Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
София, 19,07,2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря Сийка
Тодорова при участието
на
прокурора
като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 695 по
описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК по касационни жалби на „С” А. чрез а. Х. Х. и на „Е” А. чрез а. А. Б. срещу първоначално и допълнително решение, съответно № 188/26.01.2009 г. и № 364/27.04.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 850/2008 г.
Касаторът „С” А. поддържа, че искът по чл.135 ЗЗД, предявен от „Е” А. е недопустим, тъй като се касае за апортна вноска, а не до сделка. Липсват и останалите предпоставки за уважаване на П. иск – увреждане, знание или презумпция за знание. Липсва и правен интерес, поради предявен иск от синдика на „У” Е. /в несъстоятелност/ със същия предмет по чл.649 ТЗ. Поддържа още, че искът по чл.135 ЗЗД не може да бъде воден от един кредитор в полза на всички останали кредитори в несъстоятелността, тъй като това е правомощие само на синдика, но не и на някой от кредиторите. Касторът иска отмяна на атакуваното решение - № 188/26.01.2009 г. и прекратяване на производството по делото с обезсилване на въззивното решение. Подробни съображения излага в писмена защита.
Касаторът „Е” А. иска отмяна на допълнителното решение - № 364/27.04.2009 г. като поддържа, че то е постановено в нарушение на закона, конкретно на чл.621 ТЗ, прогласяващ субсидиарното приложение на ГПК в производството по н. , което според него е довело до погрешното прилагане на чл.15 ал.2 ГПК /отм./. Касаторът твърди, че ТЗ съдържа специални разпоредби по приложението на чл.135 ЗЗД в производството по несъстоятелност. Този иск е предвиден за нуждите на производството по н. с чл.649 ал.3 ТЗ и следва да се подчини, а при нужда и пригоди за специфичните цели на универсалното принудително изпълнение. Недопустимо е, счита касаторът, отделен кредитор на несъстоятелността да предяви П. иск само в своя полза. По силата на ТЗ всички искове, имащи за предмет попълване масата на несъстоятелността, могат да се водят само в интерес и полза на всички кредитори. Касаторът иска отмяна на допълнителното решение и постановяване на друго решение, с което се постанови уважаване на иска по чл.135 ЗЗД и по отношение на другите кредитори в несъстоятелността. Подробни съображения излага в писмена защита.
Двете жалби са взаимно оспорени, като становища са взети в писмените отговори по жалбите и в писмените защити към тях.
„У” Е. /в несъстоятелност/ не взима становище по жалбите.
С определение № 802/30.12.2009 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на решение № 188/26.01.2009 г. и допълнително решение № 364/27.04.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 850/2008 г. на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК при формулирани въпроси от двамата касатори за допустимостта на иск по чл.135 ЗЗД от отделен кредитор срещу ответник в производство по н. и правните последици от уважаването му.
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационните жалби са неоснователни.
СГС е сезиран с предявен иск от “Е” А. срещу “У” Е. /в несъстоятелност/ и “С” А. по чл.135 ЗЗД за обявяване недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на извършения от “У” Е. в “С” А. апорт на пет броя недвижими имоти и на тринадесет броя МПС. СГС е отхвърлил иска, а САС е отменил решението му и е постановил друго, с което е обявил за недействителен по отношение на “Е” А. <Ад&@А. по предявения от него иск по чл.135 ал.1 ЗЗД на извършения от “У” Е. /в н. / апорт на пет броя недвижими имоти и на тринадесет броя МПС. С допълнително решение № 364/27.04.2009 г. по реда на чл.193 ГПК /отм./ първоначалното решение е допълнено в смисъл, че е отменено решението на СГС в частта, с която е отхвърлен иска по чл.135 ЗЗД от “Е” А. срещу “У” Е. /в несъстоятелност/ и “С” А. <Ад&@А. , обезсилено е решението на СГС в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.135 ЗЗД от “Е” А. против У. ” Е. /в несъстоятелност/ и “С” А. за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на извършения от У. ” Е. /в несъстоятелност/ апорт на пет броя недвижими имоти и на тринадесет броя МПС в капитала на “С” А. , като е прекратено производството по предявения иск по чл.135 ЗЗД за обявяване недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на извършения апорт.
САС е приел, че предявеният иск по чл.135 ЗЗД от „Е” А. като кредитор на обявеното в н. дружество „У” Е. с прието вземане е допустим – чл.649 ал.3 ТЗ. Предявеният иск от синдика на „У” Е. /в несъстоятелност/ не обуславя хипотезата на чл.95 ГПК /отм./ и недопустимост на предявения иск, поради липса на идентичност на предмета и страните по двете дела. САС е приел, че искът е основателен, поради наличие на елементите на фактическия състав на чл.135 ЗЗД. Прието е, че „Е” А. има вземания към „У” Е. /в несъстоятелност/, възникнали преди атакувания апорт и произтичащи от неизпълнение на задължения по сключен договор от 18.06.2001 г. за продажба на лекарствени средства. Срещу „У” Е. е открито производство по н. с решение на СГС, с приета начална дата на неплатежоспособност 05.02.2002 г. С апорт, извършен след тази дата и след възникване на вземанията на кредитора „Е” А. , длъжникът „У” Е. /в несъстоятелност/ се е разпоредил със свое движимо и недвижимо имущество - пет броя недвижими имоти и тринадесет броя МПС чрез апортиране в новоучредено А. „С”. С апортът е придобито акционерно участие в новоучреденото дружество – 51000 броя акции на приносител. САС е приел, че апортирането на движимо и недвижимо имущество от „У” Е. /в несъстоятелност/ в патримониума на „С” А. намалява значително възможността за удовлетворяване на кредиторите на длъжника, тъй като поради особеността на това правно действие, не е налице еквивалентност на престациите. Придобити са акции на приносител, чиято стойност зависи изцяло от имущественото състояние на новоучреденото дружество, като придобитият финансов актив е по-труден за принудително изпълнение в сравнение с недвижими и движими вещи, доказателство за което е последвалият договор, с който „С” А. се е разпоредил с придобитите от него 51000 броя акции – договор за даване вместо изпълнение. Прието е и наличие на знание за увреждане от длъжнка - „У” Е. /в несъстоятелност/, доколкото едноличният собственик на капитала и управител на „У” Е. – А. И. е апортирал процесното имущество три месеца след спиране на плащанията по вземанията на „Е” А. – на 29.04.2002 г., като липсва договаряне, поради 1-странниия характер на апорта като особен вид отчуждаване, респ. не е необходимо установяване на знание и от новоучредено А. „С”. САС е приел, че искът по чл.135 ЗЗД е основателен по отношение на кредитора „Е” А. , но не и по отношение на останалите кредитори на масата на несъстоятелността, тъй като никой не може да предявява чужди права пред съда. В този смисъл именно с допълнителното си решение САС е допълнил диспозитива си – в коя част е отменено решението на СГС - в частта, с която е отхвърлен иска по чл.135 ЗЗД от “Е” А. срещу “У” Е. /в несъстоятелност/ и “С” А. , обезсилил е решението на СГС с оглед произнасянето по същество по иска по чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността и е прекратил производството в тази част.
По така поставения въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване настоящият състав на ВКС намира следното:
Допустим е иск по чл.135 ЗЗД от отделен кредитор срещу ответник в производство по несъстоятелност. Този извод произтича от разпоредбата на чл.649 ал.3 ТЗ. Основателността на този иск следва при доказани в случая предпоставки: действие - апорт, увреждащо кредитора и знание за същото от длъжника - чл.135 ал.1 изр.1-во ЗЗД. В случая е извършен апорт, т.е. правно действие, представляващо особен вид отчуждаване, имащо едностранен характер, чрез което се отчуждават движими и недвижими вещи от едно търговско дружество - длъжнк в друго. Налице е увреждане на кредитора на длъжника от това действие и на знание за увреждане от длъжника - „У” Е. /в несъстоятелност/ - предпоставки за основателност на иск по чл.135 ЗЗД, както правилно е приел и САС. С извършеният апорт се намалява ликвиден актив от имуществото на длъжника „У” ЕООД. Актът на апортиране на движимо и недвижимо имущество намалява значително възможността за удовлетворяване на кредитора на длъжника с оглед придобитите от длъжника акции на приносител – 51000, чиято стойност зависи изцяло от имущественото състояние на новоучреденото дружество, при това длъжникът е придобил един финансов актив, спрямо който принудителното изпълнение е по-трудно осъществимо, отколкото срещу движими и недвижими вещи. В подкрепа на това следва да се посочи и облекчената възможност за разпореждане с придобитите акции на приносител, които се прехвърлят и залагат с предаването им – чл.185 ал.1 ТЗ. Налице е правен интерес от предявения иск по чл.135 ЗЗД по настоящото дело, независимо от предявен иск от синдика на „У” Е. /в несъстоятелност/, който е с различен предмет от настоящия иск, индивидуализиран с други страни, производството по който е и прекратено – решение № 62/17.07.2009 г. на ВКС, ТК, 1 ТО по т.д. № 39/2009 г. по реда на чл.290 ГПК, служебно известно на настоящия състав на ВКС с оглед характера му /ТР № 1/2010 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, т.2/. Последиците от уважаване на иска по чл.135 ЗЗД – обявената недействителност на действията, с които длъжникът уврежда кредитора, ползва само кредитора–ищец и няма действие по отношение на другите кредитори на длъжника, т.е. недействителността не е абсолютна и в случая тя не ползва кредиторите на масата на несъстоятелността макар длъжникът да е в несъстоятелност. Нормата на чл.135 ЗЗД не следва да бъде тълкувана разширително поради обстоятелството, че длъжникът е в н. , както поддържа касаторът „Е” А. , тъй като подобно разширително тълкуване не намира опора в закона. ТЗ регламентира особени искове /чл.646 и чл.647 ТЗ/, уважаването на които е с последици за всички кредитори на масата на несъстоятелността – изрично посочено в чл.646 ал.1 и чл.647 ал.1 ТЗ. Препращането в чл.649 ал.3 ТЗ към чл.135 ЗЗД е само отнносно компетентния съд /подсъдността/ – съдът по несъстоятелността, но не и относно последици, различни от посочените в разпоредбата на чл.135 ЗЗД. Субсидиараното приложение на ГПК– чл.621 ТЗ, не е основание за разширително тълкуване на последици по иск, предявен по общия ред /чл.135 ЗЗД/ и приравняването им на изрично посочените последици по исковете по специалния ред /чл.646 и чл.647 ТЗ/. В този смисъл е и постановеното решение на САС като краен резултат след допълнителното решение, макар и с известна непрецизност в мотивите като изказ, не по същество, което настоящият състав на ВКС споделя. Ето защо и при условията на чл.293 ал.1 предл.1-во ГПК основното и допълнителното решение на САС следва да бъдат оставени в сила.
С оглед неоснователността и на двете касационни жалби, направените разноски от двете страни следва да останат така както са направени, като съдът не присъжда разноски в полза на нито една от страните. Но двете страни – касатори следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВКС следващата се държавна такса по касационните им жалби, която не е събрана предварително, а именно: „С” А. – 10200 лв. - чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС и „Е” А. – 15 лв. - чл.18 ал.2 т.2 вр. чл.3 от ТДТСС.
М. от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 188/26.01.2009 г. и допълнително решение № 364/27.04.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 850/2008 г.
ОСЪЖДА „С” А. , гр. С., ж.к. „С” ул. „М” № 36 да заплати по сметка на ВКС държавна такса по касационната си жалба в размер на 10200 лв. /десет хиляди и двеста лева/.
ОСЪЖДА „Е” А. , гр. С., ул. „. шосе” № 16 да заплати по сметка на ВКС държавна такса по касационната си жалба в размер на 15 лв./петнадесет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.