6 Р Е Ш Е Н И Е №140 Гр.София, 13.10.г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря К. А., след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 90 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Т. И., гр.София срещу решение № 146/17.08.2009г., постановено по гр.д.№ 452/2009г. от Софийския градски съд, с което е отменено решението от 07.04.2008г. по гр.д.№ 13704/07г. на Софийския районен съд и е отхвърлен искът на касатора против “Ф. Д. България” ЕООД за заплащане на сумата от 3129.32 лв., представляваща възнаграждение за м. октомври 2006г. по договор от 01.01.2006г. С определение № 521/29.06.2010г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: Нищожен ли е, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, договорът за правни консултации, по който извършването на услугите е възложено на търговско дружество, а не на дружество, регистрирано по Закона за адвокатурата? Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Ответникът “Ф. Д. България” ЕООД, гр.София не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., за да се произнесе взе в предвид следното: Производството по делото е образувано по иск на “Т. инкогнита”ООД срещу “Ф. Д. България” ЕООД за заплащане на сумата от 3129.32 лв., представляваща възнаграждение за предоставени правни консултации за месец октомври 2006г. Ищецът твърди, че между страните съществуват дългосрочни договорни отношения и от 01.01.2006г. предоставя на ответника правни консултации на абонамент в размер на 160 часа месечно. Ответникът заплащал възнаграждение за извършената работа, но отказал плащане за положения труд за месец октомври 2006г. по издадена и двустранно подписана фактура. Първоинстанционният съд е приел, че страните са сключили ненаименован договор, който съдържал елементи на договора за изработка и на договора за поръчка. Дългосрочните търговски отношения и предоставянето на правни консултации са счетени за доказани от извършените плащания за осъществени правни консултации по издадени фактури за месеци преди м.октомври 2006г., както и от показанията на свидетелката Ш.. Съдът е приложил правилото на чл.301 ТЗ, с оглед на оспорването на представителната власт на свидетелката за подписване на фактурата на извършена работа, и е уважил иска в предявения размер. Въззивният съд е прогласил нищожност на договора за абонаментно правно и консултантско обслужване от 01.01.2006г., представен с въззивната жалба, като е тълкувал съдържанието му в частта за предмета на предоставените услуги във връзка с чл.24 и чл.3 от Закона за адвокатурата. Решаващият състав е изложил съображения, че сключеният договор е за адвокатски услуги по смисъла на чл.24, ал.1, т.1 и т.2 ЗА, като нормата на чл.3, ал.1 ЗА ограничавала субектите, които могат да поемат такива задължения, до адвокати, адвокатски дружества и адвокатски сдружения. Възлагането на адвокатски услуги на капиталово търговско дружество, каквото е ищецът, е счетено за противоречащо закона, поради което договорът е обявен за нищожен съгласно чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и искът за заплащане на възнаграждение е отхвърлен. По въпроса, обосновал допускането на касационното обжалване: Нищожната на основание чл.26, ал.1, пр.1, ЗЗД сделка не произвежда правно действие, когато е сключена в нарушение на императивна правна норма. Поставеният въпрос, с оглед на възприетото от въззивния съд разрешение, основано на тълкуване на нормите на Закона за адвокатурата, изисква отговор доколко специалните разпоредби относно упражняването на адвокатската професия въвеждат законова забрана действията, изброени в чл.24 ЗА, да бъдат извършвани от лица, които не са адвокати или не представляват сдружение на адвокати. Упражняването на адвокатската професия е регламентирано в чл.134, ал.1 от Конституцията на Република България като дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за адвокатурата възпроизвежда конституционното право на защита по чл.56, като прогласява и принципите, в съответствие с които се осъществява адвокатската професия – независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Посочените принципи са намерили отражение при регламентиране на правата и задълженията на адвоката, организацията и управлението на адвокатурата и отговорността на адвоката. По силата на чл.3, ал.1 ЗА адвокатската професия може да се упражнява само от адвокат, практикуващ самостоятелно или в сдружение по закона. Отделни дейности – правна работа или съвместна работа по дела, могат да се възлагат по договор за сътрудничество с друг адвокат- чл.76 ЗА или да се сключи договор за постоянна работа с друг адвокат или адвокатско дружество – чл.77 ЗА. Законът въвежда забрана адвокатът да привлича клиенти чрез посредници – чл.41 ЗА, както и да рекламира своята дейност – чл.42 ЗА. Следователно адвокатската професия, независимо от установения принцип на самоиздръжка, по който същата се доближава до стопанската дейност в най-общ смисъл, има специфична регламентация от гледна точка на управление и на предметен обхват. Законът въвежда изрични правила за конфиденциалност – чл.45 ЗА и за отговорност на адвоката – чл.51 ЗА, както и включва широк кръг от дейности, осъществяването на които представлява упражняване на адвокатска професия по смисъла на чл.24 ЗА. Дейностите по чл.24, ал.1 ЗА са разделени в три групи: 1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото, 2.изготвяне на всякакви книжа – молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа и 3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правото и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица. Съпоставката на очертания от законодателя предметен обхват на адвокатската дейност с други професии, при упражняването на които се изискват правни познания, както и с регламентацията на договора за поръчка в ЗЗД, разкрива спецификата, т.е изключителността по чл.2 ЗА на адвокатурата. Дейността по чл.24, ал.1, т.2 ЗА – изготвянето на книжа, е обвързано с възложената работа и следователно със защитата на правата и интересите на клиента. Представителството, включено в чл.24, ал.1, т.3 ЗА, когато същото се осъществява пред физически и юридически лица или административни органи и служби, не би могло да се определи като дейност, за извършването на която всякога е необходимо прилагането на правни знания. Договорът за поръчка по ЗЗД, както и правилата за представителството по гражданското и търговското право не въвеждат ограничения относно личността или качеството на упълномощения. Притежаването на правоспособност на адвокат се изисква само относно процесуалното представителство пред съд и за същата Законът за адвокатурата съдържа детайлна регламентация – чл.25 ЗА. Представителството по пълномощие пред съд е уредено в чл.32 ГПК и същото е допустимо да се извършва от други лица, извън вписаните адвокати, но само ако те са сред кръга на лицата, посочени в тази норма или в друг закон. В този смисъл, процесуалното представителство пред съд представлява типична и едновременно с това изключителна дейност, характеризираща упражняването на адвокатската професия. Консултациите и становищата по въпроси на правото – чл.24, ал.1, т.1 ЗА предполагат ползването на правни познания, но за извършването й от друго лице, което не е адвокат, законодателят не е въвел изрична забрана. Например: Нотаруисът може да изготвя документи и да дава устни и писмени консултации – чл.22 ЗННД, частният съдебен изпълнител има право да прави справки, да набавя документи, да определя начина на изпълнение – чл.18 ЗЧСИ. Правилникът за прилагане на Закона за социалното подпомагане определя Центровете за социална рехабилитация и интеграция като комплекси за социални услуги, вкл.и осъществяващи социално – правни консултации. Бюрата за социални услуги по Наредба № 4/16.03.99г. за реда на извършване на социални услуги извършват социални и правни консултации по проблеми, свързани със социалното подпомагане. Законът за мерките срещу изпиране на пари е приложим и спрямо лица, които по занятие извършват правни консултации, когато участват в планирането и изпълнение на операция или сделка на свой клиент относно покупко – продажба на недвижим имот – чл.3, ал.2, т.28. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че консултациите и становищата по правни въпроси, представляват дейности, включени в адвокатската професия, но без да е въведена законова забрана те да бъдат осъществявани и от други лица, които не са вписани в регистъра на адвокатската колегия. Нормата на чл.24 ЗА не следва да се тълкува като ограничаваща предоставянето на правни консултации от други лица, различни от адвокатите, освен ако такава забрана не е наложена от друг закон – като чл.213 З. по отношение на съдиите, прокурорите и следователите и чл.10 ЗМ – за медиаторите. В тази връзка, нормата на чл.284, ал.2 ГПК допуска приподписването на касационната жалба, както от адвокат, така и от представител на жалбоподателя с юридическа правоспособност. Следователно, приподписването на жалбата би могло да се разглежда не само като съдействие при осъществяване на процесуално действие, но и като дейност, за чието изпълнение се прилагат правни знания /становища, консултации/ от правоспособен юрист, който не е адвокат. Съставът на ВКС, ТК, І отд. дава следния отговор на поставения въпрос: Сключеният с търговско дружество договор за правни консултации, ако същият включва дейности, за осъществяването на които са необходими и се прилагат правни познания, но без да е възложено процесуално представителство пред съд, не е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, независимо че довереникът не е адвокат или адвокатско съдружие по ЗА. По същество на касационната жалба. Въззивният съд е приел, че договорът между страните от 01.01.2006г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, като е обсъждал съдържанието на дължимата престация според писмен договор от 17.10.2005г., представен с въззивната жалба. Този писмен документ не е подписан от страна на доверителя, като за периода от 01.01.2006г. за дължимото възнаграждение на довереника са издавани фактури. Всички фактури са двустранно подписани и в същите извършената работа е отразена като “правни консултации”. При тези данни по делото правилно е прието, че между страните е сключен договор за правни консултации, но същият не е обективиран в писмения документ от 17.10.2005г., а е в устна форма. Спорът е дали довереникът е изпълнил задължението си за месец октомври 2006г. и какъв е характерът на извършената работа. От показанията на св.Шопска се установява, че същата е подписала фактурата за предоставените услуги през месец октомври 2006г. от името на ответника, след като е проверила отчета на ищеца. Дружеството – доверител се занимавало с инвестиционна дейност, покупка и продажба на парцели, а довереникът извършвал проучването на имотите, уточняване на тяхната собственост, водел преговори със собствениците за закупуването и продажбата им. Настоящият състав на ВКС намира, че предметът на уговорената престация по договора - “правни консултации”, е за извършване на дейности, които могат да се осъществяват от лица, които не притежават качеството адвокат или не са адвокатски съдружия по ЗА. Договорът не е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗА, доверителят е изпълнил възложената му работа, поради което довереникът дължи уговореното възнаграждение в размер на исковата сума. По тези съображения въззивното решение следва да се отмени като неправилно, съгласно чл.293, ал.2 ГПК, и да се постанови ново решение, с което предявеният иск да се уважи на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 13.06.2007г. до окончателното изплащане на главницата. На основание чл.81 ГПК ответникът следва да заплати направените от касатора разноски. Не е представен списък по чл.80 ГПК, поради което съдът определя разноските в размер на 92.58 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 146/17.08.2009г., постановено по гр.д.№ 452/2009г. от Софийския градски съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА “Ф. Д. България” ЕООД, ГР.София, ж.к.”Слатина”, ул.”Гео М.” № 132, вх.А, ет.6, ап.18, да заплати на “Т. инкогнита” ООД, гр.София, ул.”Янтра” № 16, ап.8, сумата от 3129.32 лв. /Три хиляди сто двадесет и девет лв. и 32 ст./, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща възнаграждение за м. октомври 2006г. по договор от 01.01.2006г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2007г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 92.58 лв. /Деветдесет и два лв. и 58 ст./ - разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.