4
9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр. София, 12.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2530 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място], и [фирма], [населено място], срещу решение №1645 от 29.07.2016г. по в.т.д. №5206/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение №1064 от 22.06.2015г. по т.дело №2999/2013г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI -5 състав, с което е обявена за недействителна спрямо [фирма], [населено място], извършената от [фирма], [населено място], преобразувано в [фирма], [населено място], непарична вноска в капитала на [фирма], [населено място], както следва: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1605.1219.1.162, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-38/10.07.2012г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], на адрес: [населено място], район "Студентски”, [улица], вх.”В”, ет.1, обект №5, в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134,1605.1219; с предназначение на самостоятелния обект: За търговска дейност; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: няма данни; прилежащи части: няма данни, стар идентификатор: няма; Ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1605.1219.1.163, под обекта: няма, над обекта: 68134.1605.1219.1.53, 68134.1605.1219.1.26, 68134.1605.1219.1.27, 68134.1605.1219.1.52. и който имот, съгласно доказателство за собственост- нотариален акт за продажба на недвижим имот № 161 том III дело № 516 от 2008г. на нотариус Д. Т., Агенция по вписванията София вх.р. № 68820 от 19.09.2008г., акт № 158, том C., дело № 47473 от 2008г., страница 523320, представлява МАГАЗИН № 5, находящ се в [населено място], Столична Община, Район „Студентски”,[жк], в сграда на [улица], във вход „В” (съгласно строителната документация — секция „С” (Це)), на партерен етаж, заемащ източната част, състоящ се от: търговска част, офис, складово помещение и сервизно помещение, със застроена площ 89, 87 кв.м., при съседи: от запад - магазин и стълбищна клетка на вход „В” (съгласно строителната документация - секция „С” (Це)), от север — вътрешен двор, от изток — проход към вътрешен двор, от юг — тротоар и улица, заедно с 2, 57 % идеални части от общите части на вход „В” (съгласно строителната документация - секция „С” (Це)) на сградата, равняващи се на 14, 41 кв.м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е изградена цялата сграда, съставляващо УПИ VIII-1220, 1219, с площ по скица 6 040 кв.м., в кв. 271, по плана на [населено място], местност „Студентски град”, за който имот регулационния план не е приложен, при граници на имота по скица: от три страни улици, УПИ VII-1421, УПИ X.-1421, УПИ II- 1659, УПИ Х-1475 - отреден за клиника и УПИ IX-395 - отреден за КОО, и вписан на 15.10.2010г. в търговския регистър по партидата на [фирма], [населено място].
В касационната си жалба [фирма], [населено място], твърди, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд безкритично и необосновано е възприел правните изводи в първоинстанционното решение относно наличието на увреждане на кредитора посредством апортната вноска, знанието за увреждане от страна на [фирма], [населено място] и дали е необходимо знание за увреждане от страна на третото лице [фирма], [населено място]. Счита за неправилен извода на съда, че щом длъжникът е заменил един свой материален актив на относително стабилна цена с друг по вид актив, чиято стойност е вариативна, то увреждащото действие непременно е налице и знанието на прехвърлителя е безспорно. Поддържа, че не са налице предпоставките за основателност на иска по чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД, когато при осъществяването на разпореждането длъжникът не е могъл да има знание за увреждащия характер на действието си, защото е разполагал със значително имущество. Изтъква, че самата апортна вноска не е лишила дружеството – длъжник от имущество и не представлява увреждащо кредитора действие. Счита, че съдът неправилно е приложил към хипотезата на апорт в съществуващо дружество разрешенията в решение №122 от 21.07.2016г. по т. д. №3484/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., които се отнасят само за учредителен апорт.
В касационната жалба на [фирма], [населено място], се сочи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички твърдения, доводи и възражения в подадената от него въззивна жалба, което съставлява съществено процесуално нарушение и обуславя неправилност на решението. Поддържа, че съдът не е обсъдил довода му за липса на знание от страна на ответника [фирма] за увреждането. Наред с това счита, че двете инстанции неправилно са преценили, че атакуваното действие е увреждащо, че знание за увреждане е налице при първия ответник, а при втория ответник изследване на знание не е необходимо поради подробно изложените съображения на съда за характера на апорта. Счита, че съдът неправилно е приложил към хипотезата на апорт в съществуващо дружество разрешенията в решение №122 от 21.07.2016г. по т.д. №3484/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., които се отнасят само за учредителен апорт. Излага доводи, че ответникът [фирма], [населено място], разполага с достатъчно имущество да погаси задължението си към ищеца.
Ответникът по касация [фирма] оспорва касационните жалби като неоснователни и моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено като допустимо, правилно и законосъобразно. Поддържа, че разрешенията в решение №122 от 21.07.2016г. по т.д. №3484/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., са приложими за всички хипотези на апорт, а не само при учредяване на търговско дружество. Изтъква, че въпросът за знанието на втория ответник за увреждащото действие на апорта не е изследван в нито един момент от процеса и не е възлаган за доказване на ищеца при разпределение на доказателствената тежест. Счита,че ако искът бъде отхвърлен без да се проведат процесуални действия в тази насока, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Софийски апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства е приел, че ищецът е титуляр на вземане срещу [фирма], [населено място], произтичащо от сключен между страните договор от 07.02.2008г., като това вземане е възникнало преди извършване на действието, което ищецът иска да се обяви за недействително спрямо него. Въззивният съд е приел, че е налице извършване на увреждаща сделка от длъжника [фирма] спрямо ищеца поради обстоятелството, че с вписания на 11.01.2010г. апорт на негов имот в капитала на [фирма] длъжникът се е лишил от собствеността върху недвижим имот, представляващ актив, чиято пазарна стойност по общо правило е по-малко променлива и за по-продължителни периоди от време, а и предвид публичността на вписванията относно недвижимите имоти върху него по-лесно може да бъде насочено принудително изпълнение. Полученото е дружествен дял от търговско дружество, изпълнението върху който е по-затруднено с оглед особените изисквания по чл.517 ал.3 от ГПК, включително необходимостта от водене на исков процес като условие за пристъпване към ликвидация, а и стойността му е в зависимост от имущественото състояние на дружеството, което пък е в пряка зависимост от резултатите на осъществяваната търговска дейност. Счел е за ирелевантно възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън отчужденото с апорта. Съдът е приел, че съществуването на друго имущество означава, че длъжникът разполага с възможност да изпълни задължението си, но въпреки това не изпълнява, поради което и кредиторът не е задължен да установява цялостното имуществено състояние на длъжника. Приел е, че знанието на третото лице, придобило права в резултат на разпоредителното действие на длъжника, е условие за възникване на правото на кредитора за обявяване на относителна недействителност, когато е налице възмездно договаряне между него и длъжника и при това договаряне третото лице е знаело за увреждането – чл. 135 ал.1 изр.2 от ЗЗД. Посочил е, че както при първоначално учредяване на търговското дружество, така и при последващо увеличение на капитала, волеизявленията на учредителите, респ. съдружниците/акционерите, имат характера на решения, а не на договори, тъй като не са насочени към създаването на взаимни правоотношения между учредителите (съдружниците/акционерите) с насрещни права и задължения, а са еднопосочни – насочени към постигането на определен правен резултат – създаване, респ. участие, в дружеството. Поради това въззивният съд е приел, че при внасяне на непарична вноска в капитала на търговско дружество не е налице договаряне по смисъла на чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД между съдружника/акционера и дружеството, съответно не е необходимо като условие за основателност на иска по чл. 135 от ЗЗД знание на дружеството за увреждането на кредитора.
С определение №210/07.04.2017г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./ поради противоречиво разрешаване на материалноправния въпрос: В случаите, когато се иска обявяване на недействителност по чл.135 от ЗЗД на апорт/ непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество, нужно ли е знание за увреждане от страна на юридическото лице, в чиято полза е извършена апортната вноска, за да възникне правото на кредитора по чл.135 от ЗЗД? При внасяне на непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество налице ли е възмездност, както и договаряне по смисъла на чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД?
По този въпрос въззивният съд е приел, както бе посочено по – горе, че както при първоначално учредяване на търговското дружество, така и при последващо увеличение на капитала, волеизявленията на учредителите, съответно съдружниците/акционерите, имат характера на решения, а не на договори, тъй като не са насочени към създаването на взаимни правоотношения между тях с насрещни права и задължения, а са еднопосочни – насочени към постигането на определен правен резултат – създаване, респ. участие, в дружеството. Поради това е стигнал до извода, че при внасяне на непарична вноска в капитала на търговско дружество не е налице договаряне по смисъла на чл.135 ал.1 изрр.2 от ЗЗД между съдружника/акционера в дружеството, съответно не е необходимо като условие за основателност на иска по чл.135 от ЗЗД знание на дружеството за увреждане на кредитора. Друго разрешение на поставения въпрос е дадено с решение №18 от 31.03.2009г. по т. д. №214/2008г. на ВКС, ТК, IІ т.о., постановено по реда на отменения Гражданско - процесуален кодекс, посочено от касатора [фирма], [населено място], в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК. В посоченото решение е прието, че апортът в съществуващо дружество е възмездна сделка с трето лице, по отношение на която не действа установената в закона презумпция за знание за увреждането. Наличието на знание за увреждане от страна на дружеството - приобретател като предпоставка за уважаване на иск за недействителност на апорт е изследвано от състава на ВКС и в представеното от касатора решение от 23.03.2007г. по т.д.№1017/2006г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., също постановено по реда на отменения ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира за правилно второто становище, изразено в решение №18 от 31.03.2009г. по т. д. №214/2008г. на ВКС, ТК, IІ т.о. и решение от 23.03.2007г. по т.д.№1017/2006г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В първото от посочените решения се приема, че апортът в акционерно дружество съставлява специфичен вещно - прехвърлителен производен способ, с осъществяването на който се постига определена цел – увеличаване на стойността на притежаваните от титуляра на вещното право акции чрез увеличаване на капитала на търговското дружество, като се касае за престационна сделка, за възмездния характер на която е ирелевантно дали насрещните престации са еквивалентни. Тези изводи за възмездност и насрещен характер на престациите при апорта се споделят от настоящия състав. Внасянето в собственост на недвижим имот в търговско дружество за увеличаване на капитала представлява смесен фактически състав, като вещното действие за правото на собственост настъпва с вписването на апорта в търговския регистър. В този смисъл е произнасянето по реда на чл.290 от ГПК с Решение № 5/08.02.2011г. по т.д.№ 271/10г. на ВКС, ТК, І отд. Осъществяването на апорт/ непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество предпоставя постигане на съгласие между притежателя на определено вещно право / съдружник или трето за дружеството лице/ и търговското дружество относно поемането на насрещни задължения. Титулярът на вещното право поема задължението да го прехвърли, а дружеството поема задължението да го приеме като съдружник ако не притежава това качество и да му предостави дружествен дял/ акции от капитала си. Ако лицето е вече съдружник или акционер, срещу осъществената апортна вноска той увеличава своето участие в капитала на дружеството. При апорта в съществуващо дружество са налице и насрещни волеизявления на двете страни, за разлика от хипотезата на учредителния апорт, когато са налице множество волеизявления, насочени към определен правен резултат. Вносителят изразява с молба желание за членство или съответно за придобиване на нови дялове/ акции при увеличение на капитала, както и съгласието си да прехвърли вещното право в писмена форма с нотариална заверка на подписа по чл. 73 ал.1 от ТЗ. Дружеството изразява своята воля за приемане на съдружника, респективно за увеличаване на капитала с неговата непарична вноска, в решение на общото събрание /чл.137 ал.1 т.2 и т.4 от ТЗ, чл.193 от ТЗ/, а постигнатото между страните съгласие намира отражение и в изменението на дружествения договор, съответно устава на дружеството. Дружественият договор, съответно уставът, съдържащ изискуемите реквизити, е формата, под която се извършва прехвърлянето на непаричната вноска, след изпълнение на процедурата по чл.72 ал.2 от ТЗ. С оглед на това следва да се приеме, че при непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество се осъществява договаряне и е налице възмездност. По тези причини в теорията се застъпва дори и становището, че апортът съставлява двустранен възмезден договор, аналогичен на договора за замяна. Поради това и когато се иска обявяване на недействителност по реда на чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД на апорт/ непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество, знанието за увреждане от страна на юридическото лице, в чиято полза е извършена апортната вноска, е предпоставка за основателността на предявения конститутивен иск.
По изложените съображения и с оглед отговора на поставените от касатора правни въпроси, настоящият съдебен състав на ВКС намира за основателни подадените касационни жалби срещу решението на Софийски апелативен съд.
Правилно съдът е установил, че е налице извършване на увреждаща сделка от длъжника [фирма] спрямо ищеца поради обстоятелството, че с извършения след възникване на вземането на ищеца апорт длъжникът се е лишил от собствеността върху недвижим имот, представляващ актив, чиято пазарна стойност по общо правило е по-малко променлива и за по-продължителни периоди от време. Споделяйки становището на ищеца, възприето и от първоинстанционния съд, че при внасяне на непарична вноска в капитала на търговско дружество не е налице възмездност договаряне по смисъла на чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД между съдружника/акционера и дружеството, съответно не е необходимо като условие за основателност на иска по чл.135 от ЗЗД знание на дружеството за увреждане на кредитора, въззивният съд неправилно е определил предпоставките, обуславящи възникването на потестативното право по чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД. Неправилната интерпретация на приложимата правна норма се е отразила не само на решаващата дейност по същество на спора, намерила израз в мотивите на въззивното решение. Въззивният съд не е изпълнил задълженията си да съдейства на страните при упражняване на процесуалните им права, с което е допуснал отклонение от задължителната практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според разрешението по т.1 на ТР №1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че при неизпълнение на задълженията на първоинстанционния съд в тази хипотеза, допуснатото процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивния съд независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба. На още по – голямо основание при въведено оплакване за неправилно приложение на материалноправни норми, което се е отразило и на съдържанието на извършения от първата инстанция доклад, въззивният съд следва да отстрани допуснатото процесуално нарушение, като даде възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства по релевантните за спора факти, които не са включени в съдържанието на доклада.
В настоящия случай подадените от [фирма] и [фирма] съдържат изрично оплакване, че СГС не е съобразил елементите на фактическия състав по чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД досежно увреждащия ефект на разпоредителното действие и наличието на знание за това при третото лице. Неправилното тълкуване на приложимата правна норма от първоинстанционния съд е засегнало не само правилността на изводите в постановеното първоинстанционно решение, тя се е отразила още на съдържанието на доклада. Законосъобразното водене на процеса изисква съдът на основание чл. 146 т.5 от ГПК да даде ясни и точни указания на страните като изброи фактите, които следва да докаже всяка от тях, както и да посочи за кои твърдени факти, от значение за делото, страните не са посочили доказателства. В съставения от него доклад първоинстанционният съд е указал на ищеца само, че следва да установи качеството си на кредитор на първия ответник към датата на увреждащото действие, съзнателното увреждане интересите на кредитора от страна на първия ответник, както и факта на извършване на увреждащите действия, след като са настъпили падежите на вземанията му. Не са дадени указания за доказване на знание за увреждане от страна на лицето, с което длъжникът [фирма] е договарял – втория ответник [фирма]. Следователно докладът е неточен, вследствие на което обуславящ спорното право факт не е бил въведен в предмета на доказване и не е разпределена доказателствената тежест по отношение на същия.
При основателно въведените с въззивните жалби доводи за неправилна преценка на фактическия състав по чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД, въззивният съд е следвало да съобрази,че този порок засяга и извършения от първата инстанция доклад по чл.146 от ГПК и да отстрани допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение като съгласно разрешението в ТР 1/2013г. ОСГТК даде възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства и като укаже на ищеца – въззиваем, че в негова тежест е да докаже знание за увреждане от страна на управляващия орган на дружеството – приобретател на апортираното имущество.
С оглед на изложеното поради допуснато нарушение на процесуалните правила, което изисква събиране на нови доказателства, обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
При новото разглеждане на спора, в зависимост от неговия изход, въззивният съд следва да разпредели отговорността за разноски и за настоящото производство - чл. 294 ал.2 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №1645 от 29.07.2016г. по в.т.д. №5206/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|