4 Р Е Ш Е Н И Е № 148 С., 30,12, 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 29 септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова при участието на секретаря Н. Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров т. дело № 3217/ 2013 година Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на О.-Ф Е.-Г.М. против решение № 1010/22.05.2013 г. по гр.д. № 1953/2012 г. на Софийски АС, с което се оставя в сила решение от 19.03.2012 г. по гр.д. № 3192/2006 г. на СГС, с което са отхвърлени частичните искове на касатора срещу И. Т., Ю. Т. и М. Т. от С., на основание чл.265,ал.1 ЗЗД, за заплащане на по 10 100 лв. от всеки един от тях, по договор за строителство от 20.10.99 г. Ответниците Т. са подали отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1,т.2 ГПК и че жалбата е неоснователна. Ищцовото Е. твърди, че на 20.10.99 г. М.Б.-възложител, и Ат.Т.-изпълнител, са сключили договор за строителство на Шивашки цех с административна, битова и жилищна части, със застроена площ от 567 кв.м. в УПИ ХІІ-122 от кв.21 по плана на [населено място], м.Л.-Зона Г, срещу заплщане на възнаграждение 410 000 щ.д. в левова равностойност в деня на плащането. С анекс от 7.08.2000 г. същите страни са постигнали съгласие за сключване на три нови договора за изработка с различни от първоначалните страни. В тези договори изрично е посочено, че детайлизират строителството без да отменят основния, като по тях плащанията дублират плащанията по основния договор. Ответниците са наследници по закон на Ат.Т.. С договор за цесия от 15.09.2003 г. М.Б. е прехвърлил на ищцовото дружество всички имуществени права по отношение на Ат.Т. придобити от неизпълнение на договора за строителство от 20.10.99 г. За цесията Т. е бил уведомен. Твърди се, че възложителят е платил на изпълнителя сумата 353 352.84 лв. Предявените частични искове са част от общата стойност на необходимите разходи за отстраняване на недостатъците, включително и на неизвършената работа, уточнени с молба от 30.10.2006 г. С обжалваното решение е прието следното: Предмет на предявените частични искове е заплащане на част от разходите за поправяне на некачествено извършени работи, включително и неизвършени работи, по договор за изработка от 20.10.99 г., съобразно коригираната искова молба. Обаче, договорът за строителство нямал белезите на окончателен договор за изработка. Липсата на окончателност означава, че ищецът не може да търси отговорност за неизпълнение от наследниците на изпълнителя, след като поръчката му не е достатъчно конкретизирана по вид на отделните дейности и работи, точното време за изработване, дължимото качество, количество и начин на ценообразуване на договореното строителство, за което е било необходимо да се посочи точното пространствено местонахождение на бъдещия шивашки цех. Предмет на един предварителен договор е само задължение за сключване на окончателен договор. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1.Може ли да се сключи предварителен договор, когато окончателният е неформален или трябва да е в частна писмена форма и респ. допустимо ли е сключване на предв.договор за изработка, макар да съдържа елементи за покупко-продажба на празен терен, щом не съдържа клаузи за действителността на които е необходима нот.форма?, 2. Съставляват ли критерии при отграничението на предварителния от окончателния договор за изработка недостатъчната съгласуваност и определеност на договорните клаузи или е налице липса на уговорки относно съществените условия на окончателния договор по чл.19,ал.2 ЗЗД?, Основателно ли е да се приеме договора за изработка за изграждането на 4 ет.сграда за предварителен, поради обстоятелството, че съдържа описание на крайния трудов резултат и цялостна стойност на извършената работа, без възнаграждението за изпълнителя да е съобразено с описанието на отделните СМР?, 3.Когато въззивникът-ищец е представил договор за изработка с елементи на предв.договор за покупко-продажба на празно дворно място, а въззиваемите-ответници са представили два договора за изработка с елементи на предварителен договор за покупко-продажба на празно дворно място, и страните си оспорват истинността на съдържанието на неподписаните 2 стр. от договора, като твърдят, че е автентичен приложения от тях документ, допустимо ли е въззивният съд да приеме всички за автентични без произнасяне по чл.156,ал.2 ГПК-отм.? Въпросите били решени в противоречие с др. решения на ВКС. С определение № 234/1.04.2014 г. решението е допуснато до касационно обжалване, тъй като първият въпрос: Допустим ли е предварителен договор за изработка, след като окончателния не съдържа клаузи за действителността на които е необходимо нот.форма?, е решен в противоречие с Р 1691/27.05.66 по гр.д. 1042/66 на І г.о., с което е прието, че съгласно чл.19,ал.1 ЗЗД обявяват се за окончателни онези договори в които има клаузи, за действителността на които е необходима нот.форма. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Сградата е построена, приета и въведена в експлоатация през 2008 г., по което страните не спорят в с.з. на 29.09.14 г. Освен това, няма поето задължение за сключване на окончателен договор. Неправилно и в противоречие с установената съдебна практика, цитирана по първия въпрос и която настоящият състав на ВКС-І т.о. споделя, въззивният съд е приел, че се касае за предварителен договор и затова е отхвърлил предявените частични искове на това основание. Обявяват се за окончателни онези договори в които има клаузи, за действителността на които е необходима нот. форма. В съдебната практика предварителният договор се разглежда предимно във връзка с права върху недвижими имоти-така Р 103/1957 ОСГК. На същото становище е и правната доктрина. Налице е вътрешноприсъща /иманентна/ неприложимост на предв.договор в хипотезите, в които по същината си предв.договор би се оказал всъщност окончателен. В случая, под неприложимост следва да се разбира не забрана, която води до нищожност, а правна немислимост, тъй като предв.договор изпълнява всички изисквания на окончателния и няма как да е предварителен, защото направо ще породи желаните последици. Това са случаите, когато окончателният договор има писмена форма за действителност или е неформален. Процесният договор за строителство по своята правна същност е договор за изработка, който по принцип е неформален. По изложените съображения, касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Въззивното решение трябва да се отмени и делото да се върне на въззивният съд за установяване частичните искове по размер по настоящите претенции по процесния договор от 20.10.99 г. за включените в него видове работи, извън следващите три броя договори с др.страни, тъй като няма произнасяне по размера на предявените искове. Ответниците твърдят ангажирането на други изпълнители след 2003 г., но не е разграничено и конкретизирано тяхното участие. Направено е евентуално процесуално възражение за прихващане със сумата от 289 497.30 щ.д.-разлика между дължимото и изплатено възнаграждение на Ат.Т.. Направено е и възражение за изтекла кратка три годишна давност. При повторното разглеждане на делото въззивният съд трябва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС-чл.294,ал.2 ГПК. Водим от горното и на основание чл.293,ал.3 ГПК, ВКС-І т.о. Р Е Ш И : Отменя решение № 1010/22.05.2013 г. по гр.д. № 1953/2012 г. на Софийски АС. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски АС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: