О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                               № 404                                    гр. София,  08.12.2008 год.                        В   И  М  Е  Т  О    Н  А      Н  А  Р  О  Д  А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на чeтвърти декември  две хиляди и осма година, в състав:                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                         СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                         като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1922 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Сливенския е. д. съвет, представляван от Сливенския митрополит Й. , чрез пълномощника адв. Ан. Д. , против въззивното определение от 1.08.2008 год. по ч. гр. д. № 354/2008 год. на Я. окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното определение по гр. д. № 128/2007 год., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от частния жалбоподател против Общинската служба по земеделие и гори, гр. Е. и Община Е. иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение с молба за неговата отмяна. О. , гр. Е. оспорва жалбата по съображенията в представеното възражение. Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта й - наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са такива за редовност на касационната частна жалба, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложима по препращане на чл. 278, ал. 4 ГПК. Макар и непрецизно посочено в нарочното изложение на основанията за допускане, в изпълнение на разпореждането на въззивния съд, настоящата инстанция намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Този извод е обусловен от представеното от частния жалбоподател определение № 46 от 24.01.2008 год. по ч. гр. д. № 2277/2007 год. на ВКС, с което въпросът за допустимостта на предявен от Е. иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е решен в обратен смисъл. Т. е. в случая същественият процесуалноправен въпрос за допустимостта на предявения иск е решаван противоречиво от съдилищата, което обуславя допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството по предявения от Сливенската митрополия иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като съществува друг ред за възстановяване на собствеността върху земеделските земи – ЗВСОНИ. Позовал се е на параграф 5 от Закона за вероизповеданията /ЗВ/, с влизане в сила на който правото на собственост е възстановено, без да е необходимо провеждане на процедурата по ЗСПЗЗ. В този смисъл съдът се е позовал и на съдебна практика, цитирана в определението му. Изводът е законосъобразен, поради което и въззивното определение следва да се остави в сила. Оплакването на жалбоподателя е неоснователно, поради следните съображения: Искът е по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, както се е поддържало и от жалбоподателя, ищец. Със същия се цели установяване правото на възстанововяване на собствеността върху земеделските земи в случай, че е пропуснат срока по ал. 1. Вярно е, че съгласно чл. 29, ал. 1 ЗСПЗЗ правото на собственост върху земеделски земи, отнети от БПЦ и другите религиозни общности, кооперации и от други организации се възстановява по тяхно искане, освен в предвидените в същата разпоредба изключения. В този смисъл е и приложеното към частната жалба определение по ч. гр. д. № 2277/2007 год., като в това производство не е стоял на разглеждане въпросът за приложението на параграф 5 ПЗР на ЗВ, поради което и позоваването на жалбоподателя на същото в случая е неуместно. Разпоредбата на пар. 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията /ЗВ/, обн. ДВ бр. 120/29.12.2002 год., предвижда възстановяване на собствеността на вероизповеданията върху одържавени, отчуждени, конфискувани или незаконно отнети имоти на основанията, посочени в изброените закони, между които е и ЗСПЗЗ, които са собственост на държавата, общините, общ. организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ и съществуват рално до размерите, в които са отчуждени. Възстановяването на собствеността се извършва по реда на ЗВСВОНИ с влизането на ЗВ в сила – ал. 2. Следователно е налице специална регламентация относно възстановяване на собствеността на вероизповеданията, която изключва правния интерес на ищеца да предявява настоящия иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. С него би се постигнало признаване правото на възстановяване на собствеността, докато с пар. 5 ПЗР на ЗВ законът е предвидил възстановяване на правото на собственост. Затова и изводът на въззивния съд за недопустимост на образуваното производство е правилен и не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІV гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение № 180 от 1.08.2008 год. по ч. гр. д. № 354/2008 год. на Я. окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.