4 Р Е Ш Е Н И Е № 849/ 2010 гр. С., 12.01.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и десетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 40 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. В. Д. от[населено място], чрез процесуалния й представител адв. П. П., против въззивното решение № 1335 от 27 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1880 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е отменено решение № 2465 от 21 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 4490 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г. и вместо него исковете на Д. за отмяна на уволнението й със заповед № 8 от 5 март 2009 г. на [фирма] клон В., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на сумата от 1200 лева обезщетение за оставането й без работа, са отхвърлени. Касационният контрол е допуснат с определение № 885 от 9 август 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос ако заповедта за уволнение препраща в мотивите си към допълнителен документ, този документ следва ли да бъде връчен на работника заедно със заповедта или дори преди това. По поставения въпрос касаторката сочи, че връчването на съответният документ, към който заповедта за уволнение препраща, дава възможност на работника да знае в какво е обвинен, защо е уволнен и да може да организира защитата си, като такова връчване следва да стане преди връчването на заповедта за уволнение или едновременно с нея. Ответникът [фирма] клон В., не представя отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. С решението си по поставения въпрос въззивният съд приел, че заповедта е съобразена с правилото на чл. 195, ал. 1 КТ – подписана е от работодателя, посочен е нарушителят, нарушението и кога е извършено същото, защото съдържа изрично препращане към докладна записка, в която обстоятелствата по дисциплинарното нарушение са подробно описани, поради което са станали част от нея; фактът на извършеното нарушение на трудовата дисциплина е установено. След постановяване на определението за допускане на касационния контрол по настоящото дело, ВКС е постановил решение по реда на чл. 290 ГПК, в което е дал частичен отговор на поставения въпрос. Така в решение № 379 по гр.д. № 410 за 2009 г. на ІV ГО се приема, че дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник. С друго съдебно решение - № 460 по гр.д. № 465 за 2009 г. на ІІІ ГО, се приема, че макар в уволнителната заповед да липсва описание на осъщественото дисциплинарно нарушение, ако в нея има изрично позоваване на друг документ и при положение, че този документ е бил доведен до знанието на работника, то изискването на закона за мотивиране на заповедта, е било изпълнено. Чрез двете посочени съдебни решения съдебната практика по поставения правен въпрос е уеднаквена по реда на чл. 290 ГПК. И. становище се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за уволнение, както и в случаите, когато в мотивите си тя препраща към друг документ, е въведено, за да може, от една страна, да се извърши преценката за спазване на правилата на закона с оглед изискванията на чл. 189, ал. 2 КТ и чл. 194 КТ, а от друга – за да се гарантира правото на наказания работник да осъществи защитата си срещу уволнението. Ето защо, ако заповедта за уволнение препраща към друг документ, той следва да бъде връчен на уволнения работник най-късно заедно със самата заповед. По касационните оплаквания: Съдът е сезиран с искове по реда на чл. 344, ал. 1 КТ. В исковата си молба касаторката сочи, че заповедта за дисциплинарно уволнение не е мотивирана – не е посочен кой състав на нарушение по чл. 187, т. 8 КТ е осъществен, конкретното нарушение не е описано със съответните признаци, кога и къде е извършено, както и какви неблагоприятни последици са настъпили за работодателя; на ищцата не било ясно, че при искането на обясненията й се цели налагане на наказание. С решението си въззивният съд приел, че при издаването на процесната заповед е спазено изискването на чл. 193, ал. 1 КТ за даване на обяснения от работника преди налагане на дисциплинарното наказание; заповедта е издадена в рамките на срока по чл. 194, ал. 1 КТ; заповедта е съобразена с правилото на чл. 195, ал. 1 КТ, защото съдържа изрично препращане към докладна записка, в която обстоятелствата по дисциплинарното нарушение са подробно описани; фактът на извършеното нарушение на трудовата дисциплина е установен; макар да е налице противоречие между посоченото от работодателя правно основание и фактическите обстоятелства, то последните са меродавни относно правната квалификация на нарушението, което в действителност е това по чл. 187, т. 10 КТ; неоснователни са и исковете за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, защото са нарушени всички изисквания за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение; касаторката не е получила посочената в заповедта докладна записка, за да знае в какво е обвинена и да организира защитата си, а докладната записка е следвало да бъде връчена на касаторката при връчване на заповедта за уволнение; при немотивираност на заповедта работодателят не би могъл да иска обяснения за нарушения, уволнението за които не е мотивирано; не е ясно кое от трите нарушения по чл. 187, т. 8 КТ е извършила касаторката; съдът приема, че е нарушен чл. 187, т. 10 КТ, но в заповедта такова обвинение липсва. Касационната жалба е основателна. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ съдържа изрично определени изисквания към заповедта за дисциплинарно наказание. Конкретното нарушение следва да бъде описано с обективните и субективните му признаци. Няма пречка заповедта да препраща към друг документ за посоченото описание, но липсата на такова описание в самата заповед или непредставянето на нарушителя на другия документ, към който заповедта препраща в тази връзка, води до извода за незаконосъобразност на заповедта във връзка с императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ. Липсата на такъв задължителен елемент от заповедта не може да се санира в хода на съдебното производство с представянето на документи от страна на работодателя и прави невъзможен и съдебният контрол на оспореното наказание. По делото е установено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 5 март 2009 г., като работодателят е посочил, че причина за прекратяването на трудовия договор е дисциплинарно нарушение съгласно докладна записка. В заповедта за уволнение като основание са посочени чл. 330, т. 6, чл. 187, т. 8 и чл. 190, т. 4 КТ. Представя се докладна от 5 март 2009 г. от К. П. за констатирано нарушение на вътрешния ред на склада на работодателя и писмени обяснения на касаторката от същата дата. Работодателят, чиято е доказателствената тежест за законосъобразността на дисциплинарното уволнение, не представя каквито и да е доказателства за това, че е довел до знанието на уволнената ищца докладната записка. От дадените писмени обяснения също не може да се заключи, че докладната е била представена за запознаване на ищцата. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС приема, че следва да постанови решение по съществото на спора при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК. Липсата на мотиви в заповедта за уволнение води до извода за основателност на предявения иск за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на съответната заповед за дисциплинарно наказание. Основателен е и искът за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. На последно място, основателен е и искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. Искът е предявен за сумата от 1200 лева и е основателен в предявения размер за периода на оставането без работа – 6 март 2009 г. - 29 юни 2009 г., при установено брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец от 418,10 лева. Касаторката прави искане за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК за всички съдебни инстанции. Според данните по делото тя е заплатила 1750 лева за ползвана адвокатска защита. За уважените искове работодателят дължи държавна такса от 150 лева. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 1335 от 27 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1880 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА Н. И ОТМЕНЯ уволнението на В. В. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в[населено място], [жк], бл. 18, вх. 4, ет. 5, ап. 69, сторено със заповед № 8 от 5 март 2009 г. на [фирма] клон В., със седалище и адрес на управление в[населено място], район “М.”, З. промишлена зона, представлявано от Н. Г.. ВЪЗСТАНОВЯВА В. В. Д., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, на заеманата преди уволнението длъжност “продавач-консултант” в [фирма] клон В.. ОСЪЖДА [фирма] клон В., с посочен адрес и представителство, да заплати на В. В. Д., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева за периода 6 март 2009 г. – 29 юни 2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27 април 2009 г., до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА [фирма] клон В., с посочен адрес и представителство, да заплати на В. В. Д., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, сумата от 1750,00 (хиляда седемстотин и петдесет) лева сторени разноски по делото. ОСЪЖДА [фирма] клон В., с посочен адрес и представителство, да заплати сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева държавна такса по сметката на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: