Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-неистинност на документ



Р Е Ш Е Н И Е

№ 442/2013

гр. София 03.02.2014 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 18 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Ани Давидова
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.дело № 5957 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена молба вх. № 3353/28.08.2013 г. от ищеца Д. А. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 174/03.06.2013 г. по гр.дело № 691/2012 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с което е отменено въззивно решение № 67/07.03.2012 г. по в.гр.дело № 127/2012 г. на Окръжен съд [населено място] и вместо него са отхвърлени исковете на Д. А. М. против [фирма] [населено място] за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на М. на осн.чл.330,ал.2,т.6 КТ, извършено със заповед № 1 – ТД/14.01.2011 г. на управителя на [фирма], за възстановяване на Д. М. на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането на М. без работа, поради незаконното уволнение.
Поддържаното основанието за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Според молителя налице е хипотезата на чл.303,ал.1,т.2 ГПК – представил е отчетни форми за явяване на работа за месец декември 2010 г. и за месец януари 2011 г. и счита, че същите са неистински документи, върху които е основано решението. Към молбата за отмяна са приложени посочените отчетни форми, протокол от 18.07.2011 г. от съдебно заседание по гр.дело № 218/2011 г. на Свищовския районен съд, копие от нотариално заверена декларация на лицето С. К. И..
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема, че същата е подадена от легитимирана страна – ищец, в срока по чл. 305,ал.1,т.2 ГПК, мотивирано е основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна на поддържаното основание по следните съображения:
За да е налице основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК следва по надлежния съдебен ред да е установена неистинността на документ, на показанията на свидетел, на заключението на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Установена неистинност на документ по надлежен съдебен ред означава установена неистинност на документа с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение на граждански съд по чл.97,ал.4 ГПК/отм./, чл.124, ал.5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в чл.24,ал.1,т.2-5НПК или е спряно на основанията по чл. 25,т.2 или чл.26 НПК или извършителят на деянието е останал неоткрит.
В подкрепа на становището за наличие на соченото основание молителят е представил ксероксни копия на отчетни форми за явяване на работа за месец декември 2010 г., за месец януари 2011 г. Тези писмени доказателства са представени от ответника по молбата за отмяна и ответник по иска [фирма] [населено място] в производството по делото пред първата инстанция с отговора по исковата молба – л.24 и л.25 от делото. Ищецът, чрез адв. Д. е оспорил истинността на документите, които са частни удостоверителни, издадени от ответника по иска и съдът с определение в съдебно заседание на 18.07.2011 г. по гр. дело № 218/2011 г. на СРС на осн.чл.193,ал.2 ГПК е постановил да се извърши проверка на истинността им. При постановяване на първоинстанционното решение съдът не е основал фактическите и правни изводи на тези доказателства. С решението, чиято отмяна е поискана съдът също не е обосновал решаващите си правни изводи с тези доказателства. При липса на доказателства за установена неистинност на посочените отчетни форми с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение на граждански съд по чл.97,ал.4 ГПК/отм./, чл.124, ал.5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК същите не могат да се квалифицират като основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.2 ГПК. Относно представения препис от протокол от съдебно заседание, проведено на 18.07.2011 г. по първоинстанционното гр.дело № 218/2011 г. на Свищовския районен съд и декларация на лицето С. К. И. с нотариална заверка на подписа от 14.01.2011 г., имаща характер на свидетелски показания съдът намира, че същите са неотносими към твърдяното основание за отмяна, а и молителят ги е представил в подкрепа на твърдението за неистинност на цитираните по-горе отчетни форми.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че в настоящият случай не е установен фактическия състав на чл.303,ал.1,т.2 ГПК – установена по надлежен съдебен ред неистинност на представените отчетни форми и поради това молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение. Останалите предпоставки за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК молителят не е въвел като основание за отмяна и поради това съдът не ги обсъжда.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Оставя без уважение молба с вх. № 3353/28.08.2013 г., подадена от ищеца Д. А. М. от [населено място], [улица], № 72, вх.Б, ет.7, ап.19 за отмяна на осн.чл.303,ал.1,т.2 ГПК на влязло в сила решение №174/03.06.2013 г. по гр.дело № 691/2012 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е отменено въззивно решение № 67/07.03.2012 г. по в.гр.дело № 127/2012 г. на Окръжен съд [населено място] и вместо него са отхвърлени исковете на Д. А. М. от [населено място] против [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на М. на основание чл.330, ал.2,т.6 КТ, извършено със заповед № 1-ТД/14.01.2011 г. на управителя на [фирма], за възстановяване на Д. М. на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането на М. без работа, поради незаконното уволнение.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: