Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  140   София, 21 април   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Гроздан Илиев     ЧЛЕНОВЕ :  Елена  Авдева   Татяна Кънчева   при секретар Кристина Павлова  .......................................и в присъствието на прокурора Антони Лаков ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 83 /2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.349 , ал.1 от НПК по касационната жалба на подсъдимия Ю. С. П. против присъда № 2 от 13.01.2008 г. по внохд № 793/ 2008 г. на Окръжния съд в гр. П.. В жалбата се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на процесуалните правила, тъй като е засегнато правото на защита на подсъдимия. Не са обсъдени противоречивите експертни заключения на вещите лица и неоснователно е отказано назначаването на повторна съдебнопсихиатрична експертиза. По този начин съдът е осуетил възможността да се докаже, че подсъдимият не е бил вменяем към момента на извършване на деянието. На това основание се претендира отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Делото има продължителна процесуална история. Районният съд в гр. П. с присъда № 448 от 26.06.2006 г. признал подсъдимия Ю. С. П. за виновен в извършването на кражба на сумата 1020 лв. и на основание чл. 195 , ал. 1, т. 3 пр. 1, т. 4 , пр. 2 и т. 7 от НК във връзка с чл. 194 , ал. 1 от НК и чл. 373 , ал.2 НПК и чл. 55, ал. 1, т.1 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. Съдът определил на подсъдимия общо наказание по две предходни присъди в размер на четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. Окръжният съд в гр. П. с решение № 651 от 14.11.2006 г. по внохд № 949/2006 г.отменил първоинстанционната присъда поради допуснати процесуални нарушения и върнал делото за ново разглеждане . Следващият съдебен състав на районния съд в гр. П. с присъда № 405 от 26.06.2007 г. по нохд № 2562/2006 г. признал подсъдимия Ю. С. П. за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 195 ,ал.1, т.3, пр. 1, т. 4, пр.2 и т.7 във връзка с чл.194 ,ал.1 и чл. 28 , ал.1 от НК. Окръжният съд в гр. П. с присъда от 13.05.2008 г.по внохд № 664/2007 г. отменил тази присъда и постановил нова, с която признал Ю. С. П. за виновен в това, че на 20. 06. 2006 г.чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство отнел сумата 1 020 лева с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е извършена повторно и не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.3, пр.1, т.4,пр.2, и т. 7 от НК във вр. с чл.194, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК, чл. 373, ал.2 от НПК и чл.55, ал.1, т. 1 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, с решение № 427 от 24.10.2008 г.по нд № 391/2008 г.отменил присъдата, постановена от окръжния съд, със съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия и като краен резултат - до неизясненост на въпроса за неговата вменяемост. Делото било върнато отново на въззивния съд за ново разглеждане. При провеждане на поредното съдебно следствие окръжният съд отстранил установените от касационната инстанция нарушения при събиране и проверка на доказателствения материал. Изслушани били отново експертите от двете съдебномедицински експертизи , при което вещите лица от тройната експертиза се присъединили към становището на останалите си колеги, изоставяйки разбирането за заболяване на подсъдимия от шизофрения. Съдът подробно обсъдил в решението си / на стр.2 и 3 / причините за промяната на мнението на експертите и по този начин изпълнил точно задълженията по чл.107, ал.5 от НПК за внимателна проверка на всички събрани доказателства, включително тези, които са предмет на експертна интерпретация. Настоящият съдебен състав не намира процесуални или логически доводи срещу извода му за кредитиране на заключението на петорната експертиза. Тя е извършена след тройната експертиза и отразява състоянието на подсъдимия в развитие, наблюдавано в условията на хоспитализация. Вещите лица от тройната експертиза признават, че са направили изводите си основно върху анамнестични данни, които принципно не са достатъчни за категорична диагноза. Те обръщат също така внимание върху значението на фактора “време” за уточняване на състоянието на освидетелствания. Една година след прегледа на подсъдимия петимата им колеги от последната експертиза ,в условията на болнично заведение, изследвали отново психиатричния и психологичен статус на Ю. П. и изключили първоначалната диагноза шизофрения. Експертите от предходната експертиза също се разграничили от нея. По този начин, след изслушването на всички вещи лица и обсъждане на заключенията им, въззивната инстанция преодоляла противоречието в двете експертизи и получила убедителна основа за правни изводи относно вменяемостта на подсъдимия. Доказателствената съвкупност не е изисквала назначаването на допълнителна или повторна съдебномедицинска експертиза, тъй като представеното последно заключение е обосновано, пълно и ясно и не поражда съмнения за неговата правилност. Ето защо съдът не е допуснал процесуално нарушение, ограничаващо правото на подсъдимия на защита, като е отказал да удовлетвори искането за нова експертиза. Аргументите, изложени в негова подкрепа, се свеждат до несъгласие с мнението на вещите лица и не обосновават процесуалните предпоставки на чл.153 от НПК за допълнително експертното обсъждане на обстоятелствата по делото. Изводът, че подсъдимият е бил вменяем при извършване на престъплението, тъй като не е страдал от разстройство на съзнанието и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е направен при точно спазване на правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда и не подлежи на ревизия. Не е налице посоченото в жалбата касационно основание на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което свързаното с нея искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение,     Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2 от 13.01.2008 г. по внохд № 793/ 2008 г. на Окръжния съд в гр. П.. Решението не подлежи на обжалване   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ 1.   2.