6 5 Р Е Ш Е Н И Е № 84 гр. София, 30 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори март двехиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА със секретаря Марияна Петрова при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 179 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано въз основа на постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия Н. С. И. - адв. М. И., против въззивно решение № 281/21.12.2016 г., постановено по внохд № 313/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбата формално се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Посочено е, че допуснатите пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, изразяващи се в неправилна оценка на установените по делото факти са довели до неправилно приложение на материалния закон, включително и до налагането на явно несправедливо наказание. В подкрепа на заявените касационни основания са изложени конкретни доводи само относно претендираното отсъствие на един от квалифициращите признаци на извършеното деяние. Според защитника напускането на района на катастрофата от подсъдимия непосредствено след пътно транспортното произшествие не може да се квалифицира като бягство от местопроизшествието според смисъла на закона, тъй като поведението на И. не е мотивирано от желанието му да се укрие, а представлява неосъзнато действие от негова страна, следствие на изпадането му в шок - в резултат, на което той не е осъзнавал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си. За установяването на това психично състояние на подсъдимия още на досъдебното производство е трябвало да бъде назначена комплексна съдебно медицинска и психиатрична експертиза. В жалбата е отправено искане за отмяна на постановените от предходните съдилища съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или алтернативно за намаляване на размера на наложеното наказание - до предвидения в закона минимум, с прилагане на института на „смекчената наказателна отговорност”. В съдебно заседание подсъдимият Н. И. С. и служебният му защитник адв. И. редовно призовани не се явяват. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Частните обвинители Д. С. и Р. В. Г. – съответно майка и баща на починалата К. Р. В., лично и чрез поверениците им адв.П. К. и адв. К. Д. молят касационната жалба да бъде оставена без уважение. Частният обвинител М. М. и повереникът му адв.С. С. редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 20/31.05.2016 г., постановена от Окръжен съд - Добрич по нохд № 108/2016 г. подсъдимият Н. С. И. е признат за виновен в това, че на 14.04.2015 г., на път [населено място] – [населено място], [община], при управление на л.а. „Мерцедес 200Д” с ДК [рег.номер на МПС] със скорост от 154 км./ч., в пияно състояние и без да има необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение - чл.5 ал.3 т.1, чл.20 ал.1 и ал.2, чл.21 ал.1, чл.150а ал.1 и ал.2 т.6 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Р. В. с ЕГН [ЕГН] и средна телесна повреда на М. Х. М. с ЕГН [ЕГН], изразяваща се в счупване на дясното колянно капаче и дясното стъпало, което е обусловило трайното затрудняване на движението на долен десен крайник за период от около 5 – 6 месеца, след което е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. с ал.3 пр.1,2,3 и 4 б. „А” пр.1 и б. „Б” пр.1 вр. с ал.1 б.„Б” и б. „В” вр. с чл.342 ал.1 от НК и при условията на 58а ал.1 вр. с чл.54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода. На основание чл.60 ал.1 вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС е постановено наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата в тежест на И. са възложени и направените по делото разноски в размер на 1 597,13 лв., като съдът се е разпоредил и с веществените доказателства. По жалба на подсъдимия чрез защитника му е образувано внохд № 313/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановеното по делото въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337 ал.1 т.2 пр.1 от НПК е изменена първоинстанционната присъда като И. е оправдан да е извършил престъплението по чл.343 ал.4 вр. с ал.3 от НК, като е допуснал нарушение на правилата за движение, установени чл.5 ал.3 т.1, чл.20 ал.1 и ал.2, чл.150а ал.1 и ал.2 т.6 от ЗДП, като в останалата част присъдата е потвърдена. С оглед направените възражения в касационната жалба следва да се посочи на първо място, че производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на чл.371 т.2 и сл. от НПК като подсъдимият в присъствието на назначения му служебен защитник е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Окръжният съд, след като е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия, и е разгледал делото съобразно изискванията на чл.372 ал.4 вр. с чл.373 ал.2 от НПК. Видно от протокола на проведеното съдебно заседание никоя от страните, в това число и защитникът не е имал искане за събиране на други доказателства, включително и за назначаване на исканата за първи път едва в касационната жалба комплексна съдебно медицинска и психиатрична експертиза. По делото няма каквито и да било обективни данни, които могат да породят съмнения относно вменяемостта на подсъдимия или способността му с оглед физическото или психическото му състояние, включително и непосредствено след възникналото пътно транспортно произшествие, правилно да възприема фактите от действителността и да ръководи постъпките си, т.е. претенцията за назначаване на исканата експертиза не намира опора в доказателствата по делото. В този смисъл касационният състав не констатира нарушения при формиране на вътрешното убеждение на предходните съдилища. По делото са налице достатъчни и несъмнени доказателствени факти, които подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание и позволяват установяването на обективната истина относно осъщественото от И. престъпление, чиято правна квалификация е в съответствие с изискванията на наказателния закон, а и с установената съдебна практика /Постановление № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г. на ПВС/. Безспорно е, че подсъдимият не е останал на местопроизшествието, напуснал го е не поради необходимост да отиде в болнично заведение, тъй като е отказал да се качи в пресрещналата го на два пъти линейка. Той се е отдалечил в близката гора, където се е опитал да се укрие, включително и от пристигащия полицейски авто-патрул, като е задържан от един от служителите на МВР, т.е. И. не само е напуснал местопроизшествието, но и по категоричен начин – няколкократно е демонстрирал желанието си да не остане на мястото до идването на компетентните органи. Следователно поведението му, както правилно е приел и въззивният състав не е съобразено с изискванията на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП. С оглед на гореизложеното касационният състав счита, че и материалният закон е правилно приложен, като не са налице основания за корекция на постановения съдебен акт относно квалифициращия признак „избягал от местопроизшествието”, поради което залегналите в жалбата на защитника възражения са неоснователни. В касационната жалба, въпреки че не са изложени конкретни съображения в подкрепа на отправената претенция за наличието на явна несправедливост на наложеното наказание следва да се отбележи, че настоящият състав изцяло споделя изводите на апелативния съд по отношение индивидуализацията на наказанието на подсъдимия. В случая не е налице диспропорция в ущърб на подсъдимия, още по-малко тя да е очевидна, между наложеното наказание, обществената опасност на деянието и дееца, и на останалите, определящи отговорността обстоятелства. Напротив - проявената от окръжния съд снизходителност при определянето на наказание от шест години лишаване от свобода, редуцирано при условията на чл.58а ал.1 от НК на четири години, се явява неправилна и необоснована, но предвид отсъствието на въззивен протест или жалба от частното обвинение тя не би могла и не може да бъде отстранена. При проявената в случая престъпна самонадеяност от страна на подсъдимия да управлява новозакупения от него автомобил, без да има необходимата правоспособност за това, със скорост от 154 км./ч. при разрешена от 90 км./ч., в пияно състояние, след употребата на значително количество алкохол – 1,47 на хиляда, и последвалото впоследствие бягство от местопроизшествието, следствие на всичко което е причинена смъртта на една двадесет и седем годишна жена и телесна повреда на водача на другия автомобил, както и невъзможността за възстановяване на двете превозни средства, т.е. на практика при наличието на всички квалифициращи признаци на деянието по чл.343 ал.4 вр. с ал.3 от НК, включително и на множество предходни осъждания на подсъдимия, допълнително намаляване на така наложената санкция би се явила в още по-голямо противоречие на визираните в чл.36 от НК цели на наказанието. Водим от горното, настоящият състав на ВКС счита, че при формиране на вътрешното си убеждение въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно и тъй като наложеното наказание не е могло да бъде увеличено, обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 281/21.12.2016 г., постановено по внохд № 313/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: