Р Е Ш Е Н И Е № 68 гр. София, 07.08.019г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Вероника Николова т.д. №2225 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Постъпила е молба от Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието, за отмяна на влязлото в сила решение №937 от 08.05.2015г. по гр.д. №4018/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО и потвърденото с него разпореждане от 09.06.2014г. по гр.д.№4919/2014г. на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав, с което е оставена без уважение подадената от министерството молба с правно основание чл.623 от ГПК за допускане на изпълнение на територията на Република България на Разпореждане /Заключение/ от 19.03.2013г., постановено по дело №12824/299/2013г. на Първи районен съд – Букурещ, Република Румъния, с което се дава съгласие за принудително изпълнение, на основание изпълнителен документ, състоящ се в писмо за банкова гаранция №000LG –L-003277 от 01.06.2012г. за сумата 9 472 916,10 евро. В молбата са изложени твърдения за наличието на основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, като се твърди, че след постановяване на влязлото в сила решение са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които молителят не е могъл своевременно да заяви и с които да се снабди. Молителят поддържа, че за да остави в сила разпореждането от 09.06.2014г. по гр.д.№4919/2014г. на СГС, ГО, 1 състав, съставът на САС е заключил, че актът, постановен от румънския съд по реда на чл.632 и чл.638 ал.1 т.3, вр. с чл.665 от Гражданския процесуален кодекс на Румъния /ГПКР/ не отговаря на критериите за съдебно решение според легалната дефиниция на чл.32 от Регламент №44/2001 на Съвета /отм./, от обхвата на която са изключени производствата, които се развиват без участие на ответника. Съставът на САС е установил от представените доказателства, че съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение, надлежно връчена на длъжника в образуваното пред него производство, като в срока по чл.711 от ГПКР длъжникът „ПИБ“ АД е подал възражение, подаването на възражение против изпълнението не води до трансформиране на производството в състезателно, тъй като предмет на разглеждане по възражението ще бъде законността на принудителното изпълнение, но не и това дали изпълняемото право съществува. Молителят твърди, че към момента на постановяване на решението си, Софийски апелативен съд не е разполагал с информация относно съдържанието на постановените съдебни актове по подадените от банката възражения /жалби/ в държавата по произход – Румъния. Поддържа,че „Първа инвестиционна банка“ АД е подала до настоящия момент три възражения /жалби/ във връзка с допуснатото принудително изпълнение на основание банкова гаранция №000LG – L - 003277 от 01.06.2012г. за сумата 9 472 916,10 евро. По първото възражение на банката било образувано дело №22550/299/2013г. по описа на Районен съд, гр. Букурещ, І район, респ. дело №22550/299/2013г. по описа на Градски съд, гр. Букурещ. Във връзка с постановения в това производство акт, била подадена молба за отмяна от Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието, на влязлото в сила решение №937 от 08.05.2015г. по гр.д. №4018/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, която била оставена без уважение с решение по т.д.№2451/2016г. на ВКС, ТК, І т.о. По третото възражение на банката било образувано гр.д.№18311/299/2018г., което било висящо. По второто възражение на банката било образувано дело №26785/299/2016г. по описа на Районен съд, гр. Букурещ, І район, респ. дело №25785/299/2016г. по описа на Градски съд, гр. Букурещ. С решение на Градски съд, гр. Букурещ №2653, взето на 11.08.2017г. и влязло в сила на 15.05.2018г. по дело №26785/299/2016 решението на първоинстанционния съд било отменено частично и вместо него било постановено друго с диспозитив: „Отхвърля оспорването на изпълнението като неоснователно“. В мотивите на това решение било прието, че принудителното изпълнение е започнало законно, на база на валиден изпълнителен документ и трябва да продължи до пълното събиране на вземането и добавките към същото. Молителят счита, че решението на Градски съд, гр. Букурещ от 11.08.2017г., съставлява ново обстоятелство, възникнало след приключване на съдебното дирене в Софийски апелативен съд – на 11.02.2015г., когато е била последната възможност на молителя да навежда нови факти и да представя доказателства. Счита, че това обстоятелство е от значение за изхода на спора, доколкото то установява, че в държавата по произход разпореждането от 19.03.2013г. по дело№12824/299/2013г. на Първи районен съд гр. Букурещ, продължава да се ползва с изпълнителна сила, а подадената жалба, която е избраният начин за защита от банката, е оставена без уважение в едно състезателно производство, с участие на двете страни във всички инстанции. Ответникът по молбата „Първа инвестициона банка“ АД, гр. София, моли същата да бъде оставена без разглеждане като подадена след преклузивния срок. Поддържа също, че липсва правен интерес от молбата за отмяна, доколкото решението по дело№26785/299/2016г. по описа на Градски съд, гр. Букурещ, не би било от значение за основателността или неоснователността на искането по чл.623 от ГПК за допускане на изпълнение на територията на Република България на Разпореждане /Заключение/ от 19.03.2013г., постановено по дело №12824/299/2013г. на Първи районен съд – Букурещ, Република Румъния, с което се дава съгласие за принудително изпълнение, на основание изпълнителен документ, състоящ се в писмо за банкова гаранция №000LG –L-003277 от 01.06.2012г. за сумата 9 472 916,10 евро. Поддържа, че решението по дело №26785/299/2016г. по описа на Градски съд, гр. Букурещ, е постановено по искане за прекратяване на изпълнително дело № ST48/2013г. поради липса на имущество на „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. Букурещ, на територията на Румъния. Твърди, че между страните е постановено решение по дело №22550/299/2013г. по описа на Градски съд, гр. Букурещ, с което се анулира принудителното изпълнение. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 от ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.1 от ГПК. Производството по основното дело е по реда на чл.623 от ГПК. Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието, е сезирало Софийски градски съд с искане за допускане до изпълнение на територията на Република България на Разпореждане (заключение) от 19.03.2013г. по д.№12824/299/2013г. на Първи районен съд гр. Букурещ. Предмет на Разпореждането е съгласие за принудително изпълнение, на основание банкова гаранция № 000 LG-L-003277/01.06.2012г. за сумата 9472916,10 евро, издадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София в полза на Агенция за плащания и участие в земеделието. Образувано е изпълнително дело № ST 48/2013. С разпореждане от 09.06.2014г. по гр.д. №4919/2014г. първоинстанционният Софийски градски съд е постановил отказ за допускане на изпълнението. Позовал се е на това, че постановеният от Първи районен съд – Букурещ акт (разпореждане/заключение) не попада в приложното поле на чл.32 от Регламент (ЕО) № 44/2001 год. Също е изложил доводи, че разпореждането е постановено в рамките на едностранно производство, протекло в отсъствието на ответната страна, съответно приложима е забраната за признаване по чл.34 т.2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 год. С решение №937 от 08.05.2015г. по гр.д. №4018/2014г. Софийски апелативен съд е потвърдил крайните изводи в първоинстанционния акт. Мотивирал се е с това, че актът, постановен от румънския съд по реда на чл.632 и чл.638 ал.1 т.3, вр. с чл.665 от Гражданския процесуален кодекс на Румъния /ГПКР/ не отговаря на критериите за съдебно решение според легалната дефиниция на чл.32 от Регламент №44/2001 на Съвета /отм./, от обхвата на която се изключени производствата, които се развиват без участие на ответника. Приел е, че в случаите при които постановеният в такъв вид производства акт става изпълняем преди страната да е могла да се защити против него, то постановените решения не попадат в обхвата на регламента. Съставът на САС е стигнал до извода, че подаването на възражение против изпълнението не води до трансформиране на производството в състезателно, тъй като предмет на разглеждане по възражението ще бъде законността на принудително изпълнение, но не и това дали изпълняемото право съществува. Решението на Софийски апелативен съд е обжалвано с касационна жалба от „Първа инвестиционна банка” АД, но не е допуснато до касационен контрол с определение №646 от 27.07.2016г. по т. д. №2844/2015г. на ВКС, ІІ т. о. и е влязло в сила на същата дата - чл.296 т.3 от ГПК. Новото обстоятелство, въведено от молителя като основание за прилагане на извънредния способ за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, е решение на Градски съд, гр. Букурещ №2653, взето на 11.08.2017г. и влязло в сила на 15.05.2018г., с което е отменено частично решение №17344/13.10.2016г. по описа на Районен съд, гр. Букурещ, І район и вместо него е постановено друго с диспозитив: „Отхвърля оспорването на изпълнението като неоснователно“. Според текста на решението, производството пред първоинстанционния румънски съд е образувано по молба на „Първа инвестиционна банка” АД с искане за постановяване на съдебно решение за прекратяване на процедурата за принудително изпълнение по изпълнително дело № ST48/2013г. на съдебни изпълнители съдружници „Шкьопу и Ц.”, започната въз основа на писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003277 от 01.06.2012г., а също и за частична отмяна на самата процедура по принудително изпълнение и на всички изпълнителни действия, извършени след 22.09.2014г. В мотивите към решението първоинстанционният съд е приел, че от значение за произнасянето по основателността на исканията на оспорващата страна е разпоредбата на чл.702, ал.1, т.2 от Гражданския процесуален кодекс на Румъния (в сила от 06.03.2013г.), според която принудителното изпълнение спира, ако не може да бъде изпълнено или продължено поради липса на секвестируемо имущество или невъзможност за остойностяване на имуществото. За да отмени първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че са извършвани действия само в Румъния, въпреки че длъжникът е чуждо юридическо лице, така че от това не следва пълна липса на проследимо имущество, а само липсата му в даден географски регион. В мотивите на решението се посочва, че принудителното изпълнение е започнало законно, на база на валиден изпълнителен документ и трябва да продължи до пълното събиране на вземането и добавките към същото. Тезата на молителя е, че решението по това дело би било от значение за спора, тъй като подаденото по реда на чл.711 от ГПКР от „Първа инвестиционна банка” АД възражение е оставено без уважение в едно състезателно производство, с участието на длъжника във всички инстанции. Съобразявайки установените факти по делото, съставът на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните от молителя основания по чл.303, ал.1 т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение №937 от 08.05.2015г. по гр.д.№4018/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО и потвърденото с него разпореждане от 09.06.2014г. по гр.д.№4919/2014г. на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав. Съгласно чл.303 ал.1 т.1 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткритите обстоятелства са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на процесуална небрежност на страната. Новите писмени доказателства следва да съдържат факти от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на процеса съответното писмено доказателство, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание. В случая за да се квалифицира като ново обстоятелство/ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, решението на Градски съд, гр. Букурещ по дело №26785/299/2016 трябва да е съществувало в правния мир към момента на формиране на силата на пресъдено нещо на решението по чл.623 от ГПК, но да не е било известно на молителя или по независещи от него причини той да не е могъл да го представи като доказателство пред инстанциите по същество в производство за признаване и допускане на изпълнение на разпореждането от 19.03.2013г. по дело №12824/299/2013г. на Първи районен съд – Букурещ. Решението на Градски съд, гр. Букурещ №2653 от 11.08.2017г. по дело №26785/299/2016 следва по време приключването на производството по гр.д.№4018/2014г на Софийски апелативен съд и постановяването на решението, чиято отмяна се иска, а това изключва приложението на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Дори да се приеме, че решението на Градски съд, гр. Букурещ №2653 от 11.08.2017г., притежава характеристиките на ново обстоятелство/ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, постановеният с него отказ за прекратяване на изпълнително дело № ST48/2013г. не би могъл да доведе до друг изход на производството по чл.623 от ГПК и до признаване и допускане изпълнение на разпореждането от 19.03.2013г. С решението на Градски съд, гр. Букурещ е отхвърлено оспорването на изпълнението по изпълнително дело № ST 48/2013г. от страна на „Първа инвестиционна банка” АД. Предмет на съдебното производство по подаденото от „Първа инвестиционна банка” АД оспорване са само предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство поради липсата на имущество на територията на Република Румъния. Макар и съдът да е констатирал, че изпълнителното производство е започнало на базата на валиден изпълнителен титул, съдът не е бил сезиран с жалба срещу самото разпореждане, нито е разглеждал спор относно съществуването на вземането по изпълнителния титул. Потвърденият с влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд отказ да бъде допуснато изпълнението на разпореждането от 19.03.2013г. е обусловен от преценката на съда, че е налице забраната за признаване, съответно допускане до изпълнение по чл.34 т.2 от Регламент (ЕО) №44/2001г. доколкото разпореждането е постановено в производство, което се развива без участие на ответника. Предвидената в приложимия процесуален закон на държавата – членка по произход възможност за длъжника да оспорва отделните изпълнителни действия в образуваното въз основа на разпореждането изпълнително производство, включително и да иска прекратяване на производството поради липса на имущество, съответно изходът на производствата по тези жалби, нямат отношение към преценката на критериите, на които разпореждането би следвало да отговаря, за да бъде допуснато до изпълнение по реда на Регламент (ЕО) № 44/2001г. Приложението на разпоредбата на чл.34 т.2 от Регламент (ЕО) № 44/2001г. е обусловено от преценката дали ответникът разполага с ефективни способи за защита срещу постановеното съдебно решение / в случая разпореждане/, а не от това дали може да обжалва незаконосъобразните действия в образуваното изпълнителното производство въз основа на това решение. Не може да се възприеме тезата на молителя, че е проведено състезателно производство с участие на двете страни във всички инстанции, в резултат на което разпореждането от 19.03.2013г. по дело№12824/299/2013г. на Първи районен съд гр. Букурещ, е стабилизирано. Обжалването на отделни изпълнителни действия няма последиците на оспорване на самото разпореждане за изпълнение. Производство по оспорване на цялото изпълнително производство действително се е развило по съдебен ред с участието на кредитора и длъжника, като по него е постановено представеното от ответника решение по дело №22550/299/2013г. по описа на Градски съд, гр. Букурещ. С него съставът на Градски съд, [населено място], е постановил, че: „Допуска оспорването на принудителното изпълнение. Анулира принудителното изпълнение, предмет на изпълнително дело № ST 48/2013 и всички изпълнителни действия, предприети по делото.” По тези съображения следва да се приеме, че не е налице отменителното основание по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. В полза на ответника по молбата за отмяна следва да бъде присъдено юрисконкултско възнаграждение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието, за отмяна на влязлото в сила решение №937 от 08.05.2015г. по гр.д. №4018/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО и потвърденото с него разпореждане от 09.06.2014г. по гр.д.№4919/2014г. на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав. ОСЪЖДА Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието, с адрес Румъния, [населено място], ІІ район, [улица], с адрес за призоваване [населено място], [улица], 5 етаж, офис 6, чрез адв. М. Б., да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лева /триста лева/. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.