Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                            № 196                                        София, 01 юни  2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов                                                            ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                 Цветинка Пашкунова     при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Р. Карагогов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 180/2009 г.   Производството е по реда на чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на осъдения Б. М. П., за възобновяване на н о х д № 225/2008 година по описа на Видинския районен съд, по което е постановена присъда № 804/12.11.2008 година, потвърдена от Видинския окръжен съд с решение № 20/26.02.2009 година по в н о х д № 353/2008 година. В искането са посочени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1- 3 НПК, като предпоставка за процесуалната му допустимост. По основанието за допуснато нарушение на материалния закон, доводи не се съдържат, освен твърдението, че е постановена осъдителна присъда по обвинение, което не е доказано по безспорен начин, чл. 303 ал. 1 и 2 НПК. Процесуалните нарушения по второто основание, по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК, могат да се обобщят в две категории – а/ такива, допуснати на досъдебната фаза на процеса, свързани с правото на защита на подсъдимия и б/ допуснати в съдебната – липса на мотиви към първостепеният съдебен акт, в който вместо съображения на съда, буквално е преписан обвинителния акт; въззивният съд не е отговорил на нито един от доводите във въззивната жалба, в нарушение на чл. 339 ал. 2 НПК. В съдебното заседание пред третата инстанция, осъденият Б. П. се явява лично и с упълномощеният си з. – адвокат Н от АК-Монтана. Последният представя писмена защита, в която по основанието за допуснато нарушение на материалния закон развива тезата, че обвинението спрямо П. не е доказано от субективна страна и съдебните актове са основани на предположения. Прави искане за възобновяване на наказателното производство и връщане на делото на досъдебната фаза на процеса за отстраняване на нарушенията свързани с правото на защита на подсъдимия. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането, с твърдението, че подсъдимият е заверявал договорите в отсъствие на арендодателите и без да е убеден, че те са ги подписали. В последната си дума, осъденият П. заявява, че не виновен и поддържа искането за възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е неоснователно. С цитираната присъда осъденият П. е признат за виновен в това, че на 16.09.2003 г. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – нотариус № 113 по регистъра на Нотариалната камара, в кръга на службата си е съставил официални документи – нотариално удостоверяване на верността на подписите на договори за аренда на земеделски земи, със страни – различни граждани като арендодатели /Павлета П. , Ю. В. , И. П. / и ЕТ „Монд-Кирил Иванов”, гр. М. с управител К, като арендополучател, в отсъствие на арендодателите, с цел да бъде използвано това удостоверяване пред Службата по вписванията – гр. Лом, като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл. 311 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 НК. Наложено му е наказание една година лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. Със същата присъда е признат за невиновен в това, да е извършил на същата дата, същото престъпление, със страни по договорите – Т. А. , П. Ц. , А. Д. , К. Н. , Б. Д. и Н. К. и е оправдан частично по обвинението за прест. по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, по отношение удостоверяване на подписите на арендодателите по тези договори. Признат е за виновен и в това, че на 28.10.2004 госдина при условията на продължавано престъпление, в същото длъжностно качество и в кръга на службата си е съставил официални документи – нотариално удостоверяване верността на подписите в договори за аренда на земеделски земи, със страни – арендодателите Р. Д. и Ц. Д. и аредополучател – „Фаун” ООД – гр. М., с управител К, в отсъствие на арендодателите, с цел да дъде използувано това удостоверяване пред Службата по вписванията-гр. Лом, като доказателство за това – прест. по чл. 311 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 НК. Наложено му е наказание една година лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. Със същата присъда е признат за невиновен по обвинението, по същото време и в същото длъжностно качество да е осъществил състава на същото престъпление, по отношение на арендния договор със страна, като арендодател – Б. А. На основание чл. 23 НК му е наложено едно общо наказание – една година лишаване от свобода, условно, за тригодишен изпитателен срок. По жалба само на осъдения и неговите защитници, с цитираното въззивно решение тази присъда е потвърдена изцяло. При проверката по делото не се установи процесуалното нарушение по чл. 339 ал. 2 НПК. Въззивните жалби са бланкетни, а в допълнителната са изложени само възражения срещу прилагането на материалния закон. По доводите на адвокат К, че Б. П. има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 ал. 1, б. „б” НК, но тъй като не е участник в обществените отношения, свързани с дейността на държавните органи и като „частен нотариус” не се намира в тяхната система, той не може да бъде субект на престъплението по чл. 311 НК. Отговор на това възражение е даден в атакуваното решение на л. 77 и 78 от въззивното производство. Може само да се добави, че доколкото възраженията в жалбата относно приложното поле на чл. 282 НК и сл. от Раздел ІІ „Престъпления по служба” с позоваване на ПлП № 2/80 на ВС и други решения на състави на ВКС, са реззонни, за престъпленията включени в Глава Осма НК, по отношение на документното престъпление по чл. 311 НК, включено в Глава Девета НК, те са неотносими. Другите възражения, свързани със спазване на процесуалните правила, всъщност са били съобразени от първостепенният съд, който е постановил оправдаване, на основание чл. 303 ал. 2 НПК. Въззивният съд правилно се е позовал на липсата на протест, за да не обсъжда тази част на обжалваната присъда. Направеното за първи път пред настоящата инстанция възражение за допуснато нарушение на правото на защита на досъдебното производство е неоснователно. Преди всичко, осъденият е с висше юридическо образование и по презумпция са му известни процесуалните правила, вкл. правата му като страна в наказателния процес. На второ място, видно от призовките, които е получил лично, на гърба им са описани правата на обвиняемия, с дословен препис от НПК. На трето, с оглед размера на предвиденото наказание по чл. 311 НК, до пет години лишаване от свобода, не е задължително участието на з. в процесуалните действия по повдигане и предявяване на обвинението. Данни за наличие на някоя от другите хипотези на чл. 94 НПК, по делото не се съдържат, а и няма такива твърдения в искането за възобновяване на наказателното производство. Наистина в досъдебното производство е приложен на л. 6 договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че осъденият е упълномощил адвокат И от АК-Монтана, но той няма дата и конкретен предмет, а в пълномощното няма посочени данни за делото или фазата на производството за което е направено. Освен това, по делото не се съдържат данни за това, така упълномощения адвокат и майка на осъдения да е била в невъзможност да участва в описаните процесуално-следствени действия. В съответните протоколи не се съдържа изрично изявление на осъдения, в качеството му на обвиняем, че иска съответните действия да се извършат в присъствието на адвокат. Поради изложеното, настоящият състав намира, че на осъдения не са били нарушени правата свързани със защитата му на досъдебното фаза на процеса, както и не са били ограничени процесуалните му права като страна в съдебното производство пред първата и втората инстанция. Не намират опора в данните по делото и възраженията за допуснато нарушение на материалния закон. С гласни и писмени доказателства, включително и с категорична почеркова експертиза е доказано, че подписите на лицата – арендодатели не са поставени от тях върху договорите, следователно нотариалното удостоверяване от осъдения, като нотариус, че същите са положени лично пред него е невярно. Самият осъден признава, че заверките на подписите на арендополучателя е направил не в нотариалната кантора, а в офиса на последния, което също е индиция, че осъденият се е доверил на верността и автентичността на подписите, в разрез със задълженията си на нотариус по Закона за нотариусите и нотариалната дейност, както и чл. 13 от приетия въз основа на този закон Етичен кодекс на нотариусите - право и задължение е на нотариуса да изпълни исканото нотариално удостоверяване, съобразено със закона и добрите нрави…при гарантиране на законосъобразност, етичност и изразяване на свободна воля. Следователно, вътрешното убеждение на съдилищата не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, въз основа на събраните безпротиворечиви доказателства, относими към предмета на доказване, изводите, че се касае за извършени от осъдения Б. П. , документни престъпления по чл. 311 ал. 1 НК, вр. с чл. 26 ал. 1 НК, са законосъобразни. При проверката по делото, съобразно въведените касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 НПК, не се установиха обстоятелства в подкрепа на изложените от осъдения и защитата му доводи, както в искането за възобновяване, така и в писмената защита представена пред третата инстанция. Ето защо, направеното искане за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 353/2008 година по описа на Окръжен съд – Видин е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 353/2008 година по описа на Видинския окръжен съд.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: