Ключови фрази


6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София, 28.07.2022 година

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 176 от 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№4098/15.11.2021г., подадена от Министерство на земеделието, храните и горите чрез процесуалния му представител К. К., директор на Дирекция „АПФСДЧР“ при Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място], притежаващ юридическа правоспособност (удостоверение за правоспособност №816, издадено на 02.10.2012г. от министъра на правосъдието) срещу решение № 144, постановено на 11.10.2021г. от Окръжен съд – Пазарджик, I граждански състав, по в.гр.д.№581/2021г., потвърждаващо решението на РС-Велинград, постановено по гр.д.№668/2019г., поправено с решение №260161 от 23.07.2021г., с което е признато за установено по отношение на Министерство на земеделието, храните и горите, че към момента на обобществяване на земята и към 1958г. общият наследодател И. О. Ц. на Ф. И. М., К. Д. Ц., И. Ц. и К. И. Ц., е притежавал като собственик в землището на [населено място], м.О. следните имоти: нива с площ от 7.275 дка, попълнена в КВС като имот ...........; ливада с площ от 1.792 дка, попълнена в КВС като имот ............; нива с площ от 0.291, представляваща част от попълнен в КВС имот .........., целият с площ от 1.080 дка; нива с площ от 0.079 дка, представляваща част от попълнен в КВС имот .........., целият с площ от 1.279 дка, които е внесъл в ТКЗС [населено място] през 1958г., разделени от линия, обозначена с цифрите 1,2,3 на комбинирана скица-приложение към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж.Й. Г., която е неразделна част от решението.
Касаторът поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС (ТР №1 от 1997г. по гр.д.№11/1997г. на ОСГК на ВКС) въззивният съд се е произнесъл по въпроса допустим ли е иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ при липса на висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ.
Поддържа също така, че в противоречие с практиката на ВКС (решение №59 от 01.04.2015г. по гр.д.№6239/2014г. на I г.о. на ВКС) въззивният съд се е произнесъл и по въпроса допустим ли е иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ако земеделските земи, предмет на исковата претенция, са заявени за възстановяване само от едно лице.
Обосновава искането си с обстоятелството, че по делото липсват данни наследодателят на ищците да е заявявал имотите за възстановяване, като не са налице и доказателства други лица да са претендирали права върху имотите, предявявайки искане за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по касационна жалба Ф. И. М., К. Д. Ц., А. И. Ц. и К. И. Ц., чрез процесуалния си представител адв.Р. А. от АК-П., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните:
Ф. И. М., К. Д. Ц., А. И. Ц. и К. И. Ц. са предявили срещу Министерство на земеделието, храните и горите иск, претендирайки спрямо министерството да бъде признато за установено, че техният наследодател И. О. Ц. към 1958г. (момента на обобществяването) е притежавал правото на собственост върху процесните недвижими имоти. Твърдят, че наследодателят е внесъл в ТКЗС процесните имоти„ като с влязло в сила решение №300/02.09.1999г. на ПК-В. правото на собственост им било възстановено, като решението е издадено на основание чл. 18ж ППЗСПЗЗ. Твърдят също така, че процедурата по възстановяване на собствеността все още не е приключила, тъй като не са посочени границите на имота и действителната му площ. Навеждат доводи, че процедурата по възстановяване следвало да бъде приключена от ОЗС-С., която обаче не е установила идентичността на възстановените имоти с нанесените в КВС, защото в имота имало самозалесили се дървета и заснела отделни части от този имот като дървопроизводителна горска площ-държавна собственост.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва така предявения иск с твърдението, същият е недопустим поради липсата на правен интерес, доколкото процесните имоти са били заявени за възстановяване само от наследодателя на ищците, както и доколкото липсва висящо производство пред ОСЗ по искане на друго лице за възстановяване на собствеността, респ. липсват доказателства имотът да е бил възстановен на различни лица по реда на ЗСПЗЗ. Твърди, че дори искът да бъде уважен, както е предявен, целеният правен резултат, а именно довършване на процедурата по възстановяване на собствеността, няма да бъде постигнат.
Въззивният съд е приел това възражение за неоснователно. Изложил е съображения, че е налице правен интерес от предявяването на иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, макар да не са налице типичните хипотези, посочени от ответника, а именно имотът да е бил заявен за възстановяване от различни лица с претенции за собственост. Взето е предвид, че ищците имат позитивно решение на ОСЗ, като процедурата по възстановяване на права не е приключила, тъй като не са издадени съответните скици и в конкретния случай неиздаването на скиците се дължи на действия на държавни органи, които считат, че имотите не са принадлежали на наследодателя на ищците, а на държавата, тъй като са представлявали гори на 100 годишна възраст, част от Д..
Прието е, че при тези данни единствената възможност за ищците да реализират правата си е именно разрешаване на спор за правото на собственост с оспорващия ги – държавата, от което е направен изводът, че предявеният иск е допустим.
От фактическа страна е прието за установено, че И. О. Ц. е починал през 1968г. и един от неговите наследници е И. И. Ц., негов син, починал през 2015г., и оставил като наследници по закон децата си Ф. И. М., К. Д. Ц., А. И. Ц. и К. И. Ц..
Въз основа на представеното заявление – декларация и опис към него е прието, че през 1958г. И. О. Ц. е станал член кооператор , като е участвал със земеделска земя – 10 дка ниви и 7 дка ливади, като в опис-декларацията липсва описание на внесените имоти по конкретни площи и съседи.
Взето е предвид, че И. И. Ц., пряк наследодател на ищците, е заявил тези имоти за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ пред ПК-В., заявявайки права като наследник на И. О. Ц. и прилагайки опис-декларацията и с решение от 2.12.1992 година на ПК-С. е възстановила правото на собственост на наследниците на общия наследодател в стари реални граници на следните имоти – нива от 10 дка в м.О. и ливада от 4 дка., в което решение обаче имотите не са индивидуализирани.
Взето е предвид, че с решение от 2.09.1999 година отново е признато правото на наследниците на общия наследодател за възстановяване на права върху нива от 10 дка и ливада от 4 дка в стари реални граници, след което заявителят по преписката е поискал извършване на действия по заснемането на имотите, извършено е анкетиране и в съставения протокол е отбелязано, че при това анкетиране се установило, че имотите са собственост на Д. „С.“. Посочено е, че е било поискано становището на Директора на Д., според който имоти ...........и ...............са част от Д., като в разменената кореспонденция е отразено, че според Държавното горско стопанство имотите представляват 100 годишна смърчова гора и поради това на наследниците на И. О. Ц. е отказано извършването на действия по приключване на процедурата по възстановяване на правата им чрез издаване на скици и реално възстановяване на собствеността.
Взето е предвид също така, че постановеният отказ е бил обжалван по административен ред, но жалбата е оставена без уважение като съдилищата са приели, че е налице спор за материално право.
Въз основа на изисканите данни от Областна администрация П. е прието за установено, че за конкретните имоти няма съставени актове за държавна собственост и че те са записани на МЗХГ-Д. „С.“ без документ за собственост.
Взето е предвид, че според приетото по делото основно заключение на в.л.Г., неоспорено от страните и кредитирано от съда, няма графични материали за селскостопанските земи, ниви, градини, ливади и др. към 1951г. за землището на [населено място], като фондовата граница на Л. от 1951г. пресича три от процесиите имоти като тангира по западната граница на ПИ с идентификатор № ............., пресича ПИ с идентификатори № ............и № ............по КККР на [населено място]. Посочено е, че според вещото лице може да се приеме, че имоти с идентификатори № .............и №.............попадат изцяло в зоната за земеползуване по картата - Л. от 1951г., а според допълнителното заключение на същото вещо лице по отношение на ПИ с идентификатор № ...........- от него площ попадаща в Л. е 1200кв.м., а площта попадаща извън Л. (за земеползуване) е 79 кв.м., а за ПИ с идентификатор № ............-от него площ попадаща в Л. е 789кв.м., а площта попадаща извън Л. (за земеползуване) е 291 кв.м. Прието е също така, че от скиците към заключение по СТЕ се установява, че ПИ с идентификатори №.............е идентичен с им. № ...........; ПИ с ид. № ...........е идентичен с им. № ..........; ПИ с ид. № ...........е идентичен с им. № .........и ПИ с ид. № ...........е идентичен с им. № ............
Посочено е, че по делото е разпитан показанията на св.И. С. О., роден през 1932 година, който е в родствени връзки с ищците – бил е съпруг на тяхна леля или сестра на прекия наследодател на ищците, заявил имотите за възстановяване, който свидетел е бил 26 годишен към момента на кооперирането на земята и знае, че общия наследодател е притежавал към 100 декара от неговите родители. Взето е предвид, че според свидетеля имотите се намирали в м.О., както се мине пътя за О. от дясната сатана на пътя към балкана; че свидетелят знае за кои имоти се води делото, защото бил ходил там; че имотите граничели с К. и Ц., които имали имоти в съседство; че тези имоти до 1957г. били обработвани като ниви и ливади; че като станало ТКЗС всички си ги записали и си влезли с тези имоти; че тези имоти са на брата на жена му, защото лично бил ходил по тези имоти към 1957г.; че знае, че тези имоти Ц. е получил от баща си; че имотите били ливади, ниви и тогава се орели с волове; че тези имоти, за които претендирали сега, свидетелят ги бил орал, тъй като когато орал своите имоти, помагал и на прекия наследодател на ищците и работили заедно.
Въз основа на представените по делото доказателства е прието за установено също така, че емлячният регистър на населеното място е унищожен, поради което е други писмени доказателства за правата върху земеделските имоти не могат да бъдат представени.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че предявеният иск е основателен.
Изложени са съображения, че при възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ установяването на правата може да стане и с документи, които сами по себе си не удостоверяват право на собственост, вкл. и заявление-декларация за членство в ТКЗС съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, с каквото доказателство в случая е прието, че е разполагал и наследодателят на ищците, заявявайки права като наследник на своя баща. Съобразено е също така, че св.О. е установил, че общият наследодател е имал имоти в м.О., където живеел и че получил тези имоти по наследство, като сред тези имоти били и имотите, обработвани от прекия наследодател на ищците към момента на влизане в ТКЗС, внесени в ТКЗС от дядото на ищците И. О. Ц., роден през 1901г. и починал през 1968г.
При тези данни въззивният съд е приел, че процесните имоти са били владени достатъчно време както според действалия до 1951г. Закон за давността, така и според ЗС, като се има предвид §4 от Преходните му правила.
Посочено е, че единствената пречка почти 30 години след приемане на ЗСПЗЗ да не могат ищците да реализират правата си е изразеното становище на служители на Д., че в имота има 100 годишни смърчови гори, което обаче не е установено по делото, а нещо повече, установено е, че по-голямата част от имота никога не е била част от Д. като се има предвид Л. от 1951г. и че по никакъв начин и по-късно не е отнесена към държавната собственост. Прието е, че ако се касае за самозалесили се територии, то следва да се има предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ.
При тези данни и като взе предвид изложените от въззивния съд съображения по допустимостта на предявения иск, настоящият състав приема, че следва да допусне постановеното от въззивния съд решение до касационно обжалване с цел проверка на неговата допустимост, с оглед обстоятелството, че по делото липсват данни процесните имоти да са били заявени за възстановяване от други лица. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че въпреки съдържащото се в отговора на исковата молба възражение по допустимостта на иска, вкл. и за липсата на правен интерес от предявяването му, съдът не е дал съответни указания на предявилите иска лица за уточняване на правния им интерес, както и по привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като не е извършил преценка съответства ли петитумът на обстоятелствената ѝ част.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №144 от 11.10.2021г., постановено от Окръжен съд – Пазарджик, I граждански състав по в.гр.д.№581/2021г.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представянето на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на I г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:

Членове: