законните интереси на касатора, а засягането им по силата на чл. 349, ал. 3 НПК е предпоставка за възникване изобщо на правото на касационна жалба. В касационната жалба не се съдържат оплаквания от подобно естество относно приетите от решаващите съдилища факти по повод на повдигнатото пред съда обвинение на подс. К. по чл. 304, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Не се констатират заявените с касационната жалба нарушения на чл. 314, ал. 1 НПК и чл. 339, ал. 2 НПК. Въззивният съд е изпълнил в пълен обем задълженията си служебно да провери изцяло съдопроизводствените действия на ОС Пазарджик и правилността на невлязлата в сила присъда. Чрез предоставянето на подсъдимия К. на възможността да даде обяснения във въззивното производство по обвинението е отстранено допуснатото от първоинстанционния съд ограничение на правото му на защита. Пловдивският апелативен съд служебно е констатирал и „досадната техническа грешка“ в диспозитива на обвинителния акт, механично пренесена впоследствие и в диспозитива на присъдата, изразяваща се в това, че като страна по договора от 22.06.2015 година вместо търговското дружество „Б. Асист“ Е. е посочено търговското дружество „Н. Б. И.“ Е.. Защитникът не е релевирал това обстоятелство във въззивната жалба или пледоарията си пред въззивния съд, но сега в касационната жалба претендира, че е налице друга проявна форма на процесуалното нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК - съществено противоречие в първоинстанционния съдебен акт между диспозитив и мотиви. Оплакването е неоснователно по същите съображения, поради които върховната инстанция не прие доводите за липса на мотиви на решаващите съдилища по повод на фактите, свързани с деятелността на починалия подсъдим П.. Подлежащият на доказване главен факт по обвинението на подс. К., така както той е очертан с обвинителния акт, се изчерпва с това предложил ли е подсъдимият и направил ли е опит да даде подкуп на три длъжностни лица от „Напоителни системи“, клон Т., за да изготвят протоколи Образец 19, в които да удостоверят, че строително-монтажните работи на обектите кантон „В.-1“, бент „Л.“ с прилежащ кантон и кантон „Г.“, са изпълнени изцяло съобразно изготвените количествено-стойностни сметки при положение, че това не е било така. Погрешното посочване в диспозитива на присъдата на наименованието на фирмата-изпълнител на строително-монтажните работи по договора от 22.06.2015 година и вярното му впоследствие отразяване в мотивите на първоинстанционния акт (л.181 от н.о.х.д.) не поражда колебание или неяснота във фактическите и правни изводи на решаващия съд по въпросите, свързани с предмета на доказване, поради което съвсем правилно въззивният съд е заключил, че в този случай се касае за нарушение (непрецизност), което е несъществено. Несподеляемо е и оплакването в касационната жалба, че въззивният съд механично е пренесъл мотивите от първоинстанционната присъда в своето решение и не е анализирал самостоятелно събраните доказателства. Видно е от съдържанието на обжалвания съдебен акт, че след проверката на фактическите изводи на първоинстанционния съд, апелативният съд е осъществил собствен анализ на доказателствената съвкупност и от нея е извел фактите, които счита за доказани. Показанията на свидетелите Т. С., И. П., В. Б. и М. А. са обсъдени както поотделно и във взаимовръзка помежду им, така и във взаимовръзката им с останалите доказателствени източници – писмени доказателства (договори, приложения към тях, доклади и становища с приложения към тях), писмени доказателствени средства (протоколи за разпознаване и фотоалбуми към тях), веществени доказателствени средства, изготвени въз основа на приложените специални разузнавателни средства и заключение на съдебно-техническа и оценъчна експертиза. Аналитично-оценъчната дейност е осъществена от въззивната инстанция при стриктно съблюдаване на процесуалните изисквания на чл. 14, ал. 1 НПК и чл. 107, ал. 5 НПК и е обективирана на л. 14-18 от решението по начин, който позволява да бъде проследено формирането на вътрешното убеждение на съда. Фактическите изводи на контролирания съд почиват на годни доказателствени източници, които са интерпретирани съобразно действителното им съдържание и при спазване на принципите на формалната логика. Не може да бъде преценено като основателно и оплакването, че въззивното решение не е съобразено с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. На възражението на касатора, че първоинстанционният съдебен акт страда от липса на мотиви, апелативният съд е отговорил изчерпателно на л. 13-14 от решението си, а на твърдението, че обвинението не е доказано, тъй като по делото не било установено какво е имало в носения от подсъдимия К. плик, както и дали предметът на престъплението е в размер на 2000 лв., или евро, или каквато и да е друга валута – на л. 16-18 от същото. В обобщение, върховната инстанция намира, че Пловдивският апелативен съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят отмяна на обжалвания съдебен акт. Съдопроизводствените действия на контролираната инстанция, включително отстраняването на допуснатото от първоинстанционния съд ограничение на правото на защита на подсъдимия К., на когото ОС Пазарджик не е дал възможност да се подготви по събраните в хода на съдебното следствие доказателства, след което да даде обяснения по възведеното му обвинение, изключват основателността на заявената с касационната жалба претенция и за това, че обвинението на подс. К. не е разгледано от справедлив и безпристрастен съд в нарушение на чл. 6, § 1 ЕКПЧ. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложеното на подс. К. наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от четири години и глоба в размер на 2000 лв. не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Липсва изискваната от закона „очевидност“ на несъответствието между отмереното наказание, което е индивидуализирано в размер под средния, предвиден за престъплението по чл. 304, ал. 1 НК и степента на обществена опасност на конкретното деяние и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието по чл. 36 НК. Размерът на предложения подкуп, броя на длъжностните лица, на които е предложен и преследваната с „дарствения“ акт цел – незаконното в крайна сметка усвояване от фирми на публични средства по неизпълнена обществена поръчка за ремонт на обекти - държавна собственост, разкриват високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Смекчаващите отговорността му обстоятелства – чисто съдебно минало, семейно и социално положение, дори и изявлението му, че е бил „изпратен“ да даде подкупа, не се отличават нито с някаква многобройност, нито което и да е от тях да е изключително по своя характер, така че да се прояви очевидната прекомерност на наложеното наказание и това да обоснове приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 3 НК. С такава изключителност не е и изтъкнатата в касационната жалба продължителност на наказателното производство. През изтеклите шест години от датата на деянието досъдебното производство е приключило, делото е разгледано на два пъти от по две съдебни инстанции по същество и понастоящем приключва и касационното производство. Не се установява безпричинно процесуално бездействие на ръководно-решаващите органи в съответната фаза на наказателния процес, което да е злепоставило правото на подсъдимия К. на разглеждане на неговото дело в разумен срок и да обоснове компенсирането му от върховната инстанция чрез замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация и отмяна на наложеното кумулативно наказание глоба. Не може да бъдат споделени аргументите, изложени в касационната жалба, според които наложеното наказание не било целесъобразно, тъй като не би съдействало за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, а би имало крайно неблагоприятно въздействие върху личността. Целите на наказанието не се изчерпват с поправянето и превъзпитанието на дееца, но още и с неговото предупреждение и възпиране занапред да върши престъпления. И ако замяната на наказанието лишаване от свобода с пробация хипотетично може и да постигне в пълен обем по отношение на подс. К. целите на специалната превенция, то подобно смекчаване на положението му би компрометирало напълно възпитателното и предупредителното въздействие на наложеното наказание по отношение на цялото общество и вместо това би довело до поощряване в отделни негови членове на корупционните нагласи и насърчаване на тяхното практикуване. В сезиращия процесуален документ не е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и не е отправено искане за оправдаване на подсъдимия. То са заявява за първи път в пледоарията на защитника и в последната дума на подс. К. в заседанието пред касационната инстанция, но не подлежи на разглеждане, тъй като касационната проверка се развива съгласно чл. 347, ал. 1 НПК в пределите, очертани от посочените в касационната жалба или протест касационни основания. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 125/14.12.2021 година, постановено по в.н.о.х.д. № 480/2021 година по описа на Пловдивския апелативния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.