Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5 Р Е Ш Е Н И Е № 172 София, 12.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1167 //2015 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. И. срещу въззивно решение № 1887 от 5.11.2014 г. по гр. д. № 2258 /2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1868 от 30.04.2014 г. по гр. д. № 15339 /2011 г. на Пловдивския районен съд по допускане на съдебна делба. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 239 /20.04.2015 г. само в частта, с която е допусната делба на две стопански сгради, построени в дворно място находящо се в [населено място], кв. К., [улица], с площ от 823 кв.м., нанесени като самостоятелни обекти (складове) с идентификатори 56784.534.341.9 и 56784.534.341.11 по кадастралната карта на [населено място], между П. Д. И., Т. Д. И. и Руска Д. Л., при дялове по 1/3 идеална част за всеки от тях. В останалата част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по материалноправния въпрос : за възможността да се запази право на собственост върху идеална част от стопанска постройка, която няма самостоятелно значение, предназначена е да обслужва дворното място или построена в него жилищна сграда и е тяхна принадлежност, от съсобственик, който е прехвърлил на друг съсобственик всички притежавани идеални части от дворното място и жилищната сграда. Прието е, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 109 от 14. 06. 2010 г. по гр. д. № 446 /2009 г. на ВКС, съдържащо извод, че собственост на сграда отделно от имота може да се притежава от лице, което не е собственик на терена, ако сградата е самостоятелен обект на правото на собственост и е оборена презумпцията на чл. 92 ЗС., Насрещните страни - ответници по касационната жалба Руска Д. Л. и П. Д. И. в писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба. По правния въпрос : Настоящият състав споделя разрешението в посоченото решение № 109 от 14. 06. 2010 г. по гр. д. № 446 /2009 г. на ВКС, І г.о., че по давност може да се придобие сграда, която е отделен (обособен) обект на собственост, както върху съсобствен терен, така и върху терен на трето лице. Този въпрос се отнася до правилото, че вещни права възникват върху отделни вещи, обособени от правото като обекти на собственост (недвижимите имоти - в съответните устройствени и строителни правила и норми). По този въпрос настоящият състав споделя разрешението в решение № 45 от 04.05.2012 г. по гр. д. № 482 /2011 г., ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по изложените в него съображения. Доколкото складовите обекти са принадлежност към жилищните обекти, като такива съгласно разпоредбата на 98 ЗС следват главната вещ. По изключение те могат да бъдат придобивани отделно от жилищни обекти в сградата (етажната собственост) чрез правни сделки или по давност единствено от лица, които притежават жилищни обекти в сградата (етажната собственост). По този въпрос настоящият състав споделя разрешението в решение № 207 от 16.06.2011 г. по гр.д. № 867 /2010 г., ІІ г.о. на ВКС по изложените в него съображения. Към може да се добави, че когато складовите помещения са принадлежност към дворните места,, те могат да бъдат придобивани от лица, които са съсобственици в дворните места. По съдържанието на въззивното решение В. съд е допуснал делба на дворно място находящо се в [населено място], кв. К., [улица], с площ от 823 кв.м., нанесено като поземлен имот с идентификатор 56784.534.341 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 /03.06.2009 г. на директора на А., между П. Д. И. и Т. Д. И. при дялове 4 /9 ид.ч. за Т. Д. И. и 5 /9 идеални части за П. Д. И.. В. съд е допуснал делба и на приземен (първи) етаж от построената в имота масивна жилищна сграда между П. Д. И. и Т. Д. И. при дялове 1 /3 ид.ч. за Т. Д. И. и 2 /3 идеални части за П. Д. И.. В тези части решението е влязло в сила. В допуснатата до касационно обжалване част въззивният съд е допуснал делба на две стопански постройки, находящи се в описаното дворно място, нанесени като самостоятелни обекти (складове) с идентификатори 56784.534.341.9, с площ от 42 кв.м., и 56784.534.341.11, с площ от 5 кв.м., по кадастралната карта на [населено място], между П. Д. И., Т. Д. И. и Руска Д. Л., при дялове по 1/3 идеална част за всеки от тях. П. решение е влязло в сила в частта, с която е допусната делба на две самостоятелни жилища (апартаменти) на втория етаж от жилищната сграда между Т. Д. И. и П. Д. И. при дялове по 1/2 идеална част за всеки от тях. По основателността на касационната жалба: При дадения отговор на правния въпрос следва извод, че допуснатото до касационно обжалване решение е неправилно в частта, с която като съделител на складовите помещения, които не са самостоятелни обекти на собственост, е допусната и Руска Д. Л., която няма дял от дворното място и от построените в него обекти на собственост. В тази част (отделното допускане до делба на складовете, които не са отделни обекти на собственост и определянето на съделителите и правата им) решението следва да бъде отменено. Вместо това следва да бъде постановено решение, с което да бъде установено към кои обекти на собственост представляват принадлежност двете складови помещения и в зависимост от това да бъдат определени съделителите и делбените им части, които да съответстват на делбените им части от съответните обекти. Такива съделители са Т. И. и П. И., Следва да бъде разгледан доводът на Т. И., че е придобил двете складови помещения чрез давностно владение и в зависимост от основателността му искът за делба да се отхвърли или уважи в съответствие с правата на страните върху самостоятелните обекти, към които са принадлежност складовите помещения. При тези изводи и доколкото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, настоящият състав следва да разреши спора по същество. По същество на спора в допуснатата до касационно обжалване част: По делото не е установено, че складови помещения представляват принадлежност към жилищните обекти, допуснати до делба, Те се намират извън жилищната сграда. Поради това настоящият състав приема, че представляват принадлежност към дворното място. С влязло в сила решение то е допуснато до делба между П. Д. И. с дял 5 /9 ид.ч. и Т. Д. И. с дял 4 /9 идеални части. Тези складове са включени в делбената маса по искане на ответниците по иска П. И. и Руска Л.. П. И. е направил възражение за придобивна давност пред първоинстанционния съд в с.з. на 30.09.2013 г. (л.121), той твърди, че те следва да се изключат от делбата, тъй като ги е придобил по давност чрез владение, продължило повече от 10 години, тъй като ги е ползвал повече от 17 години. В съответствие с отговора на правния въпрос настоящият състав приема, че тези обекти биха могли да бъдат придобити чрез давностно владение от П. И., който е съсобственик в допуснатите до делба дворно място и жилищна сграда. Но астоящият състав намира възражението за недоказано. От събраните по делото свидетелски показния се установява, че двете постройки са построени след прехвърлянето на дворното място на братята Т. и П. И. от техните родители през 1989 г.. Конюшнята е строена през 1994 г., а фурната една или няколко години след това. Свидетелите твърдят, че Т. И. е изградил конюшнята, посочените от Т. И. свидетели твърдят, че той е изградил и фурната. Единствено посоченият от Т. И. свидетел И. А. (л.172) твърди, че Т. е владял конюшнята. Останалите свидетели А. Т. (л.131), посочен от Т. И., В. С. (л.131) и К. К. (л.172), посочени от ответниците П. И. и Руска Л. твърдят единствено, че Т. е ползвал двете постройки. Никой от свидетелите не твърди да е чувал Т. да заявява на брат си и сестра си, че той е собственик на постройките. Същевременно и според свидетелите ползването на постройките от Т. И. е обусловено от разпределеното (от съд) ползване на дворното място, те попадат в частта, която е определена за ползване на Т.. При съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства настоящият състав намира, че Т. И., чиято е доказателствената тежест, не е доказал пълно и главно елементите на придобивната давност по отношение на двете постройки и същевременно, че ответниците са провели насрещно доказване, което разколебава главното доказване. При този извод следва да се приеме, че от събраните свидетелски показания не се установява Т. И. да е придобил по давност двете постройки. Следователно постройките следва да се считат за принадлежности на допуснатото до делба дворно място между Т. И. и П. И. при определените им делбени части. С оглед изхода от това производство (отхвърленото възражение за придобивна давност на Т. И.) касационният жалбоподател няма право на разноски. Насрещните страни П. И. и Руска Л. претендират направените в касационното производство разноски. Те са в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода от това производство Руска Л., чиито права върху двете постройки се отричат, няма право на разноски, а искането на П. И. за присъждане на разноски е основателно за сумата 150 лева – половината от уговорената и заплатена сума 300 лева, доколкото не е уговорено, че двамата са платили различни части от възнаграждението. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1887 от 5.11.2014 г. по гр. д. № 2258 /2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1868 от 30.04.2014 г. по гр. д. № 15339 /2011 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е допусната делба на две стопански сгради, построени в дворно място находящо се в [населено място], кв. К., [улица], с площ от 823 кв.м., нанесени като самостоятелни обекти /складове/ с идентификатори 56784.534.341.9 и 56784.534.341.11 по кадастралната карта на [населено място], между П. Д. И., Т. Д. И. и Руска Д. Л., при дялове по 1/3 идеална част за всеки от тях. Вместо това постановява : Допуска до делба, като принадлежности на дворно място находящо се в [населено място], кв. К., [улица], с площ от 823 кв.м., допуснато до делба между П. Д. И. и Т. Д. И. дворно място при делбени части 5/9 идеални части за П. Д. И. и 4/9 ид.ч. за Т. Д. И., две стопански сгради, построени в дворното място и нанесени като обекти (складове) с идентификатори 56784.534.341.9 и 56784.534.341.11 по кадастралната карта на [населено място]. Осъжда Т. Д. И. да заплати на П. Д. И. сумата 150 (сто и петдесет) лева разноски за касационното производство Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2