Р Е Ш Е Н И Е № 44 Гр.София, 25 януари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора КОЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 3032/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 353/21.11.11 г.,постановена от ГС-София /СГС/, НО,12 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.5047/11 г., е отменена изцяло оправдателна присъда на РС-София /СРС/, НО, 5 състав, от 01.04.11 г.,постановена по Н.О.Х.Д. 10190/09 г., като подсъдимият Д. А. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.3, пр.2,т.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, на основание чл.66,ал.1 НК, както и глоба в размер на 2 000 лв. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който го атакува в срок, с единствено оплакване за липса на авторство от негова страна. Моли се присъдата на СГС да бъде отменена и той да бъде оправдан. В съдебно заседание пред ВКС касаторът и назначеният му служебен защитник поддържат жалбата с изложените в нея доводи. Представителят на ВКП моли атакуваната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и заложените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Единственото изложено в жалбата съображение, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, е свързано с липса на доказателства за авторство на деянието, в извършването на което жалбоподателят е обвинен и осъден. На практика не е изтъкнато никакво недоволство от атакуваната присъда, а посоченото би могло да се охарактеризира основно като необоснованост, която не е касационно основание,защото ВКС поне до третото разглеждане на делото пред него, е съд само по правото /процесното такова е първо разглеждане/. Трябва да се отбележи, че дори и изложеното от касатора да може да бъде субсумирано под наличие на процесуално нарушение по смисъла на чл. 348,ал.1,т.2 НПК, като оплакване за неправилна оценка на доказателствените източници, откъдето е последвал и порок във формиране на съдебната воля, то същото отново би следвало да бъде очертано като несъстоятелно. Второстепенният съд е изложил подробни аргументи за приетото от него становище и е анализирал пространно всички доказателствени материали по начин, възприеман и от ВКС. Няма доказателствена база, на която да се стъпи, за да се изведе заключение за незаконосъобразност на преценката на решаващия съд, както и на решаване на производството, без да са събрани всички дължими доказателства. В този контекст е нужно да се подчертае, че твърдяното в открито съдебно заседание пред ВКС несъпоставяне на подсъдимия в очна ставка с уличаващия го полицай, не очертава съществено процесуално нарушение. Казаното е така, защото свидетелят е познавал подсъдимия, за когото знае,че е от криминалния контингент и с когото е имал професионални взаимоотношения по-рано през деня. Той категорично го е познал като лицето, което е искало да вземе намиращото се на земята наркотично вещество. Извън казаното, няма никакви основания да се приеме, че е налице някое от абсолютните, служебно следени от върховната съдебна инстанция по наказателни дела, нарушения по чл.348,ал.3 вр.ал.1,т.2 НПК. Ето защо и в съответствие с нормата на чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 353/21.11.11 г.,постановена от ГС-София, НО, 12 въззивен състав, по В.Н.О.Х.Д. 5047/11 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/