Р Е Ш Е Н И Е № 116 Гр. София, 27 март 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Джамбазов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 79/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на защитника на подс. С. М. С. срещу решение № 211/20. 10. 2014 год. на Апелативния съд – гр. Велико Търново, постановено по в. н. о. х. д. № 212/2014 год. В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е ограничил правото на лично участие на подсъдимия, доколкото е дал ход на делото въпреки представения болничен лист, удостоверяващ уважителна причина за неявяване на С.. Наред с това според защитника в мотивите на първоинстанционната присъда отсъства убедителен отговор на възраженията за недостоверност на част от свидетелските показания, като същевременно са игнорирани твърденията на свидетелите – купувачи по сделките, съгласно които те са получили стоките, описани в съответните фактури. Изложени са доводи за неправилност на извода, че показанията на свид. Г. В. са достоверни и убедителни, тъй като не е отчетено, че тези, депозирани в хода на съдебното следствие, за разлика от твърденията му на досъдебното производство, са непълни, хаотични и разпокъсани и не е съобразена заинтересоваността на този свидетел. Сочи се, че в разрез с императивните изисквания на НПК осъдителната присъда почива на предположение относно субективната страна на деянието и знанието, че инкриминираните документи са неистински и с невярно съдържание. Във връзка с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се изтъква, че деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като доказателствата обосновават извод, че подсъдимият не е знаел, че инкриминираните фактури са неистински. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание е обоснован с наличието на смекчаващи обстоятелства, останали извън полезрението на първата инстанция – доброто поведение, напредналата възраст и множеството заболявания на подсъдимия. Поддържа се искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия, а като алтернатива – за намаляване на наказанието. В допълнение към касационната жалба доводите за неправилно приложение на материалния закон са доразвити, като е посочено, че подсъдимият не е годен субект на престъплението по чл. 255 от НК, тъй като е действал като пълномощник, а данъчно задължено лице е бил свид. В.. Наред с това се поддържа, че подсъдимият е осъществявал счетоводно обслужване на едноличния търговец от името на управляваната и представлявана от него счетоводна къща, а не в качеството му на счетоводител, назначен по трудов договор. Отново се акцентира върху наличието на непълноти в показанията на свид. Г. В. и върху противоречия между заявеното от него пред съда и пред водещия разследването. В писмено възражение на гражданския ищец ТД на НАП – гр. Велико Търново са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба, тъй като събраните доказателства установяват по безспорен начин, че подсъдимият е съставил неистински документи и такива с невярно съдържание и по този начин е избегнал установяването на данъчни задължения в големи размери. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и в писменото допълнение. Твърди, че първостепенният и въззивният съд са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Изтъква неправилен според него отказ делото да бъде попълнено с доказателства и сочи, че мотивите на атакувания съдебен акт са вътрешно противоречиви. Пледира за отмяна на решението на Апелативния съд и на първоинстанционната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Алтернативно поддържа искане за намаляване на наказанието. Подс. С. С. моли съда да отмени въззивното решение и да го оправдае. Акцентира върху обстоятелството, че е действал като пълномощник на едноличния търговец, който е и данъчно задълженото лице. С оглед обстоятелството, че данъчният субект е друг намира, че не е годен субект на престъплението по чл. 255 от НК. Твърди, че е действал без да съзнава, че фактурите са неистински. Моли съда за справедливост. Гражданският ищец не изпраща представител, но в писмено становище сочи, че поддържа съображенията за неоснователност на касационната жалба, съдържащи се във възражението срещу нея. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: Касационната жалба е основателна предвид наличието на съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. С присъда № 17/03. 07. 2014 год. по н. о. х. д. № 431/2013 год. Ловешкият окръжен съд е признал подс. С. М. С. за виновен в това, че в периода от 16. 04. 2012 год. до 14. 06. 2012 год. в [населено място] при условията на продължавано престъпление избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери – 59 546,88 лева, като в три месечни справки-декларации по ЗДДС, които се изискват по силата на закон – чл. 125 от ЗДДС, съставени от него съгласно нотариално заверено пълномощно от 13. 10. 2011 год. в полза на [фирма] и подадени в ТД на НАП – Велико Търново, офис Ловеч приспаднал неследващ се данъчен кредит като съставил и използвал неистински документи и такива с невярно съдържание при упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП – Велико Търново, офис Ловеч (фактури за покупки и дневници за покупки), поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 6, пр. 1 и 2 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата от 59 546,88 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16. 04. 2012 год. Съдът се е произнесъл по разноските по делото и по дължимата държавна такса върху уважения граждански иск. С обжалваното решение № 211/20. 10. 2014 год., постановено по в. н. о. х. д. № 212/2014 год., Апелативният съд – Велико Търново е потвърдил първоинстанционната присъда. Съдебното заседание пред въззивната инстанция е било насрочено на 13. 10. 2014 год. от 9.30 часа. За посочената дата и час подс. С. е бил редовно призован, но не се е явил. По делото е постъпила молба от него с вх. № 4100/08. 10. 2014 год., с приложени болничен лист и медицинско свидетелство, удостоверяващи заболяване на С. и временна неработоспособност за периода от 07. 10. 2014 год. до 16. 10. 2014 год. В молбата е направено искане за отлагане на делото поради това, че здравословното състояние на подсъдимия не му позволява да присъства в заседанието на 13. 10. 2014 год. В съдебно заседание защитникът на С. е изразил становище да не бъде даван ход на делото, като изтъкнал, че подзащитният му желае да участва лично във въззивното производство и да даде обяснения. Въззивният съдебен състав е преценил, че не са налице основания за отлагане на делото, тъй като в представената медицинска документация няма отбелязване, че здравословното състояние на С. С. е пречка за явяването му в съдебно заседание. Действително разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза предвижда, че при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Посоченият удостоверителен документ обаче не се съставя от подсъдимия. Негов автор е лекарят, извършил медицинския преглед и установил наличието на заболяване, довело до временна неработоспособност. Именно издателят на документа носи отговорност за коректното му попълване, за вярното отразяване на диагнозата и за снабдяването му с всички изискуеми реквизити – издател, подпис, печат, дата и т. н. Подсъдимият е лице, което се ползва от констатациите в болничния лист и медицинското свидетелство за пред съда, но той няма нито задължение, нито правна възможност да осъществява контрол за съответствие на съдържанието на коментирания документ с изискванията на подзаконовия нормативен акт. Ето защо той не може да търпи негативи заради чуждо неправомерно поведение, респ. поради това, че издателят на документа не е изпълнил стриктно задълженията си, произтичащи от Наредбата за медицинската експертиза (в този смисъл и Р. № 316/2011 год. по н. д. № 1739/2011 год. на ІІ н. о., Р. № 442/2011 по н. д. № 2130/2011 год. на III н. о.). Ако апелативният съд е имал съмнение относно достоверността на представената медицинска документация, е бил длъжен да предприеме съответните процесуални действия за проверка, но не и да дава ход на делото като пренебрегва предвиденото в НПК и в Конституцията право на защита на подсъдимия. Обстоятелството, че С. С. е имал упълномощен адвокат, който е взел участие в съдебното заседание, не санира допуснатото нарушение на процесуалните правила предвид разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от НПК, съгласно която наличието на защитник не е пречка обвиняемият да упражни лично правата си по НПК. Нарушението е още по-съществено като се има предвид, че въззивната инстанция е последната такава по фактите и С. С. чрез защитника си е изявил желание не просто за участие във въззивното производство и за лично представяне на аргументите в подкрепа на жалбата си, но е направил и искане да депозира обяснения. В тази връзка е необходимо да се припомни, че правото на подсъдимия да даде обяснения във всеки един момент се отнася не само за съдебното следствие пред първата инстанция, но и за производството пред въззивния съд независимо от това дали последният служебно или по искане на страните е взел решение за попълване на делото с нови доказателства. Констатираното съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК може да бъде отстранено единствено чрез отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото на апелативния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ето защо всички останали доводи на подсъдимия и защитника му за неправилно приложение на материалния закон, за липса на детайлен анализ на свидетелските показания и за игнориране на част от доказателствата, за отсъствие на отговор на направените възражения и за явна несправедливост на наказанието не следва да бъдат обсъждани, а следва да намерят отговор при новото разглеждане на делото след като въззивната инстанция извърши цялостна проверка на присъдата. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 211/20. 10. 2014 год. на Апелативния съд – гр. Велико Търново, постановено по в. н. о. х. д. № 212/2014 год. ВРЪЩА делото на Апелативния съд – гр. Велико Търново за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.