4 Р Е Ш Е Н И Е № 553 София, 07 декември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2650/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Перник против новата въззивна присъда № 17/ 08.09. 2011 г., постановена по ВНОХД № 276/2011 г. от Окръжен съд – Перник. В протеста се счита, че постановената присъда е неправилна, тъй като при постановяването й е допуснато нарушение на материалния закон, поради което се иска нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В касационното производство участва само прокурорът от Върховната касационна прокуратура, който поддържа протеста. Подсъдимият А. Г. Р. не се явява, редовно призован. Не се явява и защитникът му, също редовно призован. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 4/12.01.2011 г., постановена по НОХД № 1340/2010 г. от Районен съд – Перник, подсъдимият А. Г. Р. е бил признат за виновен в това, че на 08.04.2003 г. чрез използване на неистински документ е получил от [фирма] – София, клон [населено място], без правно основание чуждо движимо имущество, с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал.1 от НК. Наложеното наказание е една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. С въззивния съдебен акт, постановен по жалба на подсъдимия Р. първоинстанционната присъда е отменена и вместо нея на основание чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК подсъдимият Р. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 212, ал.1 от НК. ІІ. Касационното основание, на което се позовава протестът е нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Очевидно не се оспорват фактическите положения, приети по постановената нова въззивна присъда, след като изрично е заявено, че те не се различават от тези, приети от първата инстанция, но според прокурора въззивният съд е направил “необоснован” извод за несъставомерност на извършеното по чл. 212, ал.1 от НК. Част от доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, не биха могли да се отнесат към неговото съдържание. При това положение на разглеждане подлежи тезата за неправилна интерпретация на материалния закон в смисъл, че при приетите фактически положения деянието е съставомерно, поради което и неправилно е постановено оправдаване на подсъдимия. Възраженията са неоснователни. Преди всичко следва да се спомене, че в първата инстанция производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, очертано в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, поради което недоумение буди посоченото в протеста, че подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт – хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Отделно от това, няма съмнение, че и при последно посочената диференцирана процедура, съдът може да постанови оправдателна присъда. В този смисъл, акцентът, поставен върху процедурата, при която е разгледано делото, не обслужва самото оспорване, направено с протеста. На следващо място, известно е, че за да е налице престъпление по чл. 212, ал.1 от НК, освен изискването да е използван документ – неистински, преправен или с невярно съдържание, е необходимо и намерение полученото без правно основание имущество да бъде присвоено. Въззивният съд е подставил под съмнение изводите на първата инстанция за доказаност на първия акт от документната измама – порочният документ да е използван от подсъдимия, защото същите са изградени върху предположения, но не това е било решаващото за оправдаването на подсъдимия Р. по обвинението по чл. 212 от НК. Както правилно е посочил въззивният съд, за да е съставомерно деянието по този текст е необходимо да се установи, освен всичко друго, и присвоителното намерение, а доказателствата по делото не позволяват да се направи такъв извод. В тази връзка, с основание са обсъдени установените обстоятелства по делото, че след получаване на сумата по договор за потребителски кредит подсъдимият Р. и съпругата му (другият кредитополучател по договора ), са погасили голяма част от задължението си, като в някои от случаите направените вноски по погасяването му са надвишавали размерът на тези, определени с погасителния план. Посочените обстоятелства ясно манифестират намерение, различно от присвоителното, последното необходим елемент, както вече се каза, от субективната страна на престъплението документна измама. Тук е мястото да се отбележи, че в касационния протест тези обстоятелства не се коментират, а присвоителното намерение е видяно в това, че “..погасяването на кредита е извършено от един от поръчителите (вероятно става дума за част от погашението, бел. ВКС), които суми не са му възстановени..”. Последно посоченото твърдение също не е съвсем вярно, тъй като в делото присъстват разписки (от 04.01.2006 г. и 07.02.2006 г.), от които е видно, че има частично възстановяване на сумите на свидетеля З.. Фактът, че подсъдимият Р. е спрял плащането на дължимите суми по отпуснатия кредит, наложило частичното му погашение от поръчителя - свидетеля З., очертава безспорно житейски укоримо поведение, но последното не е достатъчно, за да се приеме наличие на “присвоително намерение”. Евентуалната отговорност на подсъдимия Р. по чл. 316 от НК не би могла да се реализира, предвид настъпилата погасителна давност, което очевидно е съобразено и от прокурора, изготвил протеста, тъй като в него не са изложени съображения в тази връзка. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354,ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 17/ 08.09. 2011 г., постановена по ВНОХД № 276/2011 г. от Окръжен съд – Перник. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.