Р Е Ш Е Н И Е № 123 София, 19.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6327/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Прокуратура на Р България, представлявана от С. З., прокурор в Окръжна прокуратура-В. срещу решение №1022/07.07.2014 г. по гр.д.№1214/2014 г. на Окръжен съд –Варна. С определение № 216/27.02.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Прокуратурата на Р България в частта, с която е посочен началният момент на дължимост на мораторна лихва върху присъденото обезщетение, при наличието на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касаторът Прокуратура на Р България ,представлявана от С. З., прокурор в Окръжна прокуратура-В. и Р. Р.-прокурор във В. прави оплакване,че в нарушение на закона с обжалваното решение е присъдена законна лихва върху дължимото на ищеца обезщетение от датата на привличане в качеството му на обвиняем, вместо от датата на която наказателното производство срещу него е било прекратено.Счита,че е допуснато нарушение на ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. №3/2004 г. на ОСГК-т.4.Моли решението да бъде отменено в тази част и законната лихва да бъде присъдена от 27.04.2013 г. Ответникът по касационната жалба И. Н. И. в писмен отговор, подаден чрез адв.Р. Т. я оспорва.Претендира разноски. По поставения въпрос ВКС, състав на ІІІ г.о. намира ,че същият е разрешен в ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/2004 г. на ОСГК- т.4. Приета е постановка, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство- в сегашната редакция чл.2 ал.1 т.3 изр.2 ЗОДОВ.Това е и началният момент на забавата,съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението. По делото съдът констатира следното: Ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр.чл.20 ал.4 и чл.29 ал.1 б.”а” НК и за престъпление по чл.346 ал.2 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 и 5, вр.чл.20 ал.2 и чл.29 ал.1 б.”а” НК с постановление от 24.06.2012 г. С постановление от 12.11.2012 г. е извършено ново привличане по чл.215 ал.2 т.4 пр.2 , вр.чл.29 ал.1 б.”а” НК, а с постановление от 22.02.2013 г. на Окръжна прокуратура-Шумен наказателното производство е прекратено поради недоказаност и мярката за неотклонение „подписка” е отменена.С определение № 147/11.04.2013 г. на Окръжен съд-Шумен постановлението за прекратяване е изменено, като е прието,че основанието за прекратяване на наказателното производство е това по чл.24 ал.1 т.1 пр.1 НПК,т.е.деянието не съставлява престъпление.Същото е връчено на Окръжна прокуратура на 12.04.2013 г., на ищеца на 19.04.2013 г. и е влязло в сила след изтичане на едноседмичните срокове за обжалването му от страните на 27.04.2013 г.С оглед всички конкретни обстоятелства по делото, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на касатора до размер на сумата 500 лв. обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди. Направил е извод,че законната лихва следва да бъде присъдена от деня на привличането му като обвиняем-24.06.2012 г. При дадения отговор на въпроса обусловил изхода на делото, решението на въззивния съд се явява незаконосъобразно. Неправилно е определен началният момент на дължимост на законната лихва, който е настъпил не от деня на привличане на ищеца като обвиняем, а от влизане в сила на определението за прекратяване на наказателното производство на 27. 04.2013 г. Поради изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдена законна лихва от 24.06.2012 г. и касаторът да бъде осъден да заплати такава върху присъденото обезщетение от 27.04.2013 г. С оглед изхода на делото искането на ищеца за присъждане на разноски в това производство не следва да бъде уважено. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1022/07.07.2014 г. по гр.д.№1214/2014 г. на Окръжен съд –Варна в частта, с която Прокуратурата на Р България е осъдена да заплати на И. Н. И. законната лихва върху присъденото обезщетение на основание чл.2 ал.1 ЗОДОВ в размер на сумата 500 лв.,считано от 24.06.2012 г. до окончателното изплащане на задължението и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България да заплати законна лихва върху присъденото на основание чл.2 ал.1 ЗОДОВ обезщетение на И. Н. И. в размер на сумата 500 лв.,считано от 27.04.2013 г. до окончателното изплащане на задължението. В останалите части решението е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: