2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 190 София, 04.07.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 2330/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 49236/11.04.2016 г. на В. Д. Д., чрез адв. А. И., срещу определение от 22.03.2016 г. на Софийския градски съд по ч. гр. д. № 2370/2016 г., с което е потвърдено протоколно определение от 17.11.2015 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 8648/2010 г. за прекратяване на производството по претенция по сметки във фазата по извършване на делбата, поради неотстранени нередовности по нея. Оплакванията са за неправилност на обжалваното определение, чиято отмяна се иска. Ответниците, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с писмен отговор, чрез адв. М. Х., оспорват наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира частната касационна жалба за допустима като подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното: Производството пред Софийския районен съд е образувано по искова молба за делба на четири недвижими наследствени имота и се движи по реда на ГПК /отм./. С решение от 31.07.2012 г., влязло в сила, районният съд допуснал делба на четири недвижими имота имоти при квоти 3/6 ид. ч. за В. Д. Д. и по 1/6 ид. ч. за всеки от наследниците на другия първоначален съделител Д. Д. Д.. С молба от 28.09.2015 г. В. Д. - сега жалбоподател, предявил искане за възлагане на един от имотите, както и претенция по сметките за извършени подобрения в два от имотите - апартамент в [населено място] и имот в [населено място], посочвайки общата сума на подобренията за всеки един от тях поотделно, а за жилищния имот - и стойността на всяко перо, и за разходи за възстановяване на собствеността върху останалите два имота - тези в [населено място]. Поискал и назначаване на съдебно-техническа експертиза за оценка стойността на подобренията. С протоколно определение в първото открито съдебно заседание на 29.09.2015 г. районният съд оставил без движение претенцията по сметките и указал на страната в едноседмичен срок изрично да посочи всяко едно от подобренията, всяка една от претендираните стойности дали представлява необходими, полезни или луксозни разноски и съответно - с каква стойност се е увеличила цялата стойност на вещта, дали извършените подобрения са със съгласието, без съгласието или при изричното противопоставяне на ответниците, да посочи всички подобрения в какъв период от време са извършени; специално за имота в [населено място] - и всяка една от дейностите на каква стойност е, а за всички суми: как се претендират от ответниците - солидарно или разделно, посочвайки основанието, ако твърди солидарност, а при разделност - всеки ответник каква част следва да заплати. С молба от 05.10.2015 г., в дадения срок, ищецът посочил периода 1995 - 2006 г. и извършване на подобренията в апартамента като неотложни и без противопоставянето на другата страна. За имота в [населено място] поискал продължаване на срока поради затруднения при остойностяването на отделните пера. С молба от 12.10.2015 г. завишил стойността на подобренията за имота в [населено място], уточнявайки и периода на извършване: 1973 - 2006 г.; за имотите в [населено място] увеличил вида и стойността на разходите. Районният съд, който не се произнесъл по молбата по чл. 63 ГПК за продължаване на срока, с протоколно определение от 17.11.2015 г., без да излага мотиви, приел, че указанията не са изпълнени в цялост, включително и след дадения срок, с молбата от 12.10.2015 г. и в самото съдебно заседание, и прекратил производството в тази част. С обжалваното определение Софийският градски съд потвърдил първоинстанционното определение с мотива за неизпълнение на указанията в цялост: ищецът не бил посочил как претендира разходите във връзка със съсобствената вещ - солидарно или разделно, и не посочил конкретната сума, която търси от всеки един ответник, като по този начин не посочил цената на исковете, изхождайки от разбирането, че всяка една от претенциите по чл. 286, ал. 1 ГПК /отм./ представлява отделен иск. Допълнително приел, че непроизнасянето по молбата за продължаване на срока не е съществено процесуално нарушение, след като районният съд е зачел представената след дадения срок втора уточнителна молба. По довода за прекомерност на изискванията на районния съд за индивудуализация на претенцията приел, че въззивникът не е поискал съдебно-техническа експертиза, въпреки че е следвало да стори това, след като изпитва затруднения при разграничаването на отделните пера. В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят е поставил въпросите: 1. следва ли при затруднение /мъчнота/ да бъдат описани всички реквизити на претенцията по пера, съдът да допусне назначаването на съдебно-техническа експертиза /в производството за делба във връзка с претенцията по сметки/; 2. допустимо ли е съдът да изиска уточнението на някои допълнителни реквизити да бъде извършено след приемане на заключението по поисканата експертиза; 3. допустимо ли е при многобройност на изискванията на съда и неизпълнение само на една незначителна част от тях, съдът да прекратява производството, или следва да укаже на страната да конкретизира и тези незначителни /съпътстващи/ изисквания за редовност на претенцията. При изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., счита, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос, уточнен според разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така: следва ли при затруднение за ищеца да посочи стойността по пера на претенцията, предявена във втората фаза на делбеното производство, съдът да допусне назначаването на съдебно-техническа експертиза и допустимо ли е да изиска уточнението да бъде извършено след приемане на заключението на експертизата. По въпроса, по който се допуска касационното обжалване, настоящият състав на ВКС приема, че когато уточняването на претенцията по сметки съставлява затруднение за ищеца и същият е направил изявление в този смисъл, първоинстанционният съд е длъжен да назначи поисканата съдебно-техническа експертиза, която да оцени всички подобрения и даде заключение за тяхната стойност. Този извод следва преди всичко от тълкуването на чл. 57, чл. 157, ал. 1 и чл. 130 ГПК /отм./, но така също и от естеството на претенцията за подобрения, която е една - представлява един иск, като преценката за нейната основателност изисква съдът, без да се произнася с отделен диспозитив за всяко перо, да обсъди и вземе отношение по всяка конкретна работа, за която се твърди, че е извършена. Съдебно-техническа експертиза, която е способ за събиране на доказателства, може да се назначи от първоинстанционния съд и за конкретизиране на размера на иска, респективно за уточняване на неговата цена. Съдът е длъжен служебно да полага усилия за определяне размера на претенцията, предвид чл. 57 ГПК /отм./, който му вменява задължението да съдейства на ищеца за посочване на първоначалната цена на иска, като я определи сам приблизително, когато оценката представлява затруднение към момента на предявяването на иска, както и предвид чл. 130 ГПК /отм./, съгласно който съдът не може да отхвърли иска, ако последният е доказан в своето основание, само заради недоказаност на размера му. С оглед така дадения отговор на поставения въпрос, обжалваното определение се явява неправилно. Съдът е бил длъжен, след като ищецът е изпитвал затруднения, да назначи поисканата съдебно-техническа експертиза за стойността на подобренията по пера и след приемане на заключението й, да му даде възможност да конкретизира претенцията. Неправилна, като неотговаряща на данните по делото, е констатацията на съда, че ищецът не е поискал съдебно-техническа експертиза. Той е сторил това още с молбата от 28.09.2015 г. именно с цел установяване стойността на подобренията. Претенцията, когато е за подобрения, е редовна, щом ищецът първоначално посочи общо стойността им, а след приемане закючението на експертизата конкретизира отделните пера. Освен това, когато делбените имоти са повече от един и се претендират подобрения във всеки от тях, въззивният съд следва да прецени редовността на претенцията за всеки имот поотделно и ако тя е редовна само за част от имотите, да потвърди прекратителното определение на районния съд само в частта, която въпреки уточненията е останала неиндивидуализирана. Неправилно е и указанието на съда относно вида на отговорността - солидарност или разделност, след като е ясно от изявлението в молбата и от данните по делото, че сумите се претендират разделно и по равно по силата на закона: ответниците по претенциите за подобрения са наследници на първоначалния съделител Д. Д. Д. - негови съпруга и деца, чиито дялове в съсобствеността са определени с решението по допускане на делбата. Основателен е доводът на ответниците, че претенцията не е достатъчно индивидуализирана по време и това затруднява защитата им поради невъзможност за точна правна квалификация - чл. 30, ал. 3 ЗС или чл. 12, ал. 2 ЗН, и за преценка на възражението за изтекла давност, тъй като посочените периоди: от 1995 г. до 2006 г. за апартамента в [населено място], и от 1973 до 2006 г. за имота в [населено място], обхващат и време, когато наследодателите са били живи: бащата Д. Н. е починал през 1986 г., а майката Надежда Н. - през 2006 г. Отделното посочване на времето на извършване на всяка дейност е от значение за правната квалификация на искането, особено когато за част от тях се твърди да са извършени приживе на наследодателя и биха представлявали увеличение на наследството. Въззивният съд изобщо не е обсъждал това обстоятелство, а районният съд е изискал да се посочи в какъв период от време са извършвани, но не е давал указания за времето на извършване на всяка от дейностите. Обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, както и първоинстанционното определение, а - делото върнато на районния съд за ново разглеждане, като се съобразят изложените мотиви от касационната инстанция и обстоятелството, че характерът на разноските - полезни, необходими или луксозни, е въпрос на правна квалификация, която не се дължи от ищеца, а дадената от него не обвързва съда. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 22.03.2016 г. по ч. гр. д. № 2370/2016 г. на Софийския градски съд. ОТМЕНЯ определението от 22.03.2016 г. по ч. гр. д. № 2370/2016 г. на Софийския градски съд и определението от 17.11.2015 г. по гр. д. № 8648/2010 г. на Софийския районен съд в частта за прекратяване на производството по претенцията по сметки, предявена от В. Д. Д.. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията в настоящото определение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: