ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № 347   София, 04. юни 2010 г.     Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и десета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Борислав Белазелков                                                 ЧЛЕНОВЕ:     Красимира Харизанова                                                                         Марио Първанов   като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 311 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Пазарджишкия окръжен съд от 01.10.2008 г. по ч.гр.д. № 742/2008, с което е отхвърлено искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Недоволен от определението е жалбоподателят Д. С. С., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос подлежи ли на отменяване заповед за изпълнение по жалба срещу предварителното й изпълнение, който се разрешава се противоречиво от съдилищата. Ответницата по жалбата Т. С. В. не е представила становище съгласно изискванията на чл. 284 ГПК, а ответникът И. С. В. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивнта инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че представеният договор за заем е с нотариална заверка на подписите, редовен е от външна страна, но не удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане, тъй като изискуемостта на вземането не е настъпила. Задължението за връщане на получения заем става изискуемо от момента, в който заемополучателите изкупят от общината дворното място, върху което са построили притежаваната от тях сграда. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя съдържанието на обжалваното определение и се разрешава противоречиво от съдилищата, както се устанвява от представените определения на Софийския градски съд и Върховния касационен съд. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. По същество правилно въззивният съд е приел, че заповедта за изпълнение въз основа на документ не е заповед, чието предварително (незабавно) изпълнение е допуснато поради представянето на съответен документ. Затова, ако е поискано незабавно изпълнение без да е представен съответен документ или ако представеният документ не е надлежен, съдът не може да издаде обикновена заповед за изпълнение за частта от претендираното вземане до размера на 25.000 лева. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че въззивната инстанция може да отмени заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение може да бъде обжалвана само в частта за разноските (чл. 413, ал. 1 ГПК) и в частта за незабавното изпълнение (чл. 419 ГПК). В останалата част заповедта не може да бъде обжалвана и въззивният съд не може да се произнася по нея. Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК на обжалване подлежи разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението и в този случай въззивният съд може да издаде заповед за изпълнение. Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а въпросът по жалбата – решен от касационния съд съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК. По същество правилно въззивният съд е приел, че в представения договор за заем страните са уговорили връщането на заетата сума да стане след настъпването на определени обстоятелства. Неправилно обаче съдът е приел, че тези обстоятелства са сключването на договор с общината, който следва да бъде вписан. Също неправилно съдът е приел, че влизането в сила на заповедта за изкупуване на мястото не е влязла в сила. Съгласно чл. 25 ЗЗД действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Настъпването на събитието може да не зависи от волята на страните (напр. постановяването на заповед за изкупуване на земята) или да зависи от волята на някоя от страните (напр. сключването на договор за покупко-продажба). От сбъдването на условието обаче зависи дали договор ще породи действие или ще прекрати действието си. Представеният договор за заем не е сключен под условие. Връщането на получения заем се дължи, но изискуемостта на вземането възниква с изтичането на един месец от влизането в сила на заповедта, с която общината се произнася по искането за изкупуване (съгласие или отказ). За установяването на изискуемостта на вземането е представена заповед № 166/04.03.2008 на кмета на община Б., която е влязла в сила незабавно, тъй като единственият й адресат Т. С. В. няма правен интерес да я обжалва. Видно от изложеното представеният договор за заем е с нотариална заверка на подписите, редовен е от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане, чиято изискуемост е настъпила на 04.04.2008 г. В производството по издаване на заповед за изпълнение не може да бъде разглеждано възражението, че сумата по отпуснатия заем в действителност не е предадена от заемодателя на заемополучателите. Това възражение може да бъде разгледано от съда в производството по иска на кредитора за съществувне на вземането (чл. 422 ГПК). Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   ОПРЕДЕЛИ:   ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Пазарджишкия окръжен съд от 01.10.2008 г. по ч.гр.д. № 742/2008. ОТМЕНЯ определението на Пазарджишкия окръжен съд от 01.10.2008 г. по ч.гр.д. № 742/2008. ПОТВЪРЖДАВА предварителното изпълнение на заповедта на Пазарджишкия районен съд № 141 от 07.07.2008 г. по ч.гр.д. № 1148/2008 за изпълнение на паричното задължение от 40.000,00 лева със законната лихва от 25.06.2008 г. и 1.500,00 лева съдебни разноски на Т. С. В. и И. С. В. от П. към Д. С. С. от с. С. въз основа на договор за заем от 14.08.2008 г.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.